Планината най-сетне е оставена сама на себе си
Есен е. Планината най-сетне е оставена сама на себе си, на собствения си живот, на тишината, на приближаващата зима. Любомир Розенщайн
Спи езерото?
Спи езерото? Не, но животът му е толкова тих, че преминава в съвсем друго измерение от обичайните наши животи…
към безкрайността на мечтите и синевата
Всеки от нас живее в свой мисловен свят, пълен с фантазии или спомени за реални истории, прекрасен и светъл или тъмен и …
Да оживяват и туптят в сърцето ти, докато навън е мрачно и сиво
Да, през ноември има дни без никаква светлина, дни, които ти се иска да не бяха почвали, защото остават по-тъмни от всеки …