Всяко нещо си е на мястото

Мисля, че си давам сметка защо в последните години искам да ходя само в Рила. Защото по тези пътеки, на тези върхове ходя от дете, вече много стотици, може би дори хиляди пъти. И тук, горе, всичко е същото, както преди 10,20,30,40,50 години .. Планината е същата. Върховете стоят непоклатими. Пътеките са същите, може би малко по разорани, но същите. Долу светът претърпя толкова много промени. Бъди част от промяната, излез от зоната на комфорт, стани най-добрата версия на себе си .. Клишетата от социалните мрежи може да звучат примамливо, но в един момент човек започва да разбира, че стойностно и смислено е само онова, което е вечното – отвъд суетата на промяната, и че важни са не версиите, а дълбоката и непроменлива същност на човека, засипана, затрупана, задушена тъкмо от многото слоеве на промените… Когато минаваш по една пътека стотици пъти, започваш да знаеш всяко камъче и всеки завой. Нервните връзки стават устойчиви, не така гъвкави, но силно устойчиви и можеш да вървиш по пътеката без никакъв страх. Това е процесът на помъдряването, през който неизбежно преминаваме, стига да си го позволим, стига да не превръщаме живота си в безкрайно подскачане от маршрут на маршрут, подмамени от тяхната новост или измамна блескавина…
Любомир Розенщайн
Розовите очила на душата