Спи езерото?

Спи езерото? Не, но животът му е толкова тих, че преминава в съвсем друго измерение от обичайните наши животи…

Вижте още:

Да оживяват и туптят в сърцето ти, докато навън е мрачно и сиво Планината най-сетне е оставена сама на себе си Default Thumbnailотшелничество към безкрайността на мечтите и синевата Default ThumbnailПланетата на щастието Дърво от вечност – фотоизложба на Любомир Розенщайн

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *