2.Пътища към несъзнаваното
Нека още тук уточня значението на две думи, които ще употребявам често. Съзнавано (Conscious, Conscious Mind) за мен са всички процеси, които протичат в съзнанието, мозъка, психиката и за които си даваме сметка в момента на протичането. Несъзнавано (Unconscious, Unconscious Mind) е цялата останала част от мозъчната ни дейност или от психическата ни активност. В терминологията има различни вариации, който се интересува, може да прочете за развитието й още от патриарсите Фройд и Юнг, книгите отдавна са достъпни на български.
В процеса на развитието си човекът постепенно разширява областта на съзнаваното за сметка на несъзнаваното. Но това е бавен процес. Може би в днешно време съотношението на съзнаваната психическа дейност е някъде между 0,1 и 5 % според развитието на отделния човек. Природата е съвършена в способността си да защити от нас всички важни неврофизиологични процеси. Дишането, кръвообращението, отделянето, терморегулацията, имунната защита са сложни мозъчни програми, които действуват вън и независимо от моментните ни мисли. По този начин се гарантира, че организмът ще функционира вярно поне на средно или минимално равнище, независимо какво ни е хрумнало в този миг.
Нашата цел не може да бъде да обхванем съзнавано цялата несъзнавана дейност – ние просто нямаме (или засега нямаме) капацитет да обработваме едновременно такива огромни потоци от информация. Ако, дори да беше възможно да я обхванем, се опитахме съзнавано да я направляваме, неизбежно би се стигнало до блокиране на системата – и то за по-малко от секунда. Несъзнаваното ни върши добра услуга като си върши работата несъзнавано.
Въпросът е само можем ли да променяме процеси в несъзнаваното, които вече не ни вършат работа. Някои „програми“ са били написани в определен момент в миналото ни и тогава са имали определено значение, днес обаче те продължават да бъдат изпълнявани без нужда, просто по инерция и ограничават, много често без въобще да си даваме сметка за това, възможностите ни за съзнателен избор. Заучени в миналото поведения или реакции определят бъдещето ни – без да можем да го направляваме в посоката, в която бихме искали да поемем сега.
Една честа критика към невро-лингвистичното програмиране, която може да се чуе и днес е, че като давало в ръцете ни инструменти за известен контрол над несъзнаваното, то се занимавало с манипулация и промиване на мозъци. Истината е точно обратната. Както самият Richard Bandler казва, в НЛП става дума само за едно нещо – за свободата. Колкото повече „прозорчета“ към несъзнаваната част от психическата си дейност има човек, толкова повече избори се отварят пред него. С напредъка на човешките знания за несъзнаваното, за жалост, а така се случва и с всяко човешко познание, нараства прилагането на тези знания за различни користни цели. Никога повече от сега несъзнаваното не е било така атакувано във всекидневния живот. Политиката, рекламата, корпорациите намират все по-нови и по-действени начини да разрушават стари и полезни мозъчни програми и да ги заместват с това, което на езика на компютрите се нарича вируси или троянски коне, или спам. Те наистина използват знанията, придобити от невро-лингвистичното програмиране (НЛП) и сходни методологии. По същия начин бяха използвани и знанията на физиката за да се създаде ядреното оръжие. Подложен на тези атаки, отделният човек се превръща във все по-незащитимо мекотело, което не знае защо точно прави това, което прави и не прави това, което всъщност иска да прави. Единственият начин за защита и освобождаване е осъзнаването, с други думи – поемането на контрола върху собствената си психична активност в собстени ръце. НЛП дава действени инструменти за това.
Търсенето на пътища към несъзнаваното е старо като самото осъзнаване на човечеството занятие. Във всички религии, култове и философии, в цялата човешка култура можем да намерим нишките на това търсене. Още в древността трансовите състояния са били известни като най-директен подстъп към несъзнаваното. Може би тогава хората са знаели дори повече, отколкото днес. Може би наистина става дума за забравено знание…
Социализмът обаче беше време, в което идеята за несъзнаваното бе, ако не официално критикувана, то поне неофициално неодобрявана. В моите студентски години книгите по психоанализа можеха да се прочетат вече в библиотеките и основните концепции дори намираха място в лекциите на професорите, които искаха да минат за по-модерни и по-близки до студенството. Но като цяло идеята, че несъзнаваното може да се управлява, че може да се търси връзка и общуване с него, както на ниво отделен човек, така и на ниво общност и общество, бе дълбоко чужда на социализма. Той беше много пряк и директен като обществено устройство. Посланията на властта бяха ясни и прости и общуването минаваше винаги на една обозрима и съзнавана плоскост. Обръщенията не бяха адресирани многоизмерно, обемно, към различни слоеве от психиката с послания за всяко едно от тях. Властта просто нямаше нужда от многослойни прикрития и нямаше уменията да ги прилага. В крайна сметка това я ликвидира, защото т.нар. общество на тоталния контрол беше оставило по-голямата част от психиката без всякакъв контрол и наивно разчиташе, че общуването единствено със съзнаваното стига, за да се направлява обществото.
Тази плоскост в езика на властта по времето на социализма можеше да се прочете във всеки вестник, звучеше непрекъснато по радиото и телевизията. Езикът беше равен и скучен, словосъчетания, изрази, абзаци бяха станали толкова устойчиви в това да не носят никакви послания, че хората живееха в едно овче спокойствие, неподготвени всъщност за това каква сила може да има умно програмираното общуване.
И все пак дори в това време и зад желязната завеса имаше хора, които си даваха сметка каква сила има в несъзнаваното. Българинът д-р Георги Лозанов създаде сугестологията, методология за учене в състояние на лек транс. Въпреки че до последно (може би от страх пред властта) той отричаше каквато и да е връзка на неговата техника с хипнозата, сугестологията по същество беше използване на хипнотични техники за активиране на несъзнаваните възможности да се усвояват нови знания. Сугестологията продължава да живее и до днес, макар под други имена, в Западна Европа, а идеята за прилагане на трансови състояния в ученето е вече общоизвестна в образованието. Руснакът Кашпировски направи първите телевизионни хипнотични сеанси. Властта толкова не разбираше за какво става дума, толкова бе далеч от тази материя, че не се възпротиви на излъчването им в ефир. По-късно щяха да се чуят приказки, че Кашпировски работел по поръчка на комунистическата власт. Истината е, че тя го проспа, както и целия процес на самоунищожаването си – от плоскост в мисленето, индиферентност и простотия. Както напоследък чух, Кашпировски продължава да работи в Ню Йорк и е популярен сред руската общност там. Още едно име – Людмила Живкова, дъщерята на Тодор Живков. От посещения в Индия и книги тя бе събудила в себе си интерес към древните индийски техники за общуване с несъзнаваното. Прилагаше някои от тях сама и – понякога системата беше абсурдна до смях – дори беше решила да опита послания към обществото. Баща й и неговата партия не можеха (а и не им идваше наум) да се възпротивят на идеята й да събере децата от земята и да се опита да промени по този начин света. Людмила Живкова си отиде обаче преди да си отиде комунизма, без да може да продължи идеите си.
Това беше София през 70-те и 80-те години, когато за първи път чух думата несъзнавано и започнах да търся моите пътища към него. През 1986 посетих къщата-музей на Зигмунд Фройд във Виена. Оставаха още 3 години до падането на желязната завеса.
