Големият рев на цивилизацията
Щеше ли да бъде възможен този безумен цирк, който в момента се разиграва навсякъде по планетата, преди 50 или преди 70 години? Простият и съвсем окончателен отговор е не. И не само защото тогава още липсваха техническите средства, с помощта на които много лесно можеш да докараш обществото и цели народи до истерия. Да, техниката не беше толкова зряла, но пък хората бяха неимоверно по-зрели. А зрялата личност може да носи отговорност, да поема рискове, да взема решения. И най-важното, най-същественият признак за личностно израстване: зрелият човек не се бои от смъртта.
Това, което техническият прогрес, така наречената демокрация, така наречената пазарна икономика постигнаха с хората в личностен план – и това беше напълно желано развитие – беше все по-пълното впубертясване, а след това и вдетиняване на хората. Гледай си благосъстоянието и егото, удоволствията и селфитата, собствената си важност в собствените си очи, всички играчки, които ти предоставяме… Само недей да порастваш, за всичко останало ние имаме грижата.
И това подхлъзване подведе, измами и изврати не само обикновените хора, но и тези, които ги управляват. Само да напомня, че детският живот не е толкова безгрижен и весел, че зад фона на игрите и забавите наднича чудовищен свят на сенки, тревоги и страхове. И е достатъчно само някой да дръпне играчката за да започне големият рев .
Големият рев на цивилизацията. Така бих нарекъл още тези последни времена.
