отшелничество
В последните две–три години доста се отдалечих от хората. Това, което започна да се случва по света, ми донесе някаква дълбока тъга и разочарование – сигурно защото разби наивната ми вяра, че моето поколение все пак ще е свидетел на ставането на едно по -осъзнато, по-красиво, по-умно човечество. Уви, оказа се, че наивността ми се сблъска с отчайваща напоследък реалност и понякога ми се струва, че някой е взел и просто подменил населението, че хората не бяха такива.( Предполагам, не съм единственият, който се чувства така .. )А може и да е просто от възрастта, неслучайно ведическото учение препоръчва от едни години да се отделиш от хората и шумния свят и да се отдадеш на отшелничество. Моето отшелничество е традиционно, рилско. И добре, че я има тази планина и тези изгреви, и тази светлина, и тази тишина, които само понякога мога да споделя и които споделям сега. Това е всичко по силите ми в този момент, останете в мир 