18. Навигация по-точна от сателитната
Ето че тук пътеводителят ми свършва – засега. Пътеводителят, не пътешествието. Това е моето пътешествие. А вашето?
Пътеводителите и картите са винаги приблизителни. Може би авторът не е видял важно отклонение. може би е пропуснал нов път, а може би просто всичко наоколо се е променило. Строят се язовири, свлачища унищожават шосета, изсичат се гори, застрояват се някога пусти брегове и пространства… Какво ли не се случва наоколо и дори съвременните, компютърни карти изостават и навигацията невинаги е точна. Понякога получаваш указание да завиеш там, където отдавна не съществува улица. Или пък е построен нов мост, а картата не го вижда.
Къде се намирате в този момент? За да сте тук, където сте сега, някъде назад във времето сте взели решение и сте избрали посока. Може би не сте имали най-точната карта. Може би просто околността се е променила бързо и картата вече не служи за ориентация, а по-скоро обърква, затруднява, води към невярни посоки. Може би пък всичко е било наред и вие сте успели да поправяте картата достатъчно бързо, да нанасяте новите пътища своевременно, да избирате от новите възможности, от новите хоризонти.
Вътре във вас, вътре във всеки от нас, има по един компас. По един малък уред, който във всеки момент съобщава дали се движим във вярната посока. Дори сателитната навигация не може да го надмине по точност. Защото пътищата са много и се променят непрекъснато. Някога пътят може да не е верен, да е по-стръмният, по-каменистият, по-заобиколният: всичко това няма значение, стига посоката да е вярна.
На кой път сте сега? Движите ли се във вярната посока?
Ако имате колебания, спрете. Обърнете се назад и пуснете живота си досега просто да тече пред очите ви като филмова лента, но назад, назад, назад. Внимавайте за момента – някъде може би преди пет години, или преди десет, или преди може би двайсет, за онзи може би малък и незабележим момент, когато сте взели решението да тръгнете в тази посока. Търсете и непременно ще го забележите на филма, макар и дълго да не сте си спомняли за него. Всеки път тръгва отнякъде – от едно решение или от липсата на решение… Животът е коридор с безкрайно много врати. Някъде решаваме – ще отворим тази и ще продължим точно в тази посока – като загърбяме останалите възможности. Сега, докато гледате филма на живота си назад, забележете този момент: моментът на отварянето на вратата. Спрете лентата.
Бавничко се върнете още няколко стъпки назад. Още не сте видяли тази врата, още не сте взели това решение. Още не сте прекрачили прага. Още всички пътища са пред вас и никой от тях още не е вашия. Минете през нетърпението и гъделичкането под лъжичката, че започваш нещо ново; през широко отворените за новото очи и очакването на нови звуци. Стъпете там, където още го няма решението и още я няма емоцията, и всяка възможност е само възможност, еднакво възможна и еднакво безразлична. Стъпете назад там, където сте още празни от пътя, където сте само себе си. Това е едно спокойно и безкрайно усещане.
И ето, вие сте отново там, тепърва предстои да вземете нова посока. Но този път е различно, защото имате под ръка новите карти и пътеводители. Сега е тогава, но имате вече цялата информация оттогава до сега, всичките тези знания, преживяното, видяното, изболяното. Вие сте същият този главен герой на филма си, но и човекът от бъдещето. И с погледа, който имате сега, погледнете тогава и там пътя си напред и вижте, и чуйте, и усетете в себе си: какво там бихте направили по различен начин, което да промени бъдещето ви? И ако има такова нещо, просто го направете. Ако не е трябвало да завиете, а да продължите направо, ако е трябвало да изкатерите стена, но тогава сте се побояли, направете го сега. Помнете: ние сме режисьорите на живота си. Имаме филмов материал, който винаги можем да преработваме.
Направете промяната докато сте там, в миналото, и погледнете оттам напред, към днешния ден. И забележете как с тази промяна всичко напред се променя: може би филмът придобива други движения, или други герои, или други цветове, или друга музика. Може би скоростта е друга, може би сюжетът се е променил, може би вие, главният герой изглеждате по друг начин или се смеете по друг начин или се усещате по друг начин. Вижте сега всичко напред, вашето ново минало. Запознайте се с него и със себе си. Помнете, че това не е само игра: вие променяте тук и сега това, което е във властта ви да промените и което променя целия ви живот: информацията, която пазите в себе си и начина, по който е организирана.
Може би това ви изглежда все още налудничаво. Може би все още ви е трудно да повярвате. И на мен ми отне много време да разбера, че не външният свят определя вътрешния, а обратното, вътрешният ни свят диктува къде, кога, какви и с кого ще бъдем навън. Ако не искате да вярвате, недейте – погледнете на това просто като на игра. Вместо да гледате една вечер телевизия, пуснете вътрешното си, истинското си домашно кино.
И ето, сега сте отново тук, в този момент. Той, както и всеки друг, е момент на решенията. Ние непрекъснато правим избори, отваряме или затваряме врати. Някой път това, което ще се случи е незначително, друг – последиците ще са наяве след още 5, 10 или 15 години. Със знанието за това, което вече сте променили в миналото си от онзи предишен момент на избора досега, след като сте видели променената лента на миналото, погледнете напред от днес. Накъде ще поемете? Може би ще забележите нов път, нова възможност. Или пътят, по който вече уверено вървите, ще стане по-светъл, по-широк, по-сигурен. Може би ще чуете музика или един забравен, но чакан глас, който да ви окуражи…
Някой път е трудно да избереш. Някой път има мъгла, снежна буря и нищичко не се вижда. Случва се, опипваш с ръце, за да направиш една крачка и пак не знаеш дали е вярна. Някой път просто трябва да изчакаш да се раздигнат облаците. Крил съм се под камъните на билото в Пирин, за да не ме удари гръмотевица. Един час – и после небето се раздига. Синева и малки бели облаци, сякаш нищо не е имало. И си казваш: добре, че не избягах, добре, че не хукнах към ниското. Човек не е нито дърво, ни скала. Но някой път трябва да е по-издръжлив от дървото и от скалата.
Ние не сме свободни само ако не искаме да сме свободни. Дадено ни е всичко, от което имаме нужда: четката, платното, боите. Ние рисуваме своите карти, своите пейзажи, своите филми и своето бъдеще. Всяка секунда.
Може би ще се срещнем пак някъде. На добър път! И – слушайте компасчето!
