13. Пак за принцовете и жабите

Ние прекарваме времето си между екстаза и блатото. Не бъркайте екстаза с Екстазито. Екстазът е най-високата степен на равновесие в организма и се свързва със самогенерирането на ендорфини. Екстазито е външно химическо съединение, което разрушава баланса на тялото и целия вътрешен свят. Наркотиците ограничават свободата, защото намаляват контрола ни върху процеса. Във възприятието и обработването на информация настъпват изкривявания, на които губим нишката. Те не са започнати от нас, а въпреки нашето присъствие. Оказваме се чужденци в собственото си вътрешно пространство. Озоваваме се в ролята на изместени от себе си.

Екстазът няма нищо общо и с истерията. Екстазът е дълбоко и цялостно преживяване, което активира всички нервни връзки и създава нови. Цялото тяло празнува изобилието на мозъчни сокове („brain juices“). Дори тайно покрити, прашни, забравени гнезда от информация се свързват отново в цялостния поток на системата. Положителните преживявания от целия ни сетивен опит: онези, които пазим в миналото и тези, които сме маркирали за бъдещето си, биват сортирани наново, подредени едно върху друго като съвършено съчетание от лещи. То усилва с всичките си слоеве сегашното възприятие. Новопостъпващата информация попива положителните значения от цялото ни несъзнавано и те я правят неописуемо ярка, мелодична, топла. Екстазът е мозъчен нектар, на който се радва и от който пие всяка отделна клетка. Екстазът е дарба и естествено състояние на човека.

Но често този начин на организация на психиката става трудно достижим. Свободният пазар на готови психични комбинации от който, с напредъка на дигиталната ера, купуваме все повече и повече, смущава вътрешния ни ред и разкъсва връзките между отделните позитивни състояния. Докато се опитваме да ги подредим в усилващи слоеве, все ще се намери някой смутител, който да разсее химията на екстаза. Колкото повече внесени отвън, чужди форми, толкова по-далеч сме от връщането към баланса. Това е като да гледаш филма, прекъсван от множество реклами. Броят на рекламите расте и все повече губиш нишката на филма. В един момент, ако рекламното време нарастне критично, просто врътваш копчето и се отказваш да гледаш. Състоянията-паразити са победили и ти си натикан в блатото.

Блатото е онова пространство на вътрешния ни свят, в което не е останало място за екстаза. В блатото всяко следващо състояние е равно и ни прави равно-щастливи или равно-нещастни, с други думи – равно-душни. Равнодушни. Душени, равно задушени. Оттук има само крачка до депресията, когато равните състояния окончателно ще залеят позитивните и ще парализират всеки по-нататъшен опит за обработване на информацията.

Филтърът на депресията е тъмносив. Възприятията вече не могат да го променят. Компютърът ни, все едно, записва всичко сиво. Сивите състояния се свързват в плътна тъмна маса, която нараства. Лекарите се опитват да я атакуват с химия отвън, да я разбият, но тежко на този организъм, който е нарушил механизма си за саморегулация.

Това са лошите прогнози в блатото. Там не всички прогнози са лоши. Не всичко е в тинята, на дъното. Не всичко е обзето от процеса на гниене и рушене. Някога един само лъч на екстаза е достатъчен, за да те изхвърли обратно на брега.

Наскоро приятел, актьор в Холивуд, ми сподели, че прекарал нощта с мис Москва. Била неземна хубавица, но в нея нямало и грам страст. И това го казва професионален актьор, който трябва да е научил как плюшените играчки се превръщат в човешки тела. Рецептата, която може да събуди всяка спяща красавица, е описана в старата приказка: една лъжичка екстаз. Рецептата е известна на всяко дете, но колко възрастни са я забравили. Поръчайте я на вътрешния си аптекар, той знае как да я изпълни. Той даже ви чака – вече толкова време…

Веднъж разискрен, екстазът не признава граници. Ако NLP въобще е наука, бих го нарекъл Наука за ЕкстаЗтичната Планета.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *