16. Не, не искаме хипноза, ние сме електротехници
Невролингвистичното програмиране е възглед, модел и техники. Техниките са само примери, които помагат да разберем как работи моделът на общуването и какво представлява възгледът, според който светът ни е свързан от нишките на общуването и ние можем да променяме живота си като влияем на процеса, по който възприемаме, обработваме и съхраняваме информацията. Техниките не са нищо повече от упражнения след новия урок в буквара. Като научим как се пишат няколко думи може би ще запаметим новата буквичка. С няколко упражнения за домашно ще започнем може би да пишем своите думи и, да се надяваме, няма да прекъснем това когато учителката вече не ни иска домашните – защото животът не е и не може да бъде голямата ваканция.
Техниките са първа стъпка към възможността да видим света и хората не като пречка и ограничение, а като удивителен, безкраен хоризонт от възможности. Но бягайте от някой, който следи техниките от учебника, кара ви да ги повтаряте точка по точка и ви обяснява, че това е Невролингвистично програмиране. Всеки от нас е различен и особен в начина си да се справя с информацията. Всеки от нас има възхитителни способности в тази област и вие със сигурност познавате истински гении в науката например да развалят живота си, настроението си, талантите си и отношенията си с другите…. За да го постигнеш се искат наистина гениални способности – да успееш да дресираш мозъка си като вредител и вътрешен гризач. По-голямата част от това, което правим с информацията е нещо, на което успешно сме се научили. От раждането развиваме и приучаваме неврофизиологията си, някой път на странни и зашеметяващи неща. Ние носим в себе си техники и упражнения, които никой отвън не може да ни даде, защото никой отвън не е толкова близо до нас, колкото, щем-не щем, сме си ние самите.
Затова техниките са само първите указания за движението на ръката с длетото. Има и още нещо, което не разбират тези, които са още далеч от същността на Невролингвистичното програмиране: всичките класически техники, колкото и делово и схематично да звучат, имат една единствена цел: състоянието на транс, в което вътрешният ни свят става по-достъпен и по-отворен за промяна и една единствена основа – хипнозата.
Когато преди повече от 30 години Невролингвистичното програмиране (НЛП) възниква в Калифорния, законите в щата ограничават кой може и кой не да прилага хипноза. Създателите на НЛП превръщат тази пречка в предимство. Те се учат от човека, който в миналото столетие обръща представите ни за хипнозата: Милтън Ериксън. Ериксън прилага хипноза, която понякога съвсем не прилича на хипноза. Обикновено го няма махалото или концентрацията в точка или загадъчните движения на ръцете на хипнотизатора. Ериксън показва, че трансът е постоянно и обичайно човешко състояние и има много начини да го постигнем. За него трансът е и най-важното състояние в живота, защото тогава вниманието на съзнаваното, което брани своите модели е притъпено и трансът отваря вратите ни към несъзнаваното.
Трансът е изместване на фокуса на вниманието и Невро-лингвистичното програмиране подхваща идеята Милтън Ериксън, че за това не са необходими някакви особени, спиритически сеанси и загадъчните месмертизатори от 19-ти век. Всички упражнения, с които НЛП започва, имат необявената задача да създадат състоянието на транс и в него да се опитат да променят процесите на възприемане, обработване и съхраняване на информация. Това е същото, което хилядолетия са правили шаманите, духовните съветници, лечителите и по-късно психотерапевтите. Невролингвистичното програмиране се опитва да направи следващата крачка като обясни структурата и какво прави процесът на промяната да действа.
Повторенията превръщат начина ни на справяне с информацията в навик, в добре отработена рутина, която не се подлага на въпроси. Устойчивите вътрешни ядра на информацията – състоянията, убежденията, ценностите зад тях осигуряват на съзнаваното спокойствие и време за мързел и едно почти автоматизирано движение. Трансът сваля първото ниво на защитата: механизираните възприятия. Нещо от начина по който приемаме информацията се променя и това променя всичко. Случва се всеки ден, но Ериксън, а след него и НЛП показват, че тези промени могат да бъдат не случайни, а водени – с идеята за резултата, който искаме да постигнем от самото начало.
Силата на транса да променя дори стабилни вътрешни организации превърна хипнозата в наше време в стока за масова консумация. Терапевтичната технология стана основа на широкия пазар. Днес същите стъпки, някога използвани от магьосниците за да прогонят злите духове и да върнат вътрешната сила на човека, се прилагат за да ни принудят да си купим маргарин, нова кола или да изберем правителство. Едно – вниманието се отклонява, вътрешната структура на информацията става достъпна, тра-а-нс. Две – променят се връзки и вътрешни състояния, атакуват се и се насаждат готови убеждения. Три – рушат се ценности, за да бъде обектът на обработка оттук нататък тотално податлив, тря-я-с. Четири – добре дошли отново у дома – в света на гумените човечета, поемете дълбоко въздух и си изпийте кока-колата до дъно.
Това също е водене на промяната. Някои го наричат манипулация, но повечето не успяват да го осъзнаят, защото в състояние на транс вниманието е отклонено. Сетивата са заети с нещо друго, с някакво особено зрелище. И докато повтаряме – не, не, не искаме хипноза, защото не, не, не искаме да бъдем манипулирани, си поглъщаме предписаната дневна доза хипноза и манипулация послушно и незабелязано. Всеки ден без изключение. Според строгото лекарско предписание.
Така че днес нямаме избора да не бъдем магьосници. Ако сами не си даваме сметка за процесите в нас, някой друг държи сметката в ръка. Ако думата хипноза продължава да ни звучи манипулативно и да ни стряска, някой друг ни хипнотизира и ни манипулира – е, без да ни стряска. Ако искаме да сме свободни от влияния върху нашия път, трябва сами първо да го намерим. Вън от това, което само изглежда че сме. Когато започнем да белим глава лук сваляме люспите, люспа по люспа, докато стигнем сърцевината. Хипнозата е достигане до сърцевината по най-пряката отсечка.
Времето днес е друго от преди 30 години, когато се раждат първите техники на невролингвистичното програмиране. Времето е по-бързо и по-накъсано. Всичко тече на забързан каданс. И изглежда, че няма горна граница в това информацията да бъде повече, да идва от повече страни и още по-непрекъснато. В епохата на скоростния интернет и мобилната комуникация нищо вече не е достатъчно бързо, за да поглъща и изплюва нулите и единиците, които ни затрупват. Вместо да регулираме процесите вътре в нас се превръщаме в придатъци на уреди за пренасяне и съхраняване на информация. В джобовете ни има вече какви ли не джаджи с копчета и екрани, които писукат, пиюкат, светят и искат нашата незабавна намеса, за да научим нещо ново, ново, спиращо дъха…
Стоп! Днес няма за кога да правим техники и упражнения. Трябва да сме бързи, за да не изпуснем състезанието. Днес сме заложили всички карти на скоростта и сме готови да й се отдадем, защото тя обещава да ни направи успешни или щастливи, или добри – някъде там, където ще имаме време за това.
А Ричард Бендлър казва: обърнете се към себе си, поровете малко в себе си и открийте контролния панел на своето съзнание. Там, сред бушоните и шалтерите, има някъде три малки червени копчета. И над тях пише: Успешни! Щастливи! Добри! Виждате ли ги? Можете ли да разчетете надписа – за да не объркате нещо. Протегнете ръка. Изберете първото или едно от тях, както ви се харесва. Докоснете го. Усещате ли хладината на метала, лекото съпротивление на превключвателя. Сега само трябва да го натиснете. Едно от тях, или ако искате две, или ако искате даже и трите. Бързо, едно след друго. Успешни! Щастливи! Добри! чувате ли прещракването, шумът и после тихият съсък, с който енергиите започват да текат по новите проводници. Виждате ли новата позиция на копчетата? А може би и цветът им вече се е променил – има , например, копчета по електрическите табла, които от червени стават зелени. Или по-топли. Или по-големи, когато са осъществили съединението.
Добре. Точно така. Днес хипнозата е манипулация, а ние ставаме електротехници.