Да оживяват и туптят в сърцето ти, докато навън е мрачно и сиво

Да, през ноември има дни без никаква светлина, дни, които ти се иска да не бяха почвали, защото остават по-тъмни от всеки сън и в които с мъка изчакваш времето да се източи, а мътното небе отново да потъмнее с обещанието, че с по малко е съкратило отрязъка на тъмните месеци. Но в ноември се случват и светли дни – и това са дните на най-удивителна светлина, която съчетава в себе си и яркостта на лятото, и остатъка от щедрите багри на ранната есен, и слънчевите отблясъци на зимния лед, и светлите мъгли на пролетта.Такъв ноемврийски ден е подарък от небесата и се молиш той да продължи още няколко часа за да можеш да задържиш в себе си, да запазиш, да съхраниш колкото се може повече картини от него, пейзажи, цветове, които да оживяват и туптят в сърцето ти, докато навън е мрачно и сиво.
Любомир Розенщайн
Розовите очила на душата