Йога и психология: ДЪЛБОКОТО ВЪТРЕШНО ПРЕЖИВЯВАНЕ И СВОБОДАТА

Светът на йога е светът на дълбокото вътрешно преживяване. Според йога копнежът да стигнем до него, да можем да го изживеем, е същинският двигател на всяко човешко съществуване.
Светът на йога е светът на дълбокото вътрешно преживяване. Според йога копнежът да стигнем до него, да можем да го изживеем, е същинският двигател на всяко човешко съществуване. Самият ни живот като хора е изкачване по стълбицата, която води отвън все по-навътре, все по-близо към дълбокото вътрешно преживяване. По тази стълбица преминаваме най-напред през телесните усещания – например удоволствие, глад, студ, болка. За преобладаващата част от човечеството светът все още се заключава в неговото чисто материално проявление и изкачването свършва тук. Силата, която е вложена в нас, за да можем да стигнем до своята крайна човешка цел, бива замъглена и потушена. Малки частици от нея се пренасочват към материално разширяване – с илюзията, че повече удоволствия, повече засищане, повече имане, повече сигурност и по-малко болка, ще могат да удовлетворят напълно вътрешния глад да стигнем до същността си.
Следва стъпалото на емоциите, на вътрешните преживявания, които са породени от и са свързани със света отвън. Това могат да са преживявания на ужас, на страх, на тревога, но също и усещания за емоционална привързаност, надежда, любов; желание за власт, контрол и надмощие, но заедно с това и да помогнеш на другите, да споделиш, да подкрепиш… Тази сфера вече не е непосредствено материална, тя е вътрешна, а не външна, и това кара мнозина да приемат, че тя е именно сферата на човешкото осъществяване. Да, емоциите носят противоположни полюси, но ако бихме успели да заглушим отрицателните и да поставим ударение на положителните, ще сме завършили пътя на вътрешното си израстване… Освен че е илюзия, това разбиране е опасно: нереализираните емоции са най-големият консуматор на жизнена енергия. Те буквално изсмукват потенциала ни да продължаваме своето изкачване. Оставайки в полето на емоциите, човек никога не може сам да овладее емоциите си – дори да изглежда, че привидно е съумял е насочил течението им в „правилната“ посока, достатъчна е някаква малка промяна отвън – и целият им необуздан водовъртеж ще бъде отново отприщен.
Оставайки в полето на емоциите, човек никога не може сам да овладее емоциите си – дори да изглежда, че привидно е съумял е насочил течението им в „правилната“ посока, достатъчна е някаква малка промяна отвън – и целият им необуздан водовъртеж ще бъде отново отприщен.
По-нагоре от емоциите е стъпалото на мисленето. В нашата цивилизация именно то се определя като абсолютен венец на човешката природа. Действително, разумният човек разполага с инструменти да насочва съдбата си в по-голяма степен в сравнение с тези, които са останали на стълбиците на материалните възприятия или на емоциите. Мислещият човек може с разума си да управлява материалното и емоционалното си съществуване. Но за да стигне до разума си, трябва вече да е преодолял предходните стълбици, затова и мислещите хора в историята на човечеството винаги са били рядкост. Колкото повече шум, разсейване и мъгла има на материално и емоционално ниво, толкова по-малко енергия остава за мислене. Мисленето само по себе си преминава различни етапи на развитие. То може да е мислене, насочено към материалния свят – това е мисленето, което се свързва с науката, най-висшето проявление на съвременната цивилизация. Но може да бъде и мислене, отправено към фокусиране на силата, която ще направи възможно навлизането в света отвъд мисленето – на територията на дълбокото вътрешно преживяване.
Дълбокото вътрешно преживяване има една характеристика, която го отличава съществено от всички предходни стъпки на човешкото развитие – то не се подава на контрол отвън. Ние живеем в епоха на невиждан досега, тотален контрол. Този контрол се разпостира напълно върху материалния ни свят, вече почти е успял да завладее емоционалния свят и дори света на мисленето. Сам по себе си този контрол е дълбоко разрушаващ както отделния човек, така и човечеството и неговата околна среда. Причината той да стане възможен е именно в това, че дълбокото вътрешно преживяване е напълно забравено и подменено като цел на човешкото съществуване. Затова завръщането към дълбокото вътрешно преживяване е единственото възможно днес постигане на пространството на свободата.
завръщането към дълбокото вътрешно преживяване е единственото възможно днес постигане на пространството на свободата
Йога се превежда и тълкува като обединение, единение, сливане. В тълкуванията обаче често се пропуска за какво единение и сливане става въпрос. Още в сутрите на Патанджали ясно е посочено, че йога е на първо място отделяне, разделяне. Разделяне от илюзията, че можем да постигнем себе си като хора в сферата на материята, на емоциите, дори на мисленето. Разбиране, че това са само междинни крачки в човешкото ни израстване, които трябва да бъдат преодоляни. Откъсване от собственото ни отъждествяване с нашия „човешки“ свят и приемане, че над него съществува една друга сфера на същността, която е единна за всички. Там, в дълбокото вътрешно преживяване, е полето на единението, а не в реализацията ни като материални, емоционални или мислещи същества.
Ние като хора на земята не сме еднакви. Обратното е лъжа, която просто добре обслужва интересите на управляващите днес. Удобно е хората да бъдат хипнотизирани в това, че са еднакви и трябва да потребяват еднакво /повече/. Да, изборът може да е между една или друга марка кола, една или друга марка дрехи, една или друга банка, един или друг супермаркет, едно или друго място за почивка, все повече и повече – и все повече уеднаквени. Всеки от тези по същността си несъществуващи избори се възхвалява като избор на индивидуалност и така днес се формира потребителска култура от еднаквост на псевдоиндивидуалности. Пътят към човешкото самопостигане е отрязан – цялата вътрешна енергия е канализирана, насочена към цели, поставени отвън.
Живеем във време на невиждани по своя размер и ефикасност заглушители на вътрешната ни сила. Технологиите се усъвършенстват и въздействието умело се пренася от полето на материята върху полето на емоциите и дори върху полето на мисленето. Колкото по-нагоре по стълбицата е извършен пробивът по пътя към вътрешната ни същност, толкова по-трудно е да възстановим пораженията – тъй като все по-малко инструменти остават на наше разположение. Когато начинът, по който се създават емоциите е уеднаквен и един рекламен клип може да подбуди еднаква емоция в милиони хора едновременно; когато и мисленето с помощта на неспиращите потоци от пропаганда е уеднаквено така, че всичко, което отива малко встрани от общия поток е вече официално престъпно и наказуемо, човек е принуден напълно да забрави за своя човешки избор и да се подчини на мита за еднаквостта. Този поток е вече толкова мощен, че интегрира и поглъща всичко, което може да се окаже препятствие по пътя му. Йога, така както е популярна днес, в повечето случаи за съжаление също се превърна в част от механизма на потребление. Здравословното хранене, вегетарианството – свидетели сме как всеки повик за макар и частичка освобождаване от натиска на общия поток бива набързо смлян и превърнат в част от потока. Йога също е вече тренд, ашрамите са тренд, веганството е тренд – всяка енергия се превръща в енергия на потреблението.
Но най-труднодостъпната човешка територия – пространството на дълбокото вътрешно преживяване – си остава пространство на независимост и свобода. Именно защото по пътя към него има толкова много бариери. То не е свързано с тялото и всичко, от което тялото се нуждае или пък ни е вменено, че се нуждае. То не е свързано с психиката ни, с психичните ни преживявания, които лесно се подават на манипулация. То не е свързано с мисленето, което може да бъде правилно, но също и погрешно. Дълбокото вътрешно преживяване е възможността да приемем спокойно и отстрани цялата противоречивост на човешката природа – и своята, и на другите, и на човешкото ни общество и развитие – като се намираме в досег с корена на непоклатимата ни, единна същност. Отвъд мъглата на разсейването, шума и заблудите. Там, където и днес все още може да ни отведе йога.
Текст за списание „Йога за всички“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *