15. Думите без маска и без грим
Науката засега не знае отговора на въпроса има ли вселената център. Също тъй неизвестно е, от научна гледна точка, има ли център вътрешната вселена на човека. Но ако го има, той ще е някъде там, където границите между вътрешната и външната вселена се сливат, където всичко става едно цяло и всеки – част от цялото, от този величествен и хармоничен строеж от атоми, от това непрекъснато движение на информацията около по-малки и по-големи ядра, от тази непрекъсната промяна и развитие… Физически информацията, съхранена и организирана в нашето тяло, не се различава от информацията, съхранена и организирана в тялото на космоса. И погледнато още от по-високо, ние, както и космосът, не съдържаме нищо друго, освен информация. Психиката ни е инструмент за управление на информацията. Ние се развиваме и усъвършенстваме и може би някой ден ще се научим да стигаме до и да влияем съзнателно на самия център на информацията. Възможностите, които ни разкрива общуването, са необятни и аз вярвам, че ще успеем да ги използваме за добро.
Ако убежденията ни са планетите, около които кръжат спътниците на вътрешните състояния, ценностите (values) са звездите, които привличат и организират тези планети. Вътрешният ни свят няма линеен, а по-скоро дървовиден (tree) строеж. Най-близо до корена са разклоненията на ценностите. Затова и те са най-устойчивите, най-трудно поклатимите, най-трудно достъпните и често – най-скритите за общуването ядра в нашия вътрешен модел.
Ценност е, просто казано, онова, което е най-важното за нас. Всяко общуване неминуемо започва по периферията на дървесната корона и си проправя път към ценностите. Общуването е информация. Тя е организирана в гнезда от вътрешни състояния, които са построени по плана на убежденията. А основата на този план лежи в ценностите. Затова общуването, дълбоко в себе си, е винаги съпоставяне на ценности.
Ако нашите ценности противоречат на ценностите, заложени в основата на новопостъпващата информация, ние най-вероятно ще преградим пътя й. Това е естествената отбранителна система, която трябва да защити основата на вътрешния ни свят. Образуването на една ценност изисква огромни количества енергия, възприемане на милиарди единици информация, организирането им в сходни, привличащи се убеждения и обмен между тях. Образуването на ценност прилича на раждането на нова звезда.
Една от най-честите причини за неуспеха в психотерапията, консултацията и всяко друго общуване, е разминаването в полето на ценностите на личностно ниво. Ние сме естествено имунизирани срещу контакт с някой, който не споделя нашите ценности. Колкото и добър специалист да е той, колкото и да е начетен, колкото и да си дава вид, че приема и разбира нашите ценности. Дори и в брака липсата на сходство в ценностите и тяхното подреждане е сигурна предпоставка за трудности.
Убежденията определят нашето поведение, но ценностите ръководят убежденията. Затова не е възможно да правим нещо, което противоречи на нашите ценности. Колкото и да се опитваме, колкото и да се насилваме, колкото и да ни се струва, че искаме. Опитът да се движим срешу ценностите си винаги свършва с победа на ценностите и понякога тя се изразява в болест, фрустрация, психични разстройства, необяснимо неудовлетворение от това защо сме такива, каквито сме и мъчителни вътрешни страдания. Хапчетата няма да помогнат. Хармонията в тялото не може да бъде възстановена, преди да бъде възстановена хармонията в ценностите. Нещо, което не е важно за нас, нещо, което не сме, не може да изпълни живота ни и да ни прави щастливи.
Природата е конструирала механизъм, по който несъзнавано да сверява часовника на нашите ценности с информацията, която идва от възприятията ни – така, както и несъзнавано информацията формира ценностите ни. Вероятно това, което е било важно за нас преди десет или двайсет години е вече изместено. Но този часовников механизъм често изостава, особено днес, когато количеството информация, която постъпва отвън се е увеличило стотици или хиляди пъти в сравнение с това, за което механизмът е бил конструиран. Някога е било достатъчно в часовниковите кули стрелките да бъдат сверявани веднъж в годината. Съвременните часовници приемат радиосигнали и проверяват хода си всяка минута. Ценностите са най-консервативната част от психиката ни, а външната среда започва да се мени прекалено бързо. Живеем в условията на надбягване, в което не можем да разчитаме само на несъзнаваната промяна.
Ценностите, както всяко явление във вътрешния ни свят, имат своя биография. Те се раждат, придобиват сила и зрялост, борят се за влияние и надмощие между себе си, непрекъснато се преподреждат в зависимост от това коя успява да привлече по-голямо количество информация в момента, отслабват и понякога умират, ако не получават необходимата храна, подкрепата от убеждения и вътрешни състояния. Често се случва една ценност да се е издигнала по стълбицата нагоре или обратното, да е загубила важността си, а ние още да не сме го осъзнали. Продължаваме да действаме по инерция, против вътрешната си организация. Това е един от най-честите източници на вътрешни конфликти. Постъпките ни трябва да отговарят на ценностите, които са важни за нас сега, а не на тези, които са били от значение преди години и предполагаме, че още не са загубили своето значение. Хипотезите са вредни, още повече, да стигнеш до своите ценности е елементарно: просто като се обърнеш към себе си и се попиташ какво е важно за теб сега. Сега и за теб, не за някой друг, не за околните, не за да се харесаш или да угодиш някому и не вчера или онзи ден. Какво е важно за теб сега?
Съзнателният контрол въху нашите ценности е още по-съществен днес, когато опитите те да бъдат неусетно подкопани, отслабени и заменени с не-наши ценности зачестяват. Няма нищо лошо в това да променяме ценностите си, когато открием, че светът вече е друг. Но когато някой отвън държи в ръка нашите ценности и ги управлява, ние сме вече само шахматни пионки. Имунната ни система може да изхвърли присадените вътрешни състояния, ако ценностите ни са стабилни. Дори внесени отвън убеждения в крайна сметка ще бъдат обезсилени и изхвърлени, ако противоречат на здравата ни ценностна система. Да бъдат изтръгнати ценностите ни обаче означава да бъдат изтръгнати корените на психичната ни структура. Цялата ни самозащита бива отведнъж сразена. Отнемането на ценностите на един човек е отнемане на човека и от това няма възстановяване, няма изправяне, както не може да порасне отново едно изсечено дърво.
Модерното, дигитално време предлага модерни инструменти за унищожаване на ценностната система на отделния човек, общности и отделни общества. Някой път бързите промени в околната среда и опитите на вътрешната система да се нагоди към тях я правят нестабилна и особено податлива на атаки. Лесно е да станеш жертва в тези условия, ако си неподготвен. Така рухването на социализма – една стремителна външна промяна – бе умело използвано за да бъдат изродени и парализирани ценностите на човека и обществото. Ден след ден хората бяха например бомбандирани с информация за завладяващи дъха с размера и жестокостта си престъпления и кражби, които, не само остават ненаказани, но и носят богатство, облаги, обществено признание. Указанието беше, че трябва да си разбойник, убиец и мафиот, за да получиш богатство, хубава кола, почит и обществено признание (и не на последно място – вниманието, признанието и всеобщото възхищение на медиите). Посланието беше, че престъплението вече не само не се наказва, но и богато се възнаграждава, че да си лош и с бухалка е вече ценно, докато ценностти като честността, трудолюбието и почтеността бяха изложени на прицела на обществения присмех и свързани с образа на неудачника, мизерника и човека от старото време. Тази добре премерена публична кампания, в която медиите играеха недостойната роля на клакьори, а често и на солисти със собствени арии, превърна цяло едно общество в инвалиди. Резултатите от този удар приличат на пораженията от Тунгуския метеорит: те могат да бъдат видяни и днес, десетилетие след заглъхването на първоначалния взрив. А изпепелените гори от ценности няма да се възстановят още няколко десетилетия.
В Невролингвистичното програмиране (НЛП) езикът е не само инструмент, но и сигурен лакмус за поставяне на диагнозата за нарушения във вътрешния свят. Ето например такъв детайл като глаголът „вземам“. В българския език този глагол означаваше това, което означава – протягам се и вземам нещо и в никакъв случай не е свързан с размяната или обмяната на нещо срещу нещо друго, получаването на нещо, когато даваш за него пари: процес, за който в езика има друг, ясен глагол: купувам. Но в новото българско време глаголът „вземам“ започва масово да се използва като синоним на глагола „купувам“ – и то не само в речта между хората, но и в официалната реч на вестниците и телевизията. В последните години стана прието да се казва „вземам си кола“, „вземам си къща“. Словосъчетания, които крият зад себе си идеята, че хората днес действително си вземат коли, къщи и всякакви ценни вещи без да дават пари за тях или по-точно: затвърждават статуса на кражбата като общественоприето явление. Дори когато авторът на информацията съвсем няма предвид кражба, несъзнавано той пренася и утвърждава убеждението, че кражбата, „вземането“ е най-малкото равностойно на купуването. Особено журналистите днес пренасят като въшки паразитите на унищожените ценности, макар и често несъзнавано.
Невролингвистичното програмиране твърди, че ако приемаш езика б у к в а л н о целият вътрешен свят на човека или обществото започва да се оформя пред очите ти и започваш да виждаш, чуваш и възприемаш неща, които досега са ти убягвали.
Колкото и да се опитваме да прикрием и маскираме ценностите си, някой ден просто си ги казваме.
