някак вън от нещата
Още малко от това синьо и от този простор. Оше мъничко. Човек не може да откъсне парче от безкрайността и да го отнесе в джоба си. В един свят, изцяло подчинен на (не)вълчия ни инстинкт да притежаваме, присъствието на море от планини, небе и облаци остава неразгадаемо, необяснимо и някак вън от нещата. Точно както вън от нещата се озоваваме, макар и за кратко, самите ние, дръзнали да се изкачим при неразгадаемото и необяснимото, където съвсем не ни е мястото…
