Медии
Изложба за светлината и цветята
• от Виктор Дремсизов
У нас / Общество • 0 коментара
Благотворителна изложба с цветя и светлина. Благодарение на събраните средства на Витоша ще бъдат засадени липи. Посланието на автора към всички е да не спират да вярват в доброто и да не забравят, че винаги след тъмнината идва светлина.
Винаги има път към светлината, иска да ни каже с красивите снимки на крехки цветя Любомир Розенщайн.
Любомир Розенщайн:
Дори когато идва есен, когато идва зима, когато снегът затрупа земята, въпреки това, минава още малко време. Още не е започнала истински пролетта и минзухарите успяват да пробият замръзналата земя и да подадат цветчетата си. Този стремеж към светлината е заложен във всички тук на тази планета. И с него ние хората го свързваме и с надеждата. Това е и надеждата, че след всяка зима идва пролет. След всяко трудно време идва и по-добро време.
Изложбата e продължение на четвъртата книга на автора „Планетата на щастието“. С парите от продадените картини ще бъдат купени и засадени липи на Витоша. Неслучайно още в древните митове липата е символ на човешкото сърце. Миналата година Любомир Розенщайн подрежда изложба , наречена „Дърво от вечност“. Това е фотоесе за вековна липа, подслонила при корените си малък параклис. Авторът я снима в продължение на няколко години. Казва, че наблюдавал дървото и се учел от несмутимото му спокойствие, с което посреща всяко изпитание на времето, дори когато губи от най-здравите си клони. И за да има животът продължение – за да сме не само наблюдатели, а участници в неговото вечно движение, Любомир Розенщайн ни кани да се включим, като засадим липа. Като ни дава светлина и надежда от „Планетата на щастието“.
„Пуснете вътрешното си слънце. Не го оставяйте да се влияе от времето навън. Утрин винаги идва: понякога мъглива, понякога облачна, понякога бурна или дъждовна, в този сезон – често и тъмна, но защо да е такава и вътре в теб, когато можеш да бъдеш повелителя на всяка слънчева система, на всяко ново събуждане и създател на изгреви, изгреви, изгреви, стига само да поискаш това…“ – „Планетата на щастието“.
„Планетата на щастието“ – Изложба за цветята и светлината
• от Виктор Дремсизов
У нас / Общество • 0 коментара
Времето застудя и лятото си отиде. Но със своята изложба „Планетата на щастието“ Любомир Розенщайн се опитва да ни потопи още малко в красотата на топлите летни дни.
Благотворителна изложба с цветя и светлина. Благодарение на събраните средства на Витоша ще бъдат засадени липи. Посланието на автора към всички е да не спират да вярват в доброто и да не забравят, че винаги след тъмнината идва светлина. Всички желаещи да видят отблизо изложбата могат да го направят до 26 октомври в столичния клуб-галерия „Плюс това“.
Любомир Розенщайн откри фотоизложба
Можеш ли да снимаш многократно един обект, така че да направиш изложба, богата на цветове и настроения? Точно това успява да направи Любомир Розенщайн.
“Дърво от вечност” е фотоесе за вековна липа, подслонила при корените си малък параклис. Любомир Розенщайн снима в продължение на няколко години това дърво сутрин и представя сега в София малка част от събраните над хиляда фотографии. Част от тях са направени с камера, а друга – с мобилен телефон и са публикувани на авторските му страници в социалните мрежи:
Ден след ден, докато търсех дървото преди началото на делника, започвах да разбирам, че тази вековна липа се превръща за мен в нещо много повече от красива корона и интересен силует.
Изложбата може да се види на ул. „Марин Дринов“ 30 до края на септември.
Артист реди фотоесе за вековна липа в средището „+това“
Любомир Розенщайн ще открие експозицията си „Дърво от вечност“ с медитация
“Дърво от вечност” е фотоесе за вековна липа, подслонила при корените си малък параклис. Любомир Розенщайн снима в продължение на няколко години това дърво сутрин и представя в мястото за събития, срещи и изложби „+това“ на ул. “Марин Дринов” №30 в София малка част от събраните над хиляда фотографии. Част от тях са направени с камера, а друга – с мобилен телефон и са публикувани на авторските му страници в социалните мрежи.
“Ден след ден, докато търсех дървото преди началото на делника, започвах да разбирам, че тази вековна липа се превръща за мен в нещо много повече от красива корона и интересен силует, фотографски обект. Тя ставаше моя мост, средство за общуване с дълбините на земята, където са и нашите корени, и с безкрайния простор на небето, към който, и без да си даваме сметка, всъщност така се стремим“, разказва Любомир, който освен визионер е и йога-ачаря, и НЛП майстор.
„В тишината на изгревите това вековно дърво започваше да ми говори… По-точно – аз започвах да се уча, да свиквам да разкодирам, да разбирам неговите послания. И постепенно осъзнавах, че то е Някой, с когото мога да помълча. Някой, който винаги е там за мен и има на разположение за цялото време на вечността. Някой, на когото мога да се опра. Някой, при когото мога да отида без колебание в трудни и неспокойни моменти за да получа утешение, умиротворение – и да се върна към себе си“, влиза в дълбочината на своето колкото абстрактно, толкова и реално взаимоотношение Розенщайн.
Неговите фотоси, наредени в „+това“ допълват дълбочината на преживяното, фиксират необичайните ракурси в личното му откривателство – плод на траен и своеобразен философски размисъл. Вековната липа се превръща в път към вечността за Любомир, „всичко е там, където трябва да бъде, точно на своето място“, казва авторът на фотоесето „Дърво от вечност“.
Любомир Розенщайн ще открие своята изложба на 8 септември в 19:00 ч. с водена от него самия медитация “Дърво от вечност” за предаване на космическото послание на вековната липа към нас. Неслучайно още в древните митове липата е символ на човешкото сърце. „И за да има животът продължение – и ние да сме не само наблюдатели, а участници в неговото вечно движение – тази изложба ще е благотворително-залесителна“, пояснява артистът.
Приходите от всяка закупена картина ще бъдат изразходвани за малки липички, които ще бъдат засадени в обща инициатива със сайта “Здрав живот” в края на октомври край София, а който иска, освен да разгледа изложбата, може да вземе участие и като доброволец в залесяването.
Любомир Розенщайн е автор на книгите за личностно развитие “Розовите очила на душата” и “Планетата на щастието”, както и на оригинални програми за водена медитация, дълбока релаксация и йога нидра на български език. Публикува статии, брошури и води семинари по приложна и духовна психология, себепознание, медитация, йога.
През 1995 г. основава за първи път в България Институт за личностно развитие, а през 2006 г. – Радиото за личностно развитие ChangeWire – radio.changewire.info. През пролетта на 2014 г. открива в София първата си самостоятелна изложба “Рила. Живата планина”, има участия и в общи изложби.
За семинара ПРОЩАВАНЕ – Любомир Розенщайн по „Хоризонт“
Интервю на Светлана Дичева с Любомир Розенщайн за „Закуска на тревата“, Хоризонт, БНР, пред семинара „Освобождаване от веригите на миналото – прощаване на родителите, прощаване на себе си“, 31.01.2015
Освобождаване от веригите на миналото – прощаване на родителите, прощаване на себе си
с Любомир Розенщайн,
автор на книгите „Планетата на щастието“ и „Розовите очила на душата“
силно емоционално преживяване за вътрешно очистване от болката, обидата, неразбирането,
неприемането и не-любовта от времето на детството
„Какво огромно количество жизнена енергия можем да задържаме с месеци, години, десетилетия дори – заедно с обидите, обвиненията, болката, нерешените емоционални състояния във взаимоотношенията ни с другите хора… Енергия, която е отнета от общия поток на вселената…“
https://www.facebook.com/changewire.info
Любомир Розенщайн с фотоизложба, посветена на Рила
- Чуйте интервюто на Константин Кучев с Любомир Розенщайн
Любомир Розенщайн изследва в продължение на повече от 20 години западните и източните подходи към вътрешния свят на човека и използва езика като инструмент за окуражаване, мотивиране и промяна. Сред неговите учители са съоснователят на НЛП Ричард Бендлър и световноизвестният хипнотизатор Пол Маккена. През 1996–97 г. Любомир Розенщайн води първите семинари по НЛП в България. Основател е на Радиото и общността за личностно развитие ChangeWire – www.changewire.info. Автор е на книгите за личностно усъвършенстване “Розовите очила на душата” и “Планетата на щастието”.
Поводът да разговаряме с Любомир Розенщайн е неговата фотоизложба, посветена на Рила. http://bnr.bg/horizont/post/100397425/lubomir-rozenshtain-s-fotoizlojba-posvetena-na-rila
24 Часа:
Любомир Розенщайн запечатва тишината в Рила в изложба
„Рила. Светилището на България. Могъщият източник на светлина над българската земя. Отвъд формите на планинските върхове, скалите, езерата, улеите, изворите и потоците, прозира онази непрекъснато захранваща живота на планетата енергия, чиято сила мъдреците са познавали още от древни времена. Тук, във високото, на границата между силуетите на билата и небето, можеш да влезеш дори и днес през портите на тишината в други духовни измерения…“
Така Любомир Розенщайн ни приканва да посетим неговата фотоизложба, посветена на Рила.
Той има 30-годишен опит в променените състояния на съзнанието, също така е йога-маийстор, основател на Радиото за личностно развитие ChangeWire, автор на книгите за вътрешното търсене „Розовите очила на душата“ и „Планетата на щастието“, води семинари за психология, личностно развитие, самоусъвършенстване, медитация и йога.
Още с влизането ми в залата усетих онова спокойствие, което ни е необходимо след дълъг и натоварващ ден. Светлината е приглушена, ароматът на рилски чай, приготвен за посетителите, се носи из цялото помещение, за фон се чува нежна, релаксираща музика, включваща звуците на природата и напомняща за непокътнатата, девствена и дива планина. Сладките от натурални и еколокично чисти продукти допринасяха за уютната обстановка.
По стените на стълбите, водещи до тази зала, са закачени фотографиите на Любомир Розенщайн, всяка със своята уникалност, чувственост и история, а до тях – цитати от неговите книги.
Изложбата „Рила. Живата планина“ откъсва от реалността, от забързания начин на живот, от проблемите и задълженията, от рутината. Фотографиите на Розанщайн пренасят в спокойно и щастливо място, където времето е спряло. Въпреки че стрелките започнаха отново да се движат още с излизането ми от входната врата, те се движеха една идея по-плавно и спокойно.
„Още с „Планетата на щастието“ започнах да усещам, че понякога думите идват прекалено много, а в нашето време са особено много. Не само думите, въобще шумовете. Целият шум, който ни съпътства във всекидневието: външен шум, вътрешен шум, шумът на мислите, шумът на неразрешените емоции, шумът на думите – онези, които излизат от нас и онези, с които ни атакуват през цялото време. Човек има нужда в един момент да изключи шума. Слава Богу имаме мястото, където това може да се случи и то е планината, докато е такава, че да не е шумна“, заговори на откриването на изложбата Розенщайн.
„Върнах се към фотоапарата след години, защото почувствах нужда от тишина и се надявам, че част от тази тишина, доколкото е възможно, е запечатана в тези картини. Радвам се много, че мога по някакъв начин да я споделя с вас.“
Тази изложба има за цел не само да покаже красотата на свещената българска планина, а и да се опита да я опази и съхрани. Тя е призив към всички, които умеят да вникнат в проблема, стоящ зад новопланирания мегапроект „Дестинация Рила“. Заплахата, че ще бъде бетонирана и застроена Рила е в основата на фотоизложбата и заслужава вниманието и гласът на всеки един ценител на природата.
Любомир Розенщайн: Рила е особено място, където може да се съпреживее тишината
– Какво Ви вдъхнови да направите тази изложба?
– Тишината. Тишината, която човек може да намери високо в планината и която така ни липсва в града, във всекидневието ни, в което сме затрупани от прекалено много шумове, както външни шумове – гласове, думи, така и разбира се вътрешните шумове – нашите непрекъснати мисли, неспиращи тревоги, съмнения, вълнения, емоции – всичко онова, което не ни оставя да си поемем дъх. Когато човек започне да се качва горе – там където от една страна наистина е по-трудно да си поемеш дъх, защото се изкачваш и въздухът не стига, а от друга страна започваш да разбираш какво означава това, да можеш наистина да си поемеш дъх от всичко и да останеш малко на тихо. Да се занимаваш с фотография е една възможност да бъдеш тих и да чуеш тишината, докато просто гледаш или съзерцаваш.
Защо избрахте именно Рила за фотографиите си?
– Рила е едно много особено място не само за България, но смятам и за целия свят. Тя е свещената българска планина и светилището на България. Място с много особени енергии и място, където тази безкрайна космическа тишина може наистина да се съпреживее и да се усети съвсем отблизо, както може би на никое друго място в България. В същото време, както и други останали природни места в страната, е застрашена от този мегапроект „Дестинация Рила“. Тази изложба е и един вик на самостоятелния артист.
Към кого е насочена изложбата?
– Изложбата е насочена към хората, които могат да я съпреживеят – те могат да бъдат всякакви. Към всеки, до когото може да стигне, не само към хората, които познават Рила, а и към тези, които са в процес на вътрешно търсене на тази тишина и на които може би няколко мига, прекарани с тези картини, могат да помогнат, за да стигнат по-близо до себе си.
.. и до спасяването на Рила?
– И до спасяването на Рила, разбира се, макар че това не е по силите на един човек. Трябва повече хора да прегърнат тази идея.
Монитор:
В кадър чудесата на Рила
Чудесата на Рила, събрани в залите на офис и арт център Soho. До 25 април комплексът на ул. „Искър” 4 е домакин на фотоизложбата „Рила. Живата планина”. Кадрите са дело на Любомир Розенщайн и пренасят в безвремието на това мистично място. „Авторът запечатва пейзажа отвъд пейзажа и формите; прониква в незаетите пространства на съзерцанието и ни води към светлата сърцевина на свещената българска планина”, отбелязват организаторите на експозицията.
С нея Розенщайн бие камбаната за спасението на Рила, защото над нея отново тегне заплахата да бъде превърната в гигантска строителна площадка; в бетонирана, насечена площ; в угаснала, мъртва географска територия.
Любомир Розенщайн има 30-годишен опит в променените състояния на съзнанието. Той е йога-майстор, основател на Радиото за личностно развитие ChangeWire, автор на книгите за вътрешното търсене „Розовите очила на душата” и „Планетата на щастието”.
Споделено от Любомир Розенщайн
С годините насъбрах много определения, които бих могъл да сложа на визитна картичка – ако имах такава 🙂 Но с годините тези определения ми звучат все по-нелепо… Само от едно описание не се отказвам: търся осъзнато светлината. Ние всички търсим светлината, ключовата дума тук е „осъзнато“.
Всичко нататък можете да прочетете тук changewire.info или да чуете тук radio.changewire.info
Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Всеки изгрев е хубав, най-хубави – изгревите във високото… особено в опияняващата свобода на зимата, когато само върховете стърчат като острови над морето мъгли.
А кое бе най-трудното време в живота ти?
Не помня да съм имал лесно време в живота си… освен може би в далечното детство… в ливадите с треви и билки, тогава по-високи от мен, където всяка стъпка беше ново откритие, ново, удивително преживяване…
В какво вярваш?
В светлината. В събуждането на душите вярвам. В силата на зърното, която носи всеки от нас. Време е за покълване!
Вярваш ли в хората?
В онази част от тях, която се бори, върви напред, не се отказва. В онази част, която има цел. В онази част, която е винаги жадна за светлина.
А в себе си?
В себе си съм сигурен – няма нужда да вярвам.
Вярваш ли в Живота след Смъртта?
Мисля си, на много хора онова, което ни чака отвъд, ако можеха да го видят днес, би изглеждало по-скоро разочароващо. Но то е хубаво, макар и съвсем различно от това тук.
За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Мечтая си само за прости неща. Да мога да мина отново по билото на Рила. Да натопя устни в извора на Марица над Заврачица и така да пия от ледената вода. Да лежа сред прегорелите треви на планината през септември. Само за прости неща и се надявам отново и отново да се случват… Да мога отново да снимам минзухарите над снега напролет… Отново да си откъсна червена ябълка от дървото…
За колко време напред мислиш?
Когато мине младостта, разумно е вече да смениш плановете за бъдещето с измеренията на конкретни проекти… Аз се движа напред така – от проект към проект, някои съвсем малки, някои, които отнемат години…
Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Е, това било признакът на помъдряването – когато започнеш да разбираш, че времето ти съвсем не е безкрайно и започнеш пестеливо да го разпределяш повече към важните неща, а от другите да се отказваш.
Има ли нещо, заради което би искала да можеш да върнеш времето назад? Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб в момента?
Ние можем да връщаме времето назад в себе си, когато ни е нужно и аз честичко го правя, даже уча любопитните как да го правят… В нас и минало, и настояще, и бъдеще съществуват в момента и в момента можем да ги използваме за да подготвим следващия момент от процеса, наречен живот.
Ако можеше да избираш в коя епоха би живял?
Имам особено, сантиментално отношение към 60-те години на миналия век – епоха, която смятам, че е била за много дълго време най-добрата за човечеството… но това е сигурно, защото там съм този път роден 🙂
Има ли място, където непременно искаш да отидеш?
Много места бих посетил с удоволствие, но никое вече – непременно. Преместването в пространството не е важно.
Обичаш ли Живота?
Научил съм се да приемам факта, че съм жив тук и сега, че това не е завинаги и че трябва да бъде изпълнено със смисъл.
Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.
Упоритост. Търпение. Радост.
Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб?
Всяка природна гледка е най-красива. Особено запазената от погрома на „цивилизацията“.
Какво те уморява? А какво те зарежда?
Затворените пространства. Празните приказки. Изкуственото осветление. И от другата страна: Просторите. Тишината. Светлината.
Къде се чувстваш най-добре?
Горе.
Какво ти дава усещането, че си „у дома”?
Стената на Мальовица, обагрена в червено от изгрева.
Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Слънцето. Земята. Вятърът. Това, което ми казват птиците.
Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?
Учителите ми. Някой ден ще напиша за тях.
Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успял?
Което наистина съм искал, съм променил.
Страхуваш ли се от Смъртта?
Като че ли се научих да не се страхувам. Много дълго ми трябваше.
А от самотата?
Не зная какво е самота.
Какво те кара да се чувстваш жив?
Сърцето ми, което продължава да бие.
Какво ти дава представа за вечност?
Вечността не се обхваща с представяне.
Ако можеше да създадеш отделен свят, по твои правила, за постоянен живот или за почивка, какъв би бил той? Опиши ми го.
Аз съм си създал отделен свят и дори не един. Всеки от нас си създава отделен свят. Въпросът е само да го правиш така, че да си доволен от създанието си 🙂
Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?
В голяма степен съм се освободил от емоциите… Когато се хвана в страх или в гняв, или в обида, се наблюдавам с интерес. Винаги има какво да научиш за себе си…
Какво е щастието за теб?
Щастието е да строиш живота си – миг подир миг така, че да можеш да осъществяваш потенциала си – онова, заради което си дошъл на планетата, възможно най-пълно и с възможно най-много полза за другите. Това е сигурната рецепта да се чувстваш добре.
Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Да мисли. Да не се страхува. Животът не е толкова сериозен. И не е толкова сложен. Всъщност е нещо много просто. И може да бъде дори забавен.
Какво може да те разплаче?
Всичко. Нещо хубаво. Нещо тъжно. Нещо смешно дори.
А какво може да те накара да се усмихнеш?
Също всичко. Като дете ми стигаше да ми покажат пръстче, за да се залея от смях. Ама не просто усмивка – много съм гръмогласен…
Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той вече? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Е, нека е още нецял-незавършен 🙂 Но ако се налага… ще ми е нужно много малко време, за да го завърша цял… въпросът е, че понякога и това малко време не ни се дава…
Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?
Дотук продължавам да съм жив, това е без съмнение най-голямото лично постижение на всеки човек…
Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
За миговете на вдъхновение. За миговете на любов. За миговете на полет. Нека те бъдат повече.
Любомир Розенщайн във Фейсбук:
Планетата на щастието
facebook.com/PlanetataNaStastieto
Розовите очила на душата
Публикувано от Kristina Miteva
Интервю на Димитрина Дончева за Радио Варна с автора на „Планетата на щастието“ Любомир Розенщайн
„Всеки скрит спомен е заключена енергия, заключен порив за действие. Да го държим заключен през цялото време в себе си отнема от вътрешната ни сила да строим по нов начин бъдещето си… Ако постепенно започнат да се освобождават тези енергии – когато човек се намира най-напред в спокойно, балансирано състояние; ако човек се научи да влиза в това състояние и започне полека да отпуска тези сили, те се успокояват… Това е подобно на море, където има силни вълни, които започват да утихват…
…
Колкото и да изглежда, че нашата съдба е предопределена, че ние вървим в една посока и не можем да я променяме, истината е, че всеки един момент ни дава възможност за някакъв избор… дори микроскопичен, той може да означава завой, нова посока. Стигая човек да е готов да не повтаря изборите на миналото – там някъде в миналото може да си направил грешка, но това не те осъжда за цял живот…“
Чуйте цялото интервю.
Любомир Розенщайн за новата си книга ПЛАНЕТАТА НА ЩАСТИЕТО в „Още нещо“
Любомир Розенщайн в разговор със Светлана Дичева за Планетата на щастието. На вълните на „Хоризонт“ http://changewire.info/
„Книга за нещата, които сме забравили да забелязваме… Навън и в себе си…“
Поръчайте ПЛАНЕТАТА НА ЩАСТИЕТО тук
Планетата на щастието не е един учебник. Тя е просто пътеводител“ – казва авторът Любомир Розенщайн. „води чрез думите към вътрешни преживявания…това е шепот на душата, нещо като поезия…“ Разбираме, че има три думи, които могат да ни направят щастливи: „вдъхновение, мирозрение и възглас“.
„Ние сме изправени сега пред избор като човечество и като хора…всички сме свързани в едно цяло…“
„Когато си позволиш да изпаднеш в гняв ти го предаваш на всички наоколо и който е по-умният трябва да се махне. Всичко, което се случва в нас е едно вътрешно кино…и когато има гневни моменти, да ги направим по-малко…“
„Старая се да не съм гневен, но когато ми се случи опитвам се да се върна в тишината.“
Това са само фрагменти от разговора на Светлана Дичева с Любомир Розенщайн, но ако чуете цялото интервю, ще прочетете и книгата „Планетата на щастието“!“
http://bnr.bg/sites/horizont/Shows/Thematic/grafiti/Culture/Pages/Rozenshtain.aspx
„Планетата на щастието” – премиера чрез медитация
Това е корицата на книгата. Изданието е на „Colibri”. От тук можете да си закупите книгата.
http://publishingsofia.blogspot.com/2013/05/blog-post_21.html
Боряна Тодорова
http://www.formalno.com
ЛЮБОМИР РОЗЕНЩАЙН, психотерапевт и йога:
Шансът да намерите истински гуру е малък
– Къде са допирните точки между западните и източните подходи към вътрешния свят на човека?
– Много са. Това, което ги различава е подходът. Западният е аналитичен. Той е на дневния свят. Изхождат от това, че всичко може да бъде описано и разчленено на малки факти, а те свързани в единна структура и процес. Разделяйки вселената на все по-мънички частици ние добиваме информация за нея и в същото време усещаме, че нещо липсва, нещо не ни достига. Източният подход е точно обратен. Той може да се каже, че е светът на морето, на океана, на необятното, в който обаче всичко е свързано. Не се интересува толкова от фактите, от тяхната повърхност и логичното обяснение, а отбелязва онова, което свързва всичко в едно цяло.
– На западния ум трябва ли му превод, за да вникне във всичко това?
– Западният път е пътят на оградите. Рабиндранат Тагор казва, че „западният път е на града ограден с крепост” и наистина, когато човек пътува из Стария континент вижда, че повечето населени места са заобиколени от стени. Това означава – чувствам се сигурен само когато съм отделен, отдалечен от всичко останало и само това ми дава уверението, че Аз съм Аз, че Аз оставам Аз. Докато Източният път е този на гората. Ти си вътре в нея и си част от нея. Нищо не те предпазва. Там се случва целия живот, от който си част, заедно с дърветата, кобрата, тигъра…, с всичко в света. Не е необходимо да знаеш непременно от какви химически вещества се състои дървото или как точно действа фотосинтезата. Знаеш, че има нишка, която го свързва с теб и това ти стига. Това е повече свят на дълбочината. Западният, вървейки към това ограждане и разчленяване, все повече и повече стига до граница. В момента е до нея. От нея нататък цялото е застрашено и ще бъде унищожено, ако продължаваме с това ограждане.
– Хората все повече се обръщат към себе си, търсят духовното.
– Да. Усещането, че сме стигнали до границата и ако не намерим друга посока ще се самоунищожим, е един от признаците на тази голяма криза. Не можем да ползваме всичко, което сме взели назаем от природата без да мислим, както се случва сега. Каква е цената и кой ще я плаща?
– Трябва ли ни гуру, който да ни прeведе отвъд границите? Само с четене на книги човек може ли да постигне това съвършенство, за което все се говори, да достигне до знанието, което би му помогнало да мине отвъд?
– Знанието е в нас. Въпросът е, че до него се стига чрез преживяване, а не посредством обяснения.
– Когато го прочетеш звучи лесно и добре, но как да го приложиш в практиката?
– „Планетата на щастието” е книжка за преживяването, а не за обясненията. Думите в нея се използват, за да те въведат в друго вътрешно преживяване, може би непознато или не толкова, ако разбира се се оставиш да бъдеш отведен там. Ако търсиш в нея научния подход, така както са ни учили в училище, няма да я разбереш. Има хора, които казват – това са само думи.
– Повечето хора са скептици и биха казали – това са само думи, те са хубави, но как да ги приложа в живота, как да станат мое верую?
– Когато започнеш да ги преживяваш, когато се оставиш на потока на думите. Те имат своето въздействие, което е извън онова обяснително значение на което сме привикнали. Човек може да стигне по различни начин до това преживяване. Един от тях е традиционно източният път, посредством гуру, но шансът да намерите подходящия човек, особено днес, е малък. Предлагането на фалшиви гурута е голямо, понеже търсенето е много голямо.
– Ходенето в ашрам стана модерно.
– И в ашрам не е гаранция. Малко са тези, които са автентични, а и не всеки е готов да го понесе, зависи от изходната точка, от която тръгва. Има много неща, които могат да отключат подобно преживяване. Природата е едно от тях, планината, срещите с други хора, които по някакъв начин също са в процес на търсене, както и книгите. Техниките са доста и са достъпни. Една от тях е йога нидра.
– Какво представлява йога нидра?
– Това е затваряне на вратата към външния свят. Ние сме толкова претрупани от информацията, която ни залива във всеки момент, че това неминуемо поражда у нас стрес. Тя трябва да се намести по някакъв начин вътре в нас, но когато това не стане, продължава да бръмчи и шумът става все по-силен. Равнището на тревожност се покачва. Затова първото, което прави йога нидра е да каже – стоп, затваряме сетивата, прозорците и вратите от външния свят и за малко оставаме вътре. Опитваме се да пренаредим и намесим останалото отвън, така че да ни служи, защото то е хаотично. Подредено е така, както се е случило, без да се подчинява на някакви закони. Затова психологията е толкова разнообразна, разностранна и така неуспешна в днешно време. Случващото се не се поддава на такава аналитична структура. Всеки човек приема различна информация, която е подредена по различен начин и това поражда различни преживявания. Това от една страна ги прави неуправляеми, а от друга е богатство за човечеството. Йога нидра се опитва да намести тези неща, да ги успокои, за да утихне това непрестанно буботене в главите ни.
Според йога човечеството е преходен вид. То е излязло от животинския свят, със знанията си и възможността за мислене. В същото време е в процес на търсене и развитие. Сам по себе си този мисловен свят не ни води към нищо. Той е само инструмент, който можем да използваме. Даден ни е, за да можем да стигнем до онова високо състояние на осъзнатото единство.
Носете розово, за да бъдете щастливи и млади
Прочетено: 234 пъти | 
Коментари: 0
Предлагаме ви няколко откъса от най-новата книга на Любомир Розенщайн – „Планетата на щастието. Думи за медитация”, издателство „Колибри”. Те ще ни накарат да бъдем по-успешни, по-добри и най-важното – да бъдем себе си.
Носи розово
Увеличи разстоянието между теб и грижите, които те притискат.Изтласкай ги с две ръце на достатъчно разстояние от гърдите си, за да можеш да дишаш свободно!Освободи си пространство! Дишай! Усмихни се. Бъди част от едно човечество без мрачни физиономии и сиви дрехи! Носи розово!
В детско състояние
Опитвайте да продължавате да бъдете любопитни през целия ден. Прочетете нещо, което иначе не бихте прочели, минете по път, по който иначе не бихте минали, говорете с човек, с когото иначе не бихте разговаряли… не се отказвайте…връщайте се отново и отново в детското състояние на безкрайно многото въпроси, когато всичко е ново, вълнуващо и интересно…Да изоставим любопитството, е една от причините да стесняваме и затваряме света си – докато превърнем голямата и светла планета в тъмна и неуютна черупка…
Промяна на неприятната емоция
Върни се в умерено неприятно преживяване от последно време (не използвай силни емоции за упражнения !)Бъди вътре в ситуацията, виж какво виждаш, чуй какво чуваш. Сега обърни особено внимание на усещането – потърси откъде тръгва то в тялото ти (обикновено началото на усещанията е в коремната или сърдечната област) и в каква посока се движи.Фокусирай вниманието си върху усещането- в началото това може да ти е непривично. И сега: промени посоката на движението на усещането, завърти го в кръга на обратната посока, направи го да се върти все по-силно и по-силно…
Как се променя усещането?Какво става с тялото ти?Какво се случва, когато мислиш за неприятното преживяване сега?Прилагай тази техника през цялата седмица. Това е едно добро начало!
Вместо визитка: 
Любомир Розенщайн е роден в София, завършва Журналистика и масови комуникации, по-късно изучава приложението на концепцията НЛП (невролингвистичното програмиране) в борбата с дистреса.
Повече от 20 години изследва западните и източните подходи към човешката психика и използва езика като инструмент за насърчаване, мотивация и промяна. Негови учители са съоснователят на НЛП Ричард Бендлър и световноизвестният хипнотизатор Пол Маккена.
Ето и графика на срещите с автора:
20 май 18.30 часа, София:
книжарница Хеликон, бул. „Цар Освободител“ 4 ( фоайе на Гранд хотел България)
21 май, 18 часа, Пловдив:
книжарница Хеликон Пловдив-Център, ул. Княз „Александър Батенберг“ No 29
22 май 18 часа, Варна:
книжарница Сиела – Варна, Фестивален комплекс
http://www.zdravnitza.com/a/nav/news/s/s/news_id/5214
Йога в книжарница
Книжарница Хеликон Пловдив-Център ще бъде арена за йога-нидра – гимнастиката на съня, която връща баланса на енергиите. В магазина за книги Любомир Розенщайн ще представи книгата си „Планетата на щастието“ – думи за медитация. Премиерата е на 21 май от 18 ч.
„Планетата на щастието: думи за медитация“ е книга за вътрешната сила и нейния източник дълбоко във всеки от нас. Розенщайн възражда магическата, позната от древността сила на думите да променят психичните състояния и да водят към спокойствие, равновесие, светлина и увереност, така необходими ни днес.
Затворете за миг очи. Кажете добро утро и на най-сърдитата, и на най-обидената, и на най- тъжната част от себе си. Често скрити някъде много дълбоко, за тях е трудно да видят изгрева, но утро, добрО утро, добро утро толкова пъти, колкото е нужно, за да стигне до тях през всичките. Сега вие можете да им помогнете. Кажете им добро и не забравяйте да се усмихвате, защото това е знакът, който без никакво съмнение всички разбират… Опитайте тази сутрин и вие: бъдете с розовите очила на душата.“, казва авторът.
„Планетата на щастието: думи за медитация“ е книга за хоризонтите, скрити в нас, които чакат да станем откриватели. Но трябва да насочим поглед към тях.
Любомир Розенщайн проведе практика по йога нидра във В. Търново Човечеството е пред избор – дали да се саморазруши, или да си върне нарушения баланс
Йога нидра е практика от древни времена в повечето школи и системи за психоемоционално развитие. Йога нидра (осъзнато сънуване, водена медитация) се състои от оттегляне на сетивата (пратяхара) в състояние на телесна релаксация, водено въображение (дхарана) и евентуално съзерцание (дхияна). Ключовите думи са разширяване на съзнанието и проникване в съня.
“Йога нидра е универсална техника, подходяща за 21 век. Популяризирането й започва в средата на миналия век, сякаш защото хората вече са разбирали, че човечеството върви към един свят на повече и повече информация и все повече напрежение. Нейният създател Свами Сатянанда казва, че основният проблем на съвременния човек не са болестите и войните. Проблемът е вътрешен и той е свързан със справянето със стреса и напрежението. Когато хората започнат да се справят с напрежението, другите неща, които са вън от него, започват да се подреждат. Човек има вътрешен двигател за действие и това е неговото съзнание, за разлика от животните, които действат изцяло по инстинкт. И когато нещата в ядрото на машината не са наред, тя не действа добре, а дефектно. Това наблюдаваме все повече и повече около нас”, разказва Любомир Розенщайн, който дойде във Велико Търново, за да проведе практика по йога нидра.
Йогинът споделя, че човек все повече се колебае в своето развитие. Става дума за люшкането на двете енергии в него – на активната, която ни е дадена за външния свят, за да можем да го променяме, и пасивната, с която можем да осмисляме нещата, които са се случили с нас във външния свят, да ги подреждаме в мисленето си.
“На езика на йога те се наричат още мъжка и женска енергия, или положителна и отрицателна, слънчева и лунна. Разликата е, че в природата съществува съвършен механизъм те да се поддържат в баланс. Това е механизмът на смяната на деня и нощта, на смяната на сезоните, който следват всички същества на земята. За съжаление, човек вече не го следва, а всеки от нас има необходимост да влезе в себе си в периода на нощ. За това човек притежава сънуването, което върши точно тази работа – дава простор на женската енергия, с нея осмисляме случващото ни се. Женската енергия трябва да построи сградата на психиката, но когато ние не й даваме възможност за това, идват проблемите на съвременния човек. Ние днес се правим, че няма нощ. Будуваме, когато трябва да спим, и не даваме възможност на природата да свърши своята работа. Правим се, че можем да управляваме нещата и действително можем да го правим до известна степен, но в един момент това става опасно, болестно състояние. В древните текстове е казано, че ако човек в продължение на три дни не даде възможност на двете енергии да си свършат работата, тогава се получава болестта. Тя е сигурният баланс, че вътрешният баланс вече е нарушен”, споделя мъжът.
Йога нидра е възможност да затворим вратата към физическия свят, за да дадем пространство на женската енергия. Няма нещо, което влиза в главата ни, което да не дава отражение на вътрешния ни свят. Част от него е осъзнато, проблемът е от това, което влиза неосъзнато. Ние използваме много енергия, за да подтискаме някои неща в себе си, и това състояние е много страшно. В един момент, когато се събере прекалено много, човек обикновено избухва в агресия, стига се до унищожаване на други хора. “В момента хората в България и човечеството като цяло, сме в период на избор – дали да избухнем и да се саморазрушим, или да овладеем съзнанието си, за да върнем нарушения баланс. Това е в основата на всяка една от разновидностите на йога – да върне баланса между двете енергии.
Асаните и дихателните техники са прекрасен начин за връщане на баланса, но съвременният човек не обича да полага големи усилия. Затова йога нидра е много достъпна, така да се каже, е “мързелива” техника”, разкрива още Розенщайн.
При йога нидра човек попада в състояние, подобно на сън. Започва се с отпускане на тялото с помощта на дишането и леко отваряне на вратата на психичното. В това състояние внимателно се започва с изваждане на онова, което “бучи” в нас, но постепенно и меко. Като при всяка йога техника, не се действа изведнъж, а се изисква постоянство.
Съзнанието се насочва към различните части на тялото, които освобождават скритата енергия и напрежението, което се съдържа в тях. “След това се връщаме към дишането и започваме да отваряме врата, за която говорих, и чрез която можем да постигнем така бленуваното щастие. Според йога то се крие във вътрешното ни равновесие и възможността да можем да постигнем целия потенциал на психиката си, така че да можем да изявим себе си. Важно е да чувстваме, че това, което правим в живота си, е най-доброто, което имаме в себе си. Щастието е възможността да изявяваш себе си в посоката, в която ти си роден да се изявиш, което днес звучи много хипотетично за повечето хора, защото я няма основата на равновесието. Йога нидра връща точно това равновесие”, обяснява с мекия си глас Любо, който е избрал да помага на хората по този начин.
Йога нидра е техника, която всеки може да усвои, но се иска търпение и желание. В началото е полезно някой да те води, за да може да разбереш какво точно представлява техниката. При йога нидра се затварят всички сетива, оставят се две от тях – едното е слухът. През него не влиза толкова много информация, колкото през зрението, ако то е отворено, трудно може да се отключи женската енергия. За това е хубаво някой да те води с гласа си, за да не се изгубиш, но ако овладееш добре техниката, може да я практикуваш и сам. Тя е добре структурирана и достъпна за всеки.
Продължителността на йога нидра може да бъде различна. Тя може да се практикува дори в седнало положение, по време на работа, като се оставят най-важните части от нея. Обичайната практика трае около 40 минути. “Йога нидра е и това за момент да седнеш, да затвориш очи, да не правиш никакви движения, и да насочваш вниманието си към различните части на тялото си. По този начин, от една страна храниш мозъка си с нещо друго, спираш мислите, и ги овладяваш.
А самите етапи са заемане на симетрична поза в легнало положение, затваряне на сетивата, без слуха и усещането, и водене на съзнанието в определена последователност, като се отпускат отделните части на тялото, отдясно наляво. Следвайки този ритъм, човек дава възможност на двете енергии и влиза в едно състояние на релаксация. Тогава идва работата с психиката, като тази работа може да изглежда по различен начин, взависимост какво искаме да постигнем. Започва се с дишането, което е мостът между това, което влиза отвън, и това, което се случва вътре. След това може да има връщане към мисловното поле и неговото наблюдение, може да има и извикване на различни образи в мисловното поле. Това състояние е много подходящо човек да реформира психиката си, да върне почвата към плодородие, може да го използва и да посее нещо в нея. То се нарича решение или санкалпа, указание, което даваме на психиката си – какво искаме да постигнем, накъде искаме да вървим.
В йога нещата, които поискаш, трябва да са свързани с вътрешното ти развитие, нещата, които имат смисъл. Искайте високото, казват древните йога учители, тогава делничното ще дойде само, споделя още Любомир Розенщайн.
Йога нидра е хубаво да се прави всеки ден, най-добре е сутрин, след събуждане, защото вечер човек може да заспи много бързо с помощта й. Любо съветва човек да става един час по-рано, за да може да я практикува. Така няма да му липсва сънят, защото състоянието е много близко до него, а и за един час се свършва работа, за която са ти нужни три-четири часа сън.
Весела КЪНЧЕВА
ЛЮБОМИР РОЗЕНЩАЙН: „МИСЛЕНЕТО НЕ Е НАВИК“
Патриция Николова
Розовите очила на душата“ е най-новата засега книга в поредицата „Духовност и самоусъвършенстване“ на издателство „Колибри“, която за краткото време от излизането си се превърна в истински бестселър на българския книжен пазар. Това, което я отличава от множество напоследък появили се книги със сходна тематика е, че „Розовите очила на душата“ е много лична книга – за вътрешното пътуване на нейния автор Любомир Розенщайн, специалист по Невролингвистично програмиране, журналист, йога-майстор, планинар, поет, фотограф, основател на интернет-радио за хипноза и на съзаклятие за по-добра планета.
– Занимавате се с невролингвистично програмиране от средата на 90-те години. Кога решихте, че именно това е Вашият път?
– По това време открих НЛП (невролингвистичното програмиране), като попаднах съвсем случайно на една вълшебна, но все пак научна книга – „Структура на магията“. Тази книга ме изуми, защото тя съдържаше всичко, което аз съм си мислил. Есенцията на тази книга е в това, че магията всъщност има структура. Когато човек опознае тази структура и я овладее, може да стане магьосник. И аз направих точно това.
– Какви „магии“ успяхте да сътворите?
– Най-различни. Пробвах ги върху себе си. Когато си магьосник със себе си, можеш да бъдеш магьосник и с другите. За мен това беше изключително вдъхновяващо. По това време учих психодинамична психотерапия. Това, на което ме учеха, не ми харесваше, защото не вършеше работа. Както е известно, психотерапията се занимава с терапевтична дейност. Тя излиза от презумпцията, че човек е счупен – развалена машина, която трябва да бъде поправена, ремонтирана отвън – обща презумпция в медицината, от която психотерапията е произлязла. Но може да има и друга гледна точка. Според нея няма счупени хора. Просто всеки функционира по различен начин. Някои от тези начини може би не са полезни за самите нас. Ако се научим сами да ги променяме, тогава изведнъж проблемите изчезват.
Основна идея на НЛП е, че ако някой може нещо, ти можеш да изкопираш тази структура (не техника, а модел и стратегия) в себе си. Според мен тази идея върши страхотна работа, защото с нея човек променя себе си към по-добро, развива се и се променя. Въпросът e как можеш да събудиш в хората някаква светлина…
– Преди 5 години основахте радиото и общността за личностно развитие ChangeWire. Тази книга продукт на заниманията ви в радиото ли е?
– Тази книга e част от един по-голям проект, който включва и радиото, и книгата, и една общност за личностно развитие в интернет. ChangeWire е измислен от мен термин, който описва възможността да промениш връзките в себе си и тези с външния свят. Това означава да поемеш собствената си отговорност за това, че си човек, а не роботче. Колкото повече отговорни за себе си хора, толкова по-малко роботчета. Колкото по-малко роботчета, толкова по-разумен ще е светът. Човекът е създаден да бъде разумен, иначе нямаше да има в себе си това мислене, този сложен апарат, тази възможност да осъзнава външния свят. Но щом му е дадено мисленето, той е длъжен да го използва, при това отговорно.
– Следователно радиото и общността ChangeWire са Вашият личен дълг към обществото?
– Дълг е, но не към обществото, а към всеки човек, който би искал да направи нещо за себе си. За мен е интересен отделният човек, защото оттам идва промяната. Когато повече отделни хора работят над себе си и се променят, тогава се променя и планетата. ChangeWire е „интернет съзаклятие за по-добра планета“. Хората, които мислят, са съзаклятие, защото са малцинство. Второ, те вършат нещо много тайно и много вредно за системата такава, каквато е. Системата обича саморазрушението и върви към него. Тези хора са като нелегално съпротивително движение (смее се). Промяната не идва внезапно, но идва винаги отвътре.
– Позитивното и негативното мислене, за които често пишете, не са ли вид автоманипулация?
– Всъщност автоманипулация е моментното състояние на всеки човек – дали се чувстваш добре, щастлив, усмихнат, радостен, весел, дали си нещастен, депресиран, потиснат и унил, или пък си някъде по средата между двете – то е като танц, който непрекъснато ни се случва в живота – автоманипулация е, когато този танц остава да се случва в света на автоматичното.
– Автоматиката е друга любима Ваша тема – автоматичните мисли, чувства и състояния…
– Това се случва непрекъснато, защото това са нервни връзки, които са вече създадени, дори още в детството (когато нямаме представа, че са се случили), а през годините са се усилвали. В един момент става така, че нещо съвсем дребно изведнъж може да ни тласне в друг вид преживяване.
– Да „отключи“ други състояния?
– Точно така, да натисне копчето вместо теб. Отговорът е човек да си върне управлението върху вътрешните си състояния. Ние кой знае защо сме свикнали да мислим, че мисленето е навик. То ни е дадено на нас като хора, за разлика от животните, за да го ползваме разумно. Малцина си задават въпроса: мога ли да променя вътрешните си състояния; мога ли да се чувствам добре, когато аз самият поискам, а не когато нещо извън мен ме е направило щастлив.
– Каква е вашата рецепта за това (въпреки че всеки би трябвало да разполага с индивидуален „рецептурник“)?
– Най-важно е човек да може да излезе за малко от себе си и да се погледне отстрани. Да започне да се анализира и да наблюдава едновременно това, което прави и онова, което се случва в главата му – какво е като процес. Човек може да бъде едновременно и себе си, и наблюдател на себе си. Той може да бъде едновременно и артиста във филма, и режисьора, и оператора на този филм.
– А сценариста дали може да бъде…
– Същевременно може да бъде и сценарист на своя филм. Особено когато става дума за филма на миналото, вече по някакъв начин написан в главата му. Но ние можем да го променяме, въпреки че е написан веднъж.
– Дори и когато става дума за травми от детска възраст?
– И те могат да бъдат изчистени по този начин. Мозъкът може да бъде научен да не мисли повече по стереотипа, с който е свикнал. Още повече, че човек използва едва 3-4 % от възможностите на своя „хардуер“, на своя мозък. Всичко останало е на наше разположение и да не го ползваме, е глупаво. Да го ползваме, не е нито добро, нито лошо, но е полезно.
– Човечеството има огромен интелектуален потенциал, за какъвто дори и не сме сънували. Защо не се използва?
– Само по една причина – мързел.
– Индивидуален или колективен мързел?
– И двете. Човек е много мързелив като индивид, но и обществото като цяло е доста лениво и инертно. Законът на всяка система е, че когато в нея влиза твърде много информация, която не може да бъде обработена, постепенно системата започва да се разпада. Това е феномен, който днес наблюдаваме навсякъде.
– Вие самият сте продукт на една затворена система, тоталитарната…
– Това беше система, която не предизвикваше хората да променят себе си. От друга страна обаче, инерцията беше много удобна, защото ги бранеше от мисловна дейност, най-общо казано. Създаваше сигурност и усещането, и разбирането у всеки, че някой друг ще се погрижи за него. Това обаче не се случва. А хората очакват да се случи. Сега, когато времето на хаоса настъпва, още по-малко някой ще се погрижи за тях по какъвто и да било начин. Но въпреки това хората продължават да го чакат…
– След времето на хаоса ще настъпи ли времето на реда и съзиданието?
– Според индийската митология след времето на хаоса идва време на разрушение. От това разрушение се създава новият свят. Можем само да се надяваме на това, което ще дойде след хаоса. Въпросът е не да чакаме и да стоим безпомощно, а това, което можем да променим (именно себе си и собственото си отношение към света), да го променяме. И когато това се случи с повече хора, изведнъж и светът ще започне да се променя.
– Книгата ви е духовен пътеводител или карта на духовните пътища, която не предписва рецепти, но дава идеи.
– Тази книга представя една от моите карти. Някакъв ориентир, от който човек може да тръгне и да продължава да търси себе си. Невролингвистичното програмиране е едно много хубаво начало, но то все пак е само начало. Всеки създава своя система, така че става дума за нещо много лично и творческо – човек не може да се научи на него, както не може да се научи да пише поезия. Обаче това, което можем да научим, е как са постъпвали другите и това, което те са постигнали.
– В книгата си засягате и темата за концлагера като феномен…
– Интересува ме какво кара хората да оцеляват, да продължават да живеят и да търсят посоки в живота си дори когато средата отвън е не просто лоша, а направо невъзможна. Оказва се, че дори в такава нечовешка среда човек пак има силите и възможностите на своето мислене да продължава да оцелява. Защото всяка реалност, дори и най-кошмарната, не е всъщност реалността, с която живеем. Ние живеем винаги само с реалността в главите си и можем да нямаме абсолютно никакво влияние върху външната реалност, както е било, да речем, по време на Холокоста. Въпреки това ни остава възможността да влияем на своята вътрешна, духовна реалност. И от това как влияем на реалността в главите си, дали изобщо го правим и дали го правим по полезен за нас начин, зависи какво се случва с нас във външната реалност.
Човек днес например може сам да избере от каква информация може да бъде „облъчен“ – когато целият този ужас, който струи от телевизията, цялата тази травма, напрежение и стрес ни връхлитат едновременно, логично започваме да се чувстваме зле. Другата възможност е да бъдем малко по-усърдни със заниманията на духа. Постепенно ще се окаже, че все по-малко хора са ни виновни за нещо, защото все повече и повече възможности сме открили за себе си в света, какъвто и да е той. Дори трудностите могат да станат възможност. И когато човек открие възможностите в света, какъвто и да е той, светът става ако не хубав, то със сигурност чудесен.
© Патриция Николова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.11.2011, № 11 (144)
http://liternet.bg/publish28/patricia-nikolova/rozenshtain.htm
25 юни 2011 г.
ЛЮБОМИР РОЗЕНЩАЙН: МИСЛЕНЕТО НЕ Е НАВИК!
Позитивното мислене е също толкова вредно, колкото и негативното
Важното е сами да чертаем картата на живота си, твърди авторът на „Розовите очила на душата“
„Розовите очила на душата“ е новото заглавие, което издателство „Колибри“предложи в поредицата си „Духовност и самоусъвършенстване“ в първите дни на юни. Този път – с български автор, макар и книгата вече да е издадена в САЩ и Индия, преди да успее да стигне до България.
Тази книга се роди като част от интернет-проекта „ChangeWire“ – радио и общност за личностно развитие, които ти създаде преди пет години. За поредната пропагандна кампания в стил „позитивно мислене“ ли става дума?
Не. Аз твърдя, че за негативно мислещите хора – а те са основната част от купувачите в огромния напоследък бизнес под марката „Позитивно мислене“ – позитивното мислене е също толкова вредно, колкото и негативното. То е отлично без съмнение за хората, които са се родили или са възпитани в детските си години като оптимисти и е много полезно също за онези, които правят пари от това, като майсторски използват за своя сметка тъжния факт, че мнозина днес се чувстват зле.
Позитивното мислене е също такова отклонение в амплитудата, както и негативното – само че в другия полюс. Съвсем в началото то може да носи усещането, че нещо за теб се е променило – просто защото откриваш и другия полюс. Но на южния полюс не е по-топло, отколкото на северния! След кратка еуфория идва фрустрацията: Защо подсъзнанието не ми помага да задържа този мъж? Защо не ми даде милионите, които заръчвам? Защо не ми спусне от небето хубава работа с голяма заплата? Къде ми е яхтата, която визуализирах всяка сутрин и всяка вечер?
И тогава човек се чувства двойно изоставен. И се отправя към семинара на поредния познат от телевизията гуру… ако не предприеме някой по-отчаян ход…
Не е ли твърде обезсърчителна тази картина? Наистина ли няма надежда?
Надежда има и затова написах „Розовите очила на душата“. Надеждата не е в това да сложиш розови очила, за да не виждаш трудностите и изпитанията в живота и да смяташ, че те ще те подминат в едно „подрозовено от позитивност“ бъдеще. Надежда е да си възвърнеш управлението над собственото мислене – преди всичко като опознаеш начина, по който се случва то. Мисленето е боравене с информация. Щом човекът днес може да се научи да работи с информацията с помощта на компютър, може да придобие и достатъчно знания, за да влияе на програмите в своя мозък. Всеки от нас има съвсем своя реалност в главата си и да променяме тази реалност е единственият начин да променяме себе си, другите, света около нас. Това значи например да не закъсняваш да си сложиш подходящите очила, когато искаш да видиш нещо по-ясно или по-замъглено, или в по-друг цвят.
Искаш да кажеш, че повечето личностни проблеми са породени от мързел?
Мързел, незнание или лошо възпитание… Не в смисъл на добри маниери на масата, а на добър, полезен подход към преживяванията, мислите, начина, по който се случва вътрешният ни свят… Заучили сме нещата някога и мислим автоматично – точно както и дишаме автоматично, и ходим автоматично, а напоследък и все по-често говорим, храним се, купуваме, обичаме автоматично… Мислим, без да мислим! Това може да е удобно, но в днешно време очевидно не стига. Картите, по които автоматичната навигация се осъществява може би отдавна не отговарят на действителността. Всичко днес се променя толкова бързо…
Съдържа ли тогава твоята книга вълшебната карта?
„Розовите очила на душата“ действително започва с карта. Но аз наричам книгата необичаен пътеводител: не като тези с маршрутите наготово, към които сме свикнали. В книгата описвам своя дългогодишен опит в ориентирането с помощта на знаците, оставени от създателите на Невролингвистичното програмиране. Това е моята карта – или една от възможните ми карти. Не препоръчвам на никого да тръгне по своя път, като я използва автоматично. Но знаците на картата са лесно разбираеми и с тяхна помощ можеш да започнеш да чертаеш своята карта за собствените си тайни и въжделени пътеки… Или да я промениш там, където е нужно…
За специални техники ли става дума?
По-скоро в началото за онова, което стои над техниките – за търсенето на отговори на въпроса кой съм аз като мислещ човек и защо съм тук, на тази земя? Отговори, които, уви, не се връчват с ръководствата и дипломите по позитивно мислене, а изискват усилие… търсене… дисциплина… Но ние прахосваме енергията си за толкова други излишни неща. А да започнеш да си отговаряш на тези въпроси означава да се доближиш до източника на вътрешната си сила: нещо, което никой не може да направи вместо теб.
Любомир Розенщайн изследва в продължение на повече от 20 години западните и източните подходи към вътрешния свят на човека и използва езика като инструмент за окуражаване, мотивиране и промяна. Сред неговите учители са съоснователят на НЛП Ричард Бендлър и световноизвестният хипнотизатор Пол Маккена. През 1996–97 г. Любомир Розенщайн води първите семинари по НЛП в България. Основател е на радиото и общността за личностно развитие ChangeWire – www.changewire.info. В „Розовите очила на душата – Пътеводител в невролингвистичното програмиране (НЛП), или как да пробудим вътрешната си сила“ той не само описва своето пътешествие към вътрешната свобода, но и помага на читателя да овладее съзнателно собствената си реалност и да поеме по нови полезни вълнуващи посоки в живота си.
Таня Спасова
http://www.colibri.bg/news.php?id=31
„Розовите очила на душата“ в „ПРЕДИ ВСИЧКИ“ по Хоризонт
„Лошото самочувствие, унилостта, объркаността, несигурността, инертността и страховете са препятствия, които човек сам изгражда в себе си и също така сам може да преодолее – стига да е решен да промени себе си и така – света, в който живее.“
Любомир Розенщайн
Любомир Розенщайн в разговор за радио Пловдив
„…Това, което обикновено ни липсва, когато сме впримчени в делника и в навика на своето мислене е възможността, макар и за момент, да се превърнем в зрители на това, което се случва, да се откъснем от него, да можем да го наблюдаваме отстрани… и когато това се случи, изведнъж се откриват нови пътища…и това е много хубаво…“
Разговор на Стоян Терзиев с автора на „Розовите очила на душата“ Любомир Розенщайн за радио Пловдив в деня на пловдивската премиера на книгата.
Любомир Розенщайн в „На светло“ на Радио Варна
Любомир Розенщайн за „Розовите очила на душата“
За „Розовите очила на душата“ с автора Любомир Розенщайн по ВВТ на 29.06.2011 в деня на софийската премиера на книгата
Любомир Розенщайн, Change Wire: Смени жицата! Личното радио – нов формат и антипреса
0:00, 24 март 2007 4845 5 коментарa
Журналистиката на слушалките измества мегафонната журналистика, твърди основателят на Интернет радиото за личностно развитие
Преди точно десет години Любомир Розенщайн беше водещ в програма „Хоризонт“ на БНР. Когато през 1997 демократичните радиожурналистки, както той ги нарича, организираха преврат в името на свободата на словото, той се оттегли от масовата информация и се отдаде на изучаване на вътрешния свят на човека и влиянието на езика върху създаването и промяната на психичните състояния. Първи доведе в България Невролингвистичното програмиране. Повече от десетилетие живее в чужбина.
– Откъде идва странното за едно радио име?
– ChangeWire може да се преведе като смени жицата или жицата на промяната. Това е другата жица, радио, което тръгва по различен начин към слушателя. То е обратният полюс на журналистиката в общоприетия смисъл. Вместо да се маскира с карнавалните дрехи на информацията: интервютата, новините, репортажите от мястото на събитието, коментарите – и така уж обективно, уж чисто, уж само осведомително – да се промъква отзад към душата на публиката, за да я изстиска, това радио е адресирано директно към несъзнаваното.
– Не е ли това бягство от света, какъвто ни заобикаля?
– Обратното! Естествена реакция на организма е да изключи, да се опита да се защити, да се изолира от наплива на информация. Преди десет години още можехме да следим описанията на събитията. Още се вълнувахме от заглавията. Днес информационният поток ни залива с такава сила, че напълно губим представа. Лавината от текстове, клипове, образи расте. Научихме се да гледаме как пред очите ни убиват хора, докато спокойно ядем пред телевизора. Ставаме равнодушни.
Личните медии обаче изместват фокуса от описанието към личното преживяване. Те са реакция на глобалното равнодушие на информацията. На противния тон на CNN. Става възможно за всеки да подбере онова съвсем мъничко, специфично парче преживяване, което е най-близо до неговите представи и нужди в момента. Което може да го накара да се смее или да плаче или да стане по-добър. Какъв иначе е смисълът от медиите, ако не да променят хората и обществото? Само че вече – не наставнически. Не става. Журналистиката на слушалките измества мегафонната журналистика. Нямаме нужда някой да ни вика, а да ни нашепва. И то – възможно с нашите думи, вместо да ни натрапва неговите. Рекламните агенции първи го проумяха. Езикът започва да служи повече като ориентир, отколкото като носител на съдържание. Само така можем да съхраним връзката със света, какъвто ни заобикаля. Това е срещата със света на дигиталното време, колкото и на някои да не им харесва. За вестниците, радиото и телевизията иде времето на голямото приспособяване. Иде изпитание, което не може да се сравни дори с кризата от появата на телевизията за печата. Промяната този път ще бъде много по-радикална.
– Как се роди идеята за такъв формат радио?
– Като идея – още преди повече от десет години. Тогава бях в центъра, във вихъра на журналистическата вълна, която помиташе България. Сега някой ще каже, че беше неконтролируем процес, просто игра на случайности. Съзнавано или не, в онези така наречени години на прехода журналистите, уви, свършиха лоша услуга на обществото. Вестниците, радиото, телевизията имат голям принос в това, че хората тогава станаха объркани, тревожни, загубиха посока и ориентация. Хиляди, ако не и стотици хиляди човешки трагедии под истеричния крясък на пресата, която отричаше ценности, ликвидираше морал, зачеркваше култура. Всеки от нас, участниците в тази гигантска и зловеща манипулация, носи своята лична отговорност.
– Отговорност? Не е ли късно за признания?
– Аз го знаех и тогава – но тогава не събрах сили за повече от това да избягам, което и направих. Съпротивата ми се струваше безсмислена. Десет години по-късно е времето за равносметка. Близо 2 десетилетия след началото на тези мрачни за България времена дойде времето ние, участниците, да се обърнем назад и да се запитаме: каква беше моята роля в тази история и не трябва ли поне да се извиня. Защото всеки от нас има принос – с думи или с мълчание. И аз наскоро прочетох в „Монитор“ разкаянието на един от най-първите вдъхновители на новата жълта преса от началото на 90-те. Макар и под псевдоним. ChangeWire е моето лично покаяние.
– Пак с помощта на думите…
– Защото думите имат сила. Думите пораждат преживявания и чертаят бъдещето и дори когато уж не се употребяват за това, а само да информират. Бях в кухнята – и не вярвам на мита за свободната преса и обективната информация. И в България този мит беше използван умело само в името на личния интерес.
ChangeWire показва обаче как думите могат да променят вътрешния свят на човека и без да са моделирани като информация. Да използва тяхната сила да ни правят по-светли, щастливи, добри. Умеели са го и в предишните времена – поетите, мъдреците, театралите. Днес само средството е друго – радиото, по-точно – новото Интернет радио. То е експеримент на формата, но по същност може да се нарече поезия, театър, музика на думите, която, благодарение на новата дигитална медиа може да стигне лично до всеки слушател – и то когато той изпита нужда от това.
– Интернет дигиталното време го прави възможно?
– Напредъкът е удивителен. Днес всеки може да се сдобие лесно с техниката да бъде сам радио или сам телевизия или сам вестник – нещо немислимо дори преди десет години. Журналистиката в смисъла, в който я познаваме и учехме в университета, започва да изчезва. Престава да бъде монопол на избраниците с пари и власт. Става лична.
В личните медии няма посредник между твоя вътрешен свят и вътрешния свят на читателя или слушателя. Няма кой да стои между вас, за да избира и да размахва заканително пръст. Ти даваш онова, което носиш в себе си, а технологията прави възможно то да стигне именно до хората, които имат нужда от него.
Една книга, ако я издадеш на български, сега я успее да намери 500 читатели, я не. Един блог обаче присъства в мрежата. А там всеки ден, всеки час някой търси своите истини. Шансът да те открие твоята публика е неизмеримо по-голям. Точно защото – за разлика от големите медии – не се опитваш да си универсален и многоезичен. Точно защото оставаш себе си: най-големия лукс и най-голямата смелост…
– Има ли въобще българоезична аудитория за личното радио?
– Някога българският език беше свит на една малка затворена територия, която кулата на връх Ботев можеше да обхване. И така беше добре за партията. Но днес българският език е навсякъде по планетата. 15 000 души всеки ден търсят онлайн адресите на български радиа в Интернет! И повечето от тях не са хора, които се интересуват от гащите на Азис!
И всеки ден вече се раждат нови Интернет радиостанции на български език! На шестте континента! Повечето от тях са засега подражателски, повтарят формата на традиционното радио, вместо да се отличават. Защото в това да се отличаваш, да си уникален за своята уникална публика е силата на личната медиа. Етапът на подражателството ще отмине и тогава изборът ни на потребители на информация на български език – не само на станции, а и на това, което те предлагат, ще стане неизмеримо по-голям.
Личните медии са спасението на българската култура, на българския език и на всичко, което песимистите побързаха да обявят за умряло. Следя отблизо развитието им – интелигентната България диша в мрежата! И не мълчи, дори когато официално не я забелязват. Тя няма нужда от творчески съюзи и официално внимание. Защото е наистина лична! Откривам всеки ден за себе си талантливи, надарени със способността да споделят преживяването си хора. Те не са изгнаници – те са бъдещето на това, което сме свикнали да наричаме масова информация.
– Масовата информация е аут?
Масите не искат вече да са маси. Не искат да папкат информацията с лъжичка. Светът на масовата манипулация (защото аз не приемам термина масова информация) тепърва ще пати. Неслучайно личните медии са от огромен интерес за професионалистите на манипулацията – като се започне от разузнаването и се свърши с рекламата.
– Но ChangeWire използва Невролингвистичното програмиране, смятано за пръв пътеводител в сферата на манипулацията?
– Аз учих и продължавам да уча при създателите и при най-големите майстори на НЛП. Това ми даде съвършено нов поглед и идеи върху използването на езика, на неговите модели за промяна на вътрешните състояния на човека. Много неща, които бях забелязвал дълги години като журналист, ми се подредиха, наместиха, изясниха. Езикът може да обърква или да ориентира. Може да бъде използван за натиск и манипулация или за освобождаване от манипулацията. Езикът е наистина основното оръжие на свободата. Но и първото оръжие на робството. НЛП описва защо, какви са механизмите на въздействие и как от думата се стига до поведение. Но това още не значи, че манипулира.
Хората днес имат нужда от думите, защото са объркани. Много неща днес се променят, и то бързо. ChangeWire е моят опит да помогна на слушателя да намери опората в себе си, ориентацията в своя вътрешен глас. И компас. Трябваше много да уча, да преживея, трябваха ми години мълчание, за да разбера, че промяната към по-добър живот е нещо, което започва първо в човека.
Затова наричам ChangeWire АНТИ-преса. Защото вместо да мачка хората като преса, това лично и съвсем интимно малко Интернет радио им подава ръка.
http://novinar.bg/index.php?act=news&act1=det&mater=MjIxMDsyNg==
 |
|
| Predavatel.com | УКВ / UHF news 13 март 2007 г. |
»  |
» ChangeWire: личното радио за личностно развитиеИнтернет и дигиталната технология го направиха възможно: личното радио до поискване. С радиото за личностно развитие ChangeWire – radio.changewire.info  – Любомир Розенщайн прави следващата стъпка: програмите са адресирани директно към несъзнаваното. Новият формат използва думите не за да информира и коментира, а за да създава преживявания и съпровожда слушателя в често трудния път към изследване и промяна на вътрешните състояния за по-добър живот.Във времето, в което информацията ни засипва все повече и от всички страни, инстинктивно започваме да бягаме от нея, казва Любомир Розенщайн специално за новините на Предавател.ком. Включват се естествените самозащити на организма. В този сложен и бързо менящ се свят повече от всякога имаме нужда от ориентира на думите – само че употребени по съвсем друг, отговарящ на дигиталното време начин. Как да употребява думите за да достигне директно до вътрешните ресурси на човека Любомир Розенщайн учи при майсторите на Невролингвистичното програмиране Ричард Бендлър, Пол Маккена, Джон Ла Вал. Своят път от масовото към личното радио някогашният радиожурналист от БНР описва в книгата си “Розовите очила на душата” , публикувана на сайта на ChangeWire. |
http://www.predavatel.com/bg/news/news_2007_03_13
публикувано вторник, 06 април 2010 13:28
Хоризонт Предавания Тематични Графити по въздуха Култура Невролингвистично програмиранеЛюбомир Розенщайн
Любомир Розенщайн за невролингвистичното програмиране – как да управляваме себе си и своя живот
© Снимка: facebook
Чуйте разговора на Светлана Дичева с Любомир Розенщайн
Какво представлява „Невро лингвистично програмиране”- „методология, сборник от техники, които ни помагат да бъдем себе си… „
„Как де се чувстваме добре, когато около нас е тъмно…“
„Хората отделят много повече време да изучат своя мобилен телефон, от колкото да изучават себе си…“
© Снимка: facebook
Откъс от книгата на Любомир Розенщайн “Розовите очила на душата”:
„Не е важно какво точно казваш, а какво чуват или още по-точно – какво преживяват хората, които слушат твоите думи или твоето мълчание… Благодарен съм на радиото и на това време, което ми даде мое собствено поле за експериментиране. Аз знаех какъв исках да е отговорът на излъчваната от мен комуникация. Исках да върна, поне за миг рано сутрин, хората към усещането, че все пак животът, колкото и объркан да е той сега, е хубав, че утрото носи надежда, че новият ден си струва. Че от нас зависи, колкото и малко да е това, с какво настроение ще го почнем. Че имаме избор във всяка ситуация и че не сме безнадеждно сами и изоставени в космическото пространство на трудностите и отчаянието, че имаме опората на слънцето, земята и хората до нас. Постепенно се научих да постигам тази цел в малките си обръщения към слушателя рано-рано сутрин. Те нямаха кой знае какъв информационен смисъл, от опит разбрах, че дори не е важно да са особено смислени като текст. Думите бяха само повод. Речта беше само начин да се използват модели, които променят състояния. Сам, още преди да бях прочел за този генерален и най-важен похват в Невролингвистичното програмиране, бях налучкал верния път: за да постигнеш определено състояние в този, с когото общуваш, първо ти трябва да влезеш в него – в състояние на транс – и когато си настроил своето несъзнавано на тази вълна, тя заразява другите участници в общуването. Настроението и емоциите се предават през кожата, а както аз щях за себе си да установя – и с помощта на радиоефира.”
/Б.А./
http://bnr.bg/sites/horizont/Shows/Thematic/grafiti/Culture/Pages/Rozenstein.aspx