Психодраматург!

Когато преди вече повече от 30 години правех първите си стъпки в психотерапията, благодарение на великолепните си за онова време и напълно различни един от друг учители, навлязох в тази територия едновременно от две почти противоположни посоки: психодинамичната психоаналитична психотерапия и психодрамата. И ако за първата много бързо разбрах, че за мен води в задънена улица, то през всичките тези години не съм губил някаква допирателна с втората… И даже бих се осмелил да се назова с измисления от мен термин психодраматург: ) Което е различно от класическия психодрама терапевт, но рамките не са за мен… Размислих се за това, докато преобразявах семинара „Прощаване на родителите, прощаване на себе си“ в една почти двучасова и силно необичайна аудиопрограма с водена медитация, която тези дни ще срещне първите си слушатели. Да работиш с аудитория от хиляди души, които вероятно никога няма да срещнеш, е съвсем друго от споделените часове с малка група в зала. Тук оставаш сам срещу вселената – с плахата надежда, че можеш да я направиш мъничко по-добра; надежда, която, съзнавано или не, всеки от нас таи в сърцето си.