Йога и психология: Мъжът и жената в 21 век – невъзможната връзка?
Защо не върви?
Това е въпросът, който най-често се чува, когато се заговори за взаимоотношения днес. На пръв поглед човечеството никога не е било в толкова благоприятни условия за да са хората щастливи в любовта. Възможности за романтични пътешествия навсякъде по света, за екзотични вечери и смайващи подаръци; агенции, списания, предавания, книги, консултанти, които се занимават само с това как да извлечеш от любовния си живот възможно най-голямото наслаждение. Времената, в които е трябвало да бъдеш до един човек до самия край на живота, вместо да мислиш за романтиката и щастието си, изглеждат мрачни и отдавна отминали, а да се стремиш към максимално удовлетворение на дори най-фантастичните си моментни потребности, е повик на съвременността. Напредъкът в нашето познание за външния свят, особено в последния век, ни доведе до вярването, че външният свят съществува единствено и само за да можем да вземем от него всичко, което ни е нужно – или ни се струва, че е нужно – тук и сега: и колкото повече успеем да вземем, толкова по-щастливи ще бъдем.
В това виждане другите са също така част от света, създаден да обслужва нашите желания, или пък съперници в стремежа ни да ги задоволим възможно по-бързо. Пространството на човешките взаимоотношения се е превърнало в пътечка за надбягване да изблъскаш повече хора от пътя си за да заграбиш повече от това, което се предлага по пътя. Тук е основата на дълбоката криза, в която се намира обществото ни. Тя прави връзките между хората невъзможни: няма как да бъдеш истински свързан с някой, който за теб е или чужд обект, от който да се възползваш, или съперник в битката за възползване.
В голямата картина на планетата, избраният от нас път неминуемо води към гибел на нас и на цялата планета – защото притежаваме достатъчно мощ да го налагаме, въпреки че противоречи на естествените закони на мирозданието. В малката картина на интимните връзки избраният от нас път просто ни осъжда на нещастие. И изходът от него не е в прокламираното повече, по-екзотично, по-различно – а в завръщането към дълбоките корени на живота, за които говорят древните знания.
Според основите на йога ние сме едно цяло. Всеки от нас, всичко край нас, е в ролята на отделни клетчици от безкрайния жив организъм на вселената, споен от закона за безкористно служене. Точно както клетките в човешкото тяло, където всяка има своя задача, своя функция да получава и да дава за да може да се осъществява биологично животът. В момента, в който клетката забрави за отговорностите си към цялото и започне да приема само за себе си, тя се изражда. Така възникват раковите клетки, които се разрастват, разрушават и умъртвяват, ако не бъдат възпряни. Взаимоотношенията са винаги процес на получаване и даване, раковата клетка не може да поддържа взаимоотношения. Тя е загубила окончателно връзката си с отговора на най-важния въпрос –
защо съм тук?
По-нататък йога учи, че в този процес на безкраен обмен във всемира има различни по характер енергии – и те имат своето определено място в хармонията на цялото. Има активна, мъжка, дневна енергия и има пасивна, женска, нощна енергия – ин и ян, ида и пингала. Именно във взаимоотношенията се постига баланса между двете противоположни енергии като всяка от тях може да изрази себе си най-пълно и за добруването на цялото. Връзката между мъжа и жената е микромодел на всяка космическа връзка между тези две енергии – и като такава е възможна само когато те и двете са проявени – с други думи, когато мъжът е мъж и жената е жена.
Мъжката енергия е силна и агресивна към външния свят, тя носи промяната чрез действие. Но мотивът за това действие трябва да бъде отговорност – пред другите, пред човечеството, пред вселената. Когато този мотив е изгубен и подменен от сляпото желание за агресия, мъжката енергия се изражда – и може да се каже, че ние сме във времето на изродената мъжка енергия. Време на действие без отговорност. Не само абстрактно за бъдещето, планетата или човечеството – но и за действие без отговорност и към най-близките хора.
Традиционно със силата си мъжете са закриляли материално и емоционално жените до себе си и с разума си са им помагали да овладяват чувствата си. С откъсването от традиционните общества, което беше обявено за освобождаване на жената от насилието на мъжа и за неизменен белег на прогреса, жените все повече са оставяни сами на себе си в борбата за оцеляване в сложния водовъртеж на външния свят – без материална и без емоционална подкрепа. А тази задача е неимоверно трудна за женската енергия и изражда нейния характер: все повече и повече жени са принудени да потискат същността си и да се превръщат в мъже. Острият дефицит на женска енергия е втората най-важна причина за дисбаланса в нашето общество и невъзможността за щастие в личните отношения.
Женската енергия в дълбоката си същност е енергия на приемането, благодарността и успокояването на агресията. Ние живеем в свят на толкова много агресия тъкмо поради недостига на проявена женска енергия. Парадокс на времето ни е, че официално обществото осъжда проявите на насилие, но никога насилието не е било толкова често срещано явление – и на улицата, и във връзките между мъжете и жените. Загубили сме знанието, че всъщност силата е позитивно качество на мъжката енергия, важно е посоката на тази сила да бъде отговорна. И също знанието, че мисията на жената е да приема с благодарност и уважение и да насочва тази сила като ориентира мъжа в тъмния и объркан за него вътрешен свят на чувствата и му осигурява свобода и път за разума и идеите му.
Вместо това днес се намираме в свят, в който жените се борят за мъже и срещу мъжете. Тази битка се е превърнала в част от общественоприетото поведение, но тя е израз на
дълбокия страх, дори ужас за съществуването,
който пронизва времето ни. И е естествено човек да се страхува, когато вижда вселената като враждебно място, в което всеки се стреми да заграби повече за сметка на другите. Страхът в природата е моментна реакция при внезапно възникнала опасност. За хората днес страхът е постоянен спътник и той унищожава отвътре самата ни същност на човешки същества. Мъжът от воин и герой се превръща в страхливо създание, способно на подлост, лъжа, безскрупулност и престъпление за да осигури макар за миг собствените си въжделения. Жената от отдаваща, приемаща, грижовна, благодарна, става хитра, пресметлива, егоистична и зла. Все по-непреодолима е стената, която прави невъзможно истинското осъществяване на тези две енергии във взаимодействието на връзката. Все повече стават заместителите, които като че ли могат да утолят дълбоката ни вътрешна жажда да водим живот в съответствие с вселенските закони на мирозданието, а всъщност разпалват още повече жаждата ни, колкото и неразбираемо да е това за нас.
Тази жажда се нарича любов. Каквото и да предприемаме, няма начин да построим за себе си щастие като пренебрегваме тази жажда. Във времето на обърканите понятия, изродените енергии и невъзможните връзки, все още имаме шанс да се върнем към извора. Да оставим товара на лъжите, илюзиите, забравата и незнанието, да протегнем шепи и да бъдем себе си.
Отношенията между мъжа и жената като духовна еволюция
Според древните знания, обменът на енергия във вселената протича в рамките на три качества – трите гуни тамас, раджас и саттва. Тамас днес се проявява като депресия, широко разпостранено състояние, в което взаимоотношенията са невъзможни; и като страдание от непоносимостта на самотата.
Раджас в нашето време е официалният стандарт за връзката-безкраен празник на наслаждението. И началото често прилича на празник. Но връзката, основана на раджас, е съжителство, в което умишлено използваш другия. С използването неизбежно настъпва първо умора и отегчение, а след него разочарование и омерзение. Отношенията се превръщат в отношения на война – скрита или явна, или пък се разпадат за да се завърти колелото отново.
Търпението е първата крачка във връзката към саттва. Неслучайно в древните общества ( а в Индия и до съвсем скоро )единственият общественоприет начин да се създаде връзка между мъж и жена са били уговорените бракове, често между деца, които никога не са се виждали. Този обичай, често определян като варварски и див в съвременността ни, всъщност се е подчинявал на дълбокото знание за закономерностите на човешката природа. Той е изключвал възможността в центъра на връзката да бъде личното удовлетворение и е предразполагал към търпение. Младите хора са знаели, че нямат нито избор, нито изход – разводите са били немислими – и е трябвало да се учат да приемат и да търпят. Връзката е била възможност за духовно израстване.
В търпението първото, на което се учиш, е да разбереш, че другият съществува. Че той е също такова живо същество като теб, а не инструмент за задоволяване на потребности и капризи. Че като живо същество другият има право да бъде различен и също така да съществува такъв, какъвто е. ( Колко по-различно от днешната нетърпимост към другия, дори и в двойката; от желанието на всяка цена той да бъде надмогнат и превърнат в твое послушно копие… )
В развитието на връзката от стартовата позиция на търпението, мъжете са овладявали най-високите проявления на мъжката енергия – отговорност, правдивост, щедрост и доверие; жените – еволоюцията на женската енергия – вярност, достойнство, памет. Двойката не е съществувала сама по себе си, изолирана от всички останали и опитваща се да укрепи своето островче на охолство и отбрана. Семейството е било малка част от общия съвместен живот на рода, общината, племето и се е вписвало в общия закон на природата.
Саттвичните взаимоотношения никога не могат да бъдат отношения само между двама – в тях неизменно присъства съзнанието за единността на всичко и всички и връзката е път на общо служене на тази единност, начин на изпълняване на задачите пред вселената. Само тогава да бъдеш с някой се превръща от битова потребност в мисия, преминава отвъд сферите на невротичното и неудовлетвореното и повежда към просветление.
Вижте още:
Йога и психология: Шизофрения и просветление
Йога и психология: Енергиен модел на граничното личностново разстройство – бордерлайн
🌀Радио за личностно развитие ChangeWire отбелязва пълнолетие!🌀
Йога и психология: Работа с емоциите в пространството на сърцето
ЙОГА НА СВОБОДНАТА ДУША
Йога и психология: ДЪЛБОКОТО ВЪТРЕШНО ПРЕЖИВЯВАНЕ И СВОБОДАТА