* * * Първият български НЛП семинар
Днес попаднах случайно на български форум по психология. Един от участниците си спомняше:
… hodih edno vreme na seminar po NLP, purvia, na koito lektor beshe edno svetilo ot chujbina, a organizator – kolegata Rozenshtain. S dneshna data nishto ne si spomniam ot materiata, samo, che imashe edin set karti na principa na Tarot, koito raboteshe napravo mistichno tochno! I drugoto cenno neshto biaha horata, koito sreshtnah tam, po-specialno tezi, koito ne biaha psiholozi. Te siakash izkochiha ot nishtoto i se vurnaha obratno tam – nikoga poveche ne zasiakoh nikogo ot tiah po forumite i subitiata, koito poseshtavah.
Десет години минаха от този първи в България семинар по Невролингвистично програмиране (НЛП). Реших да започна този блог за всичко, което се е случвало през годините и продължава да се случва сега. Защото зная, че хората от онзи първи семинар не са изчезнали. Макар и да нямам контакт с никой от тях, макар и може би повечето от тях да са забравили за какво точно ставаше дума на този и следващите организирани от Българския институт за личностно развитие семинари, сигурен съм, че всеки от хората, които бяха тогава в залата, продължава да търси своите истини.
Междувременно в България книгите по НЛП вече не са така недостъпни; от Интернет видях, че други са подновили идеята на моя първи институт и организират семинари. Аз самият съм далеч от България през всичките тези години – с чувството, че дължа нещо на пионерите. А също и на тези след тях, които се питат – на български език – какво е това НЛП и какъв е всъщност смисълът зад това завързано съкращение. Нямам намерение да преразказвам онова, което може да се намери из литературата и в Интернет. Ще пиша за моя опит и моите знания и моя път в търсене на полезни, силни и ако щете – весели инструменти за личностна промяна и за моето обяснение защо те работят или не работят. Няма да представя абсолютната истина, защото такава просто не съществува – или ако наистина вярвате, че съществува, аз поне не я знам и честно си признавам това.
Преди години много обичах да ходя по Рила – зиме и лете, в дъжд и сняг. Вкъщи бях събрал всички достъпни карти, пътеводители и описания: като се почне от пътеписите на дядо Вазов и архивните страници на списание „Български турист“, през туристическите карти до пътеводителите и книжките на Малка туристическа библиотека. Никоя от тези книги и схеми, разбира се, не описваше и не можеше да опише точно моя дневен маршрут: усещането на биещите пръски сняг, които карат очите ти да се затварят и млечното проблясващо слънце високо някъде над мъглата, и шума на Мальовишката река под скалите долу… Но описанието, преживяното, маршрутните скици, начертани от други хора ми помагаха да си съставя общ план как да стигна до целта – най-често някой връх или билен преход, или хижа: колкото повече различна информация се наслагваше, толкова по-точни, бързи и подходящи бяха решенията, особено в трудни ситуации, когато изборът на верния за момента маршрут, може да се окаже, решава успеха на деня ти, пътя ти или дори живота ти (в планината понякога има и подобни ситуации).
Постепенно, опитните изследователи го потвърждават, всичко – опитът на другите и твоя опит, техните знания и твоите експерименти и предположения, се омесва и превръща в инстинкт, в способност да можеш да вземеш вярното решение и да поемеш по верния път и да следиш за всички възможни и на пръв поглед невъзможни пътепоказатели ей така, от самосебе си, докато се радваш на усещането за свобода, простор и спокойствие.
Добре дошли в света на моята карта. Разтворете я и се радвайте на пътуването. Това е един от най-вълнуващите моменти – първият поглед върху картата. Ето, мога да мина оттук, а може би по този хребет или през тази стена или ето този връх… Каква ли е гледката отгоре? А дали този склон не е прекалено лавиноопасен? Дали тук може да се подсече, да се заобиколи, да се пие вода, да се пренощува, да се изчака буря?
Всеки път започва от картата.
