Бхагаватгита за 21 век. Глава пета. Свободата в света на „ОЩЕ“

Има една малка думичка, която напълно описва нашия свят – ние живеем във времето на ОЩЕ. Много неща станаха възможни и достъпни, но ние съвсем не станахме по-щастливи, по-удовлетворени, по-спокойни от достъпността и възможностите. Оказа се, че изобилието само разгаря пламъка за повече изобилие, имането усилва жаждата за повече имане, предлагането превръща завистта в истинска страст, разяждане и преследване докрай да се сдобиеш с всичко, което се предлага. И в това е основното противоречие на нашата цивилизация – да съчетае изкушението на безкрайното предлагане с ограничената ни възможност на човешки същества да вместваме и придобиваме. Най-очевидно се проявява това противоречие още във външния вид на днешното напреднало човечество, което просто неустоимо дебелее и много голяма част от времето си прекарва на люлката – между изкушението да притури още нещо в търбуха и болката как да намали килограмите и всичките вредни последствия от неустоимата лакомия.

Завистта и алчността били корена на материалното развитие на цивилизациите; колкото повече завист и алчност, толкова по-високо развита материално култура, твърди днешната обществена наука. Качеството да не спираш да искаш ОЩЕ се оценява положително, защото то е двигателят на икономическия ръст, на печалбите. В края на миналия век беше създадена и публично утвърдена новата религия на новото време – искай безспирно и безспирно ще ти се даде… Това вярване напълно елиминира знанието за законите на човешката природа, което ни носи Бхагаватгита – всяка наслада от външни предмети е лоно на предстоящо страдание.

20

Който в неволи не се тревожи

и от наслади не се вълнува,
с ясен разум, спасен от съмнения,

той знае брахмана и е в брахман.

21

Непривързан към външни предмети,

намерил радост в сърцето си — в атмана
този, единен с брахмана йогин

непреходната радост изпитва.

22

Всяка наслада от външни предмети

е лоно на предстоящо страдание:
тя почва и свършва, о, Каунтея.

Мъдрият другаде търси радост.

Но възможно ли е в днешно време да не искаме, да не сме привързани към придобивките и насладите от тях? Хората днес не се делят на мъдри и глупави, делят се единствено на такива, които имат пари и които нямат, които могат да си позволят да се насладят на повече и по-скъпи от предлаганите на пазара съблазни и на не толкова много и толкова скъпи… Независимо от това къде на скалата на материалните възможности е разположен човек, общият знаменател е непресъхващото желание за ОЩЕ – и цялата обществена система е настроена да подхранва и да съответства на това желание. Дори за хората с най-малки доходи има най-евтини магазини, евтино предлагане, където могат да утолят страстта си за ОЩЕ… Има часовници за половин милион долара и часовници за долар, супермаркети за бедни и изискани деликатесни магазини, висока мода и китайски дрехи на тегло… Важното е да не се възпрепятства по никакъв начин потокът на придобиване, изворът на същинската радост в модерния свят.

И как някой днес може да оцелее встрани от този поток? Това означава да затвори себе си напълно за света, да се изолира, да се превърне в нелепо съществувание, откъснато от устрема на цивилизацията. Да заглуши себе си. За човека, израснал в наше време, това е невъзможно, защото бацилът на изкушението е внедрен още с най-ранните анимационни филмчета – и рекламите между тях, още с първите посещения в магазините за играчки и родителските разговори в кухнята, фокусирани основно към това как да се придобие още нещо… Да потушиш този вътрешен огън, разгарял се ден след ден, изисква не просто усилие, а огромно вътрешно насилие и това насилие не може да доведе до свобода. Хората се насилват да гладуват, правят диети, мерят всеки грам и калория, изразходват калории в залите за фитнес, но не стават по-свободни, а напротив, още по-зависими от това, което придобиват като храна и тегло, още по-неспокойни, още по-тревожни. Насилват се да не си купят нещо, което искат, и се чувстват мизерни и нещастни от това – упражняването на насилие само затвърждава вътрешните програми, само прави психиката още по-зависима от потискания, но не и утихнал нагон за наслади и потребление. Насилието да се отречеш от света на ОЩЕ те прави още по-болезнено привързан към него.

Бхагаватгита предлага друго решение: пътят към същинската свобода е да се ползваш от насладите със знание. Знание първо за това, че като избираш наслада заедно с нея избираш страдание и си готов да понесеш всички последствия на своя избор още в самото начало. Именно в това е проявлението на разума – на най-висшето качество, което ни е дадено като човешки същества. Разумният човек отхвърля популярните виждания ще му мислим после, след нас ако ще потоп да е; той знае, че приемането на неизбежното страдание е част от момента на избора. Именно затова консумирането на наслади се превръща от неуправляем инстинкт в избор – знаейки всички последствия – и не само тези пряко за себе си – можеш са кажеш да, но можеш да кажеш и не, без това да те доведе до отчаяние и депресия.

И всеки такъв съзнателен избор засилва разума. Когато един път съумееш да станеш от масата навреме, без да си преял до безсъзнание, пълно мисловно замъгление и болки в стомаха, можеш да си дадеш ясно сметка колко по-добре е да проявяваш вътрешната сила да ставаш винаги навреме от масата. И ако един път не го направиш, да знаеш, че съзнателно си го избрал по някаква причина, а не защото си тъпо кондициониран да преяждаш всеки път без да можеш да повлияеш на това. Когато веднъж изпиташ удоволствието от избора да постиш – макар и свързан със страданията на ограничението – следващите избори стават и по-осъзнати, и по-лесни. Яснотата на разума се увеличава и съмненията намаляват, учи ни Бхагаватгита.

Но намаляването на психичните амплитуди чрез осъзнаване и поемане на цялата цена още в момента на избора води и до друго, дори по-дълбоко знание: има друг източник на радост, несвързан със света на ОЩЕ. Това е следващият етап в развитието на разума, най-висшият, достижим за човека. Това е състояние, в което наложителността да потребяваш външни предмети и хора за да се чувстваш що-годе осъществен, що-годе щастлив, що-годе човек напълно е разтворена и изчезнала. Безбройните, създавани от най-ранно детство връзки и връзчици между качеството на психичното преживяване и количеството консумация са окончателно прекъснати. Това състояние, което тук, в края на пета глава, Кришна за първи път описва и нарича нирвана, е състоянието на абсолютната свобода. В съвършеното равновесие дори изборите с тяхната двойнственост не са вече необходими и вътрешните конфликти, противоречия, раздиране, са не просто опитомени и овладяни, а напълно разрешени.

23

Който преди да напусне тялото

може да укротява стремежи,
породени от гняв и желание,

той е истински йогин, щастливец.

24

Щастлив отвътре, отвътре радостен,

озарен от вътрешен огън —

той постига наистина брахмана.

Той се разтваря в брахманирвана.

25

Постигат покоя на брахман мъдрите,

убили злото, спасени от двойственост,

уравновесени, единни с атмана —

за тях е радост световното благо.

26

Към тях, отреклите се от стремежи,

освободени от гняв и желания,

с подвластни мисли, прозрели атмана —

към тях приижда Покоят на брахман.

27

Недосегаем за външни предмети,

с поглед, съсредоточен между веждите,

привел в равновесие прилива

и отлива на дъха през наздрите,

28

надвил сетивата, ума и разума,

устремен към освобождение,

убил гнева, страха, своите страсти —

мъдрецът завинаги е свободен.

Но тази картина на мъдрия човек за нас днес е само един далечен фар. Само една далечна посока, към която можем да изберем да се насочим – стъпка по стъпка, следвайки знанието, което ни носи Бхагаватгита, или да останем потопени в не-свободата на света на ОЩЕ: с нейните вълнения, бури, урагани, които са готови да потопят всеки неуправляем кораб, и ще го направят, без значение колко товари е успял да събере в трюма си междувременно.