УДАРИТЕ НА СЪДБАТА
Здравей,
Това е една много малка медитация за много трудни времена и времена на големи изпитания. Неизбежно те нахлуват понякога и в малката отделна вселена на човешкия живот, и в големия космос на съдбините на човечеството. И когато това се случи е често много трудно да продължиш, и това малко упражнение може да ти помогне в това.
И така, отдели първо две-три минути за тишина и спокойствие. Осигури си най-напред външна тишина, настани се удобно, можеш да затвориш очи още сега или малко по-късно, точно тогава, когато е най-удобно за теб. И сега можеш да насочиш вниманието си към вътрешната тишина, към това как да приглушиш за тези минути често много тревожния поток от усещане за несигурност, страхове, опасения, напрежение, безпокойство и дори паника, който възпрепятства опитите ти да се съсредоточиш и да потърсиш в себе си сили за справяне със ситуацията.
И ние не можем да спрем това накъсано и толкова шумно и напиращо мислене насила, вместо това, просто ще се съсредоточаваме към нещо друго, докато делничното мислене постепенно става фон, все по-далечен и по-далечен, все по-размит и неясен, който постепенно се отдалечава и утихва. Сякаш се изпарява, отминава и изчезва
Много удобно е да използваме за тази цел дишането. Можеш да насочиш сега вниманието си към ноздрите и да усетиш как с всяко вдишване през ноздрите навлиза въздух, който е по-хладен и с всяко издишване, въздухът, който излиза е по-топъл. Усещане буквално от вътрешната страна на ноздрите на въздуха, който преминава. Вдишване – хлад, издишване – топлина, вдишване – хлад, издишване – топлина. Вдишвай и издишвай и просто отбелязвай в съзнанието си това, това чисто физическо случване, тази чисто физическа промяна на температурата на въздуха, на потока на въздуха, на движението на въздуха.
И към това можеш да добавиш сега мислено отброяване, например от десет до едно, като една цифра е едно вдишване и едно издишване, примерно така десет, вдишване, издишване, девет, вдишване , издишване, осем вдишване издишване…
И тялото вече се е отпуснало, а ако още някаква част от него не е в състояние на дълбоко отпускане, помоли я вътрешно да ти помогне и да се отпусне също така дълбоко както цялото тяло, и ти можеш да разпознаеш това състояние на толкова дълбоко и приятно отпускане по различните му проявления в тялото, точно тези, с които тялото ти съобщава сега, че е готово да ти даде възможност да навлезеш в дълбините на подсъзнанието си и ще те подкрепи във важната работа, която се приготвяш да извършиш сега. И не забравяй да благодариш на своето тяло, че отговаря на молбата ти, че иска да ти помогне, че е със теб сега и през цялото време сега.
Тези особени проявления на много дълбокото отпускане могат да бъдат например тежест в различни части на тялото или пък обратното, необикновена лекота, която те изпълва отвътре. Могат да бъдат също топлина по ръцете, краката, която се разлива на вълни или пък изтръпвания или иглички по пръстите, всеки отговор на тялото е добре дошъл, всеки знак, че си готов и в състояние да се отправиш на това пътешествие към себе си. И тялото несъмнено ще ти даде този отговор.
И когато тялото ти даде знак за подкрепа, благодари му мислено, изпрати мисъл на благодарност за неговата нелека задача да поддържа живота ти на планетата.
И сега си представи пред себе си една книга, това може да бъде малко бележниче или голямо, масивно подвързано и с твърди корици издание – в тази книга е записано всичко, което ти притежаваш в този живот. Цялото ти богатство в момента, описано страница по страница. На всяка страница има по едно от твоите притежания, по едно от нещата, които са ценни за теб. Това са придобитите вещи, по-малки, по-големи, които са твоя собственост или ползване, привичките, качествата на характера ти, позицията в обществото и професията, отношенията ти с другите и също твоите най-близки хора. Всичко, което прави твоя живот.
Виж тази книга пред себе си такава, каквато е тя и дори можеш да протегнеш ръка, да почустваш допира до кориците й, да я разгърнеш. Прелисти страниците, разгледай, прочети, това, което имаш в този живот, много или малко, всичко то е описано тук. Страница по страница. Много неща, много насъбрани неща, и те са също така подредени в тази книга по определен, особен ред. В началото са неща, които може би са не толкова важни за теб, например някакви вещи, някакви възможности да правиш това или онова, а колкото повече разгръщаш книгата, толкова по-важни стават за теб и живота ти тези страници, толкова по-съществени, толкова по-трудна би била раздялата с тях… а на съвсем последните страници са може би най-близките ти хора и въобще най-ценното в живота ти.
А сега си представи… че в помещението с теб има някаква сила… може би някакъв вихър… неумолимият пръст на съдбата… на времето, което всеки ден изисква от нас да плащаме свояата цена, че още сме тук… и ти виждаш как под въздействието на тази сила книгата се разтваря и започва да бъде разгръщана страница по страница…
Така че с всяка следващата страница ти успяваш да видиш написаното на нея, да си представиш какво е това, къде е неговото място в живота ти… и после страницата бива откъсната и изпепелена или смачкана и отвята в безкрайността като оставя в теб усещането какво е да продължаваш да бъдеш без това нещо в живота ти… да изживееш загубата… липсата…празнотата…
И в началото това са незначителни загуби… но с всяка следваща страница залогът се увеличава, чувството се усилва, загубите са все по-болезнени и ти оставаш в това чувство и в тази загуба и в тази празнота, но ти все още си тук и все още живееш, макар и нещата, които те свъэрзват с тази земя с всяка следваща страница да остават по-малко…
Любими вещи, любими книги, любими гледки, любими вкусове, любими спомени, любими хора… все по-малко от това остава при теб… и все по-съществена е всяка следваща загуба…
Но ти оставаш.
Оставаш първо в чувството на липса, после в чувството на болка, после в чувството на непоносимо страдание.
Но ти оставаш и наблюдаваш как все по-малко страници остават в книгата… докато ето, останали са само последните, най-скъпите страници… само последните,у най-скъпите хора, но ето, вече и тях ги няма, никой не е останал, нищо не е останало, книгата е без никакви страници и ти си изгубил всичко
Всичко и всички
Наистина всичко.
Но все още си тук.
И сега можеш първо да се обърнеш отново към тялото си и към неговите чисто физически усещания, какво е на езика на тялото преживяването за всичките тези загуби, усещането, че си загубил всичко, а още си тук, че те има, но в абсолютната празнота
И можеш да погледнеш в абсолютната празнота напред, назад, наляво , надясно, накъдето и да погледнеш просто няма никаква разлика, защото нищо не ти е останало, навсякъде и отвсякъде те обкръжава пустота и безкрайност, безкрайност, пустота и тъмнина, която ти се струва всевечна, непроницаема и напълно космическа
И ти още си тук.
В това безкрайно празно пространство не можеш да строиш никакви планове. В това безкрайно пусто пространство не можеш да си набелязваш бъдеще, не можеш да си казваш къде ще отидеш или с кого ще бъдеш и какво ще направиш другата седмица или следващото лято, какво ще си купиш, какво ще опиташ, какво ще посетиш, какво ще прочетеш, дори и какво ще мислиш, защото тук няма нищо.
И ти още си тук.
Миналото е безвъзвратно отлетяло, бъдещето е невъзможно, от мястото, където се намираш в този момент не можеш да се обърнеш нито назад, нито напред, нито да прескочиш в някакъв различен от този свят, не можеш да се върнеш към всичко, което е било привично, нито да се опиташ да изградиш някакво привично утрешно време, защото всичко, всичко, всичко си е отишло, всичко, което е миало смисъл за теб, всичко, което е правило живота ти
Ти още си тук.
И разбираш, че вече си се отказал, вече си приел, вече си разбрал, че няма смисъл да упорстваш да се опитваш да не приемеш, че вече всичко ще бъде различно, че вече всичко ще бъде съвсем друго, че вече всичко няма да е, а ще е и че всички години, месеци , дни, часове, може да са били, но вече не е сигурно и вече няма да бъдат дори и в книгата на спомените, напълно отнесена, страница по страница, от времето
Ти вече си тук.
Ти вече си тук като новородено. В една непозната и тъмна планета. В едно безкрайно и пусто пространство, което трябва отново да започваш да изпълваш. И ти не можеш отново просто да запишеш предишните страници. Не можеш просто да се опиташ да възстановиш туехличка по тухличка предишния ред, предишните притежания, предишните навици. Ти вече си тук и започваш наново, от едно напълно празно пространство.
Може да ти се струва, че нямаш никакви сили за това. Може да ти се струва, че в отчаянието е погинала всяка живучест, всяка енергия, всяка способност отново да събереш себе си клетчица по клетчица, капчица по капчица, прашинка по прашинка , да събереш от земята цялата пепел на досегашния си живот и да се опиташ да захраниш с нея кълновете на новия живот, непознат, непредсказуем, неизвестен.
Ти вече си тук и вече си жив. Ти нямаш нищо. Ти нямаш никого. Ти не си сигурен. Ти не познаваш дори собствените си реакции на непознатото, което е пред теб. Но ти разбираш, че пред теб има път и че този път те очаква.
И ти можеш да погледнеш в тази посока. И може би в началото не се вижда съвсем нищо, само един безкраен мрак, нищичко не може да се различи. И може би ти дори не знаеш накъде е посоката, защото няма никакви ориентири. Но ти си тук и когато се взираш, може би ще забележиш един лъч светлина… В началото съвсем далечен и непостижим, но колкото повече гледаш към него, толкова по-ясне, и ярък, и по-близък до теб става той.
И постепенно този лъчист поток светлина се разширява… разширава… разширява докато те обгърне изцяло, докато те приюти, докато те осветли отвътре, докато направи всяка частица от теб, всяка клетчица, всяка прашинка струяща и светеща.
Ти вече си тук и вече разбираш, че тук не си сам. Че никога не си бил само с твоите си неща, че винаги, освен тях, е миало и нещо друго, някаква светла и струяща сила, която те подкрепя, обргъща и води.
И ти не се страхуваш.
Вече не се страхуваш.
Няма я тревогата, тя е изместена от това светло спокойствие, че има нещо, което не можеш да загубиш. Че ти си част от този лъч безкрайна и струяща светлина, който осветява планетата и душите ни, каквото и да се случва в живота. Няма го страхът, той е изместен напълно от тази светла увереност, че и в най-тъмното време можеш да продължаваш да виждаш светлината. И може би ще вземеш някакво фотонче от нея, някаква микроскопична частичка , и ще я засееш в сърцето си… Точно сега… Ще можеш да събудиш в него онзи пламък, онова пламъче, онази светла и огнена сила, която ни прави хора и ни прави прекрасни и светли…
И докато преброя от едно до седем , ти ще можеш да се събуждаш и да запазиш в себе си спомена за това преживяване, за това пътуване дълбоко в себе си, от което ще се върнеш с нови сили и с нова енергия, готов да приемеш предизвикателствата, пред които ни изправя живота и да създаваш въпреки това добро в съдбата си и нека това направи планетата по-красива,у а хората по-усмихнати, по-сърдечни и по-добри.
Седем
Шест
Събуждаш се все повече и повече
Пет
Четири
Връщане към всички усещания на физическото тяло
Три
Две
С чудесно настроение от тази медитация
Едно
Нула
С бодро настраение, нови сили и енергия напред.
Благодаря ти.
Любомир Розенщайн, февруари 2022