Currently browsing author

Любомир Розенщайн

всичко е игра на светлината

Създаваш въздушна кула. Хубава, висока, хората й се възторгват лудешки, радват й се като малки деца, струва им се, че са част от тази въздушна красота, лекота и безгрижие и че винаги ще бъде така. После я събаряш, съвсем последователно и до основи. Радващите се се превръщат в плачещи и …

Просто жив

Аз просто се опитвам да остана жив. Това се оказва все по-мъчно с годините. Затова и с годините все повече ценя онези …