всичко е игра на светлината

Създаваш въздушна кула. Хубава, висока, хората й се възторгват лудешки, радват й се като малки деца, струва им се, че са част от тази въздушна красота, лекота и безгрижие и че винаги ще бъде така. После я събаряш, съвсем последователно и до основи. Радващите се се превръщат в плачещи и виещи, не могат да приемат и не могат да повярват, че някой им е изтръгнал хубавата играчка завинаги. Има много загуба, много печал и болка. И свободно място, където да започнеш да подреждаш следващата кула над възхитените, обнадеждени и все така детински наивни очи на оцелелите…
Не забравяйте – всичко е игра на светлината.
Любомир Розенщайн

Вътрешният Лечител
Розовите очила на душата
Планетата на щастието