Те не са сами. Не сте сами. Не сме сами.

През тази година окончателно видях – и също по някакъв начин приех – до каква невероятна степен се е преобразила голяма част от хората – или по-точно казано населението. Сякаш някаква незнайна сила е извършила масова операция над мозъците, извадила ги е, потопила ги е в хлорна вар и ги е върнала, колкото да маркират присъствие, по местата им.

Този процес започна преди няколко години и ни води към едно несъмнено бъдеще, в което привилегията да мислиш ще е още по-рядка, ще звучи нелепо и сурово ще се наказва. Ако някой успее да я съхранява в себе си, ще трябва да я пази много тайно, много дълбоко, много недостъпно даже от самия себе си, защото тази привилегия ще е опасна както никога досега.

Идват нови времена, в сравнение с които старите подобни – а такива не са липсвали в човешката история – ще изглеждат само като плахи репетиции, неуспели експерименти, немощни предтечи на бъдещето. Защото технически, информационно, химично , генетично – днешните възможности за въздействие, управление и контрол върху масите са неописуеми в термините на вчерашния ден, та даже и на днешния. И ние виждаме това, сблъскваме се с него буквално час подир час, следейки все по-изумителни информационни събития, които само преди десетилетие или две биха ни изглеждали като от фантастичен филм и биха ни оставили с широко отворени в почуда очи.

И отново на предела между две години, когато обичайно се опитваме да погледнем напред, ясно е, че пред лавината на битието онези, които ще се осмелят да съхраняват менталната си сила, да се съпротивляват вътрешно, ще са едно нищожно малцинство. На тях пожелавам да не се отказват, да не се отчайват и да не отстъпват от себе си. И да носят в себе си абсолютната увереност, че колкото и да изглежда невъзможно някъде на тази земя, те не са сами. Не сте сами. Не сме сами. Честита Нова година!

Любомир Розенщайн

Вътрешният лечител

декември, 2023