Всяка сутрин ние тръгваме на нова битка и войниците на най-предния фронт са сетивата ни. Не защото непременно някой иска да ни навреди, да ни плени, да ни завладее, а защото информацията е навсякъде около нас и сетивата ни не могат да не бъдат подложени на нейната атака. И те …
Има три начина да изкарваме времето си. Три различни възможности да моделираме вътрешното си пространство и живота си. Нашият избор на психични …
Всяка секунда по два нови блога се раждат в мрежата. Количеството информация, вече натрупано в Интернет, е чудовищно: системата живее вече напълно …
Постепенно, опитните изследователи го потвърждават, всичко – опитът на другите и твоя опит, техните знания и твоите експерименти и предположения, се омесва и превръща в инстинкт, в способност да можеш да вземеш вярното решение и да поемеш по верния път и да следиш за всички възможни и на пръв поглед невъзможни пътепоказатели ей така, от самосебе си, докато се радваш на усещането за свобода, простор и спокойствие.
Спомням си, че бях почти всяка вечер на театър, особено в театър София, по това време трупата беше много силна. Сядах някъде в залата и чаках. Ако постановката беше добра, знаех, някъде, по-скоро към края или въобще съвсем на финала ще дойде един миг, в който всичко в мен се променя. По-късно в университета щях да уча за катарзиса, онова особено хипнотично преживяване, което пречиства публиката, кара я да плаче и да ръкопляска и превръща отделните хора в едно цяло, което иска и дава, и копнее да бъде водено по дълбоките пътища на вътрешната промяна…
Както самият Richard Bandler казва, в НЛП става дума само за едно нещо – за свободата. Колкото повече „прозорчета“ към несъзнаваната част от психическата си дейност има човек, толкова повече избори се отварят пред него. С напредъка на човешките знания за несъзнаваното, за жалост, а така се случва и с всяко човешко познание, нараства прилагането на тези знания за различни користни цели. Никога повече от сега несъзнаваното не е било така атакувано във всекидневния живот. Политиката, рекламата, корпорациите намират все по-нови и по-действени начини да разрушават стари и полезни мозъчни програми и да ги заместват с това, което на езика на компютрите се нарича вируси или троянски коне, или спам. Те наистина използват знанията, придобити от невро-лингвистичното програмиране и сходни методологии. По същия начин бяха използвани и знанията на физиката за да се създаде ядреното оръжие. Подложен на тези атаки, отделният човек се превръща във все по-незащитимо мекотело, което не знае защо точно прави това, което прави и не прави това, което всъщност иска да прави.
Изведнъж думите се превърнаха в сила. Изведнъж дойде откритието, че словото и образът могат да въздействуват върху несъзнаваното и то по начин, който буквално да унищожи всеки остатък от съзнавана психична дейност. Докато по-рано комуникацията бе адресирана изцяло към съзнаваното и скучна, сега тя атакуваше директно най-дълбоките слоеве на несъзнаваното. И беше интересна, възбуждаща, животински силна. Тя даваше на несъзнаваното властта да сграби и смачка съзнаваното, овластяваше най-първичните инстинкти и душеше без милост разума.
Не помня много от тази невъзможна нощ, ледените кули, зловещо високи, от двете ми страни, снега под краката ми и как някъде изведнъж усетих, че въздухът вече ми стига и може би съм спасен. Тогава проумях, че в човека наистина няма граници; че границите са нещо, което сами с годините си слагаме – уж за добро, уж за повече спокойствие. Човек е роден за много повече от това, което обикновено осъществява от себе си. И е длъжен да се опита да направи още крачка напред… и още крачка напред…
Хората идваха при нас, защото искаха промяна и не можеха да я осъществят сами. Ние споделяхме разбирането, че това си е тяхна работа и надеждата, че в нашето – къде словесно, къде безсловесно присъствие, те ще си я свършат. И не беше за учудване, че в повечето случаи хората не успяваха да си я свършат. Не само при нас, стажантите, дори след години и години скъпи психотерапевтични сесии (колкото повече пари – толкова повече ангажимент и лична отговорност, ха-ха) клиентите продължаваха да не бъдат щастливи и пълноценни личности и заместваха това с утешението, че могат да се похвалят как вчера отново са посетили своя „психоаналитик“.
Интонацията, подборът на речта, прекъсването на събеседника, говоренето на фона на неговия глас, и, в крайна сметка, дърпането на шалтера в най-подходящия от гледна точка на целта момент, бяха отделните елементи на подхода Лили Маринкова. Посланието не бе директно афиширано. Формата привличаше публиката както светещата лампа привлича комарите и нощните мухи. Методът бе лесен за подражание и скоро цял рояк надошли от провинцията млади и амбициозни журналистки започнаха да го копират, защото носеше популярност и особено усещане за власт.
С влизането в състояние на страх решението вече е взето вместо нас: и това е решението да се бяга. Това е решението психичната дейност да се свие до абсолютния минимум и за секунди или частици от секундата в мозъка да се извърви целият обратен път на еволюцията. Това е решението за отказ от разума, съзнаван и несъзнаван, и неговата вълшебна сила да направи човека не просто оцеляващ, а създаващ своята среда; не просто повлечен от съпротивлението, а прокарващ пътищата на развитието.
Веднъж си попаднал в тъмната половина на планетата, значи никога няма да те огрее слънцето. Причината е в майка ти, в баща ти, в съпруга ти, в колегите, в детската градина, в политическите партии, в световната конспирация. Обяснението е, че всички те насилват, обиждат, завиждат, отричат и просто не те обичат. С години и десетилетия такива хора могат да мъкнат бремето на кривите си обвинителни физиономии и всяка нова информация, всяко следващо общуване само подсилват тяхното дълбоко убеждение, че просто са изтеглили злата карта да живеят неразбрани, неоценени и нещастни.
Нашият мозък е гигантски компютър, дигитална камера и мп3-плейър, събрани в едно. Всеки уред си има инструкция за употреба. Ние можем да определим каква част от информацията да поемем. Ние можем да определим в какъв точно вид да я приемем. Ние можем да решим в какъв вид, в каква комбинация и къде точно да я запишем. Ние можем да определим как да я организираме, за да бъде полезна за нашите цели, не за целите на онзи, който ни я продава.
Човек не е никога бял лист хартия. Когато се ражда, нещо вече е написано. Следват задрасквания, зачертавания, нови редове. Ден и нощ, болки, изпитания, радости. Израстване. Учене, пак учене, като се започне от елементарните за всеки възрастен неща. Те са толкова трудно постижими в началото. Науката да се изправиш, без да паднеш веднага след това. Да ходиш. Да караш колело. Да облечеш сам ризата си и то не наопаки. Преди уменията да се автоматизират, трябва да се налучка верният път. Когато това стане, трябва да се запише така, че да не се забрави. Всяко малко движение. Координацията на мускулите. Усещането за победа, когато си запазил равновесие. Усмивката на мама. Твоят смях и гордостта, че ти си победител. И още – повторението, в което се уточняват детайлите. Обратната връзка – аха, нещо не е наред, опа-а, падам. Къде точно е била точката на отместване. Следващият път трябва да променя движението малко преди тази точка, за да се задържа. Начинът, по който дишам. Вятърът в косите ми. Милиарди детайли, които имат значение.
Вдъхновение е, когато знаеш кой си и защо правиш това, което правиш. Вдъхновение е, когато имаш цел и си изцяло в нея. Когато не си някъде заради изкарването на хляба, а защото там е твоето място. Когато усещаш зад гърба си опората на светлината и знаеш, че нищо не може да те спре. Това е силата, която прави някои състезатели световни шампиони, някои композитори – велики, някои психотерапевти или учители добри. Вдъхновението ги дърпа напред от множеството. Да се интересуваш от нещо, да си любопитен, да искаш да научиш, е началото. Да си вдъхновен означава да изкачиш върха.
