Мисля, че си давам сметка защо в последните години искам да ходя само в Рила. Защото по тези пътеки, на тези върхове ходя от дете, вече много стотици, може би дори хиляди пъти. И тук, горе, всичко е същото, както преди 10,20,30,40,50 години .. Планината е същата. Върховете стоят непоклатими. …
През цялата зима имах едно желание. Да се кача високо, високо, където въздухът е прозрачен и тих, а хората с цялата им …
Писал съм в годините, в които вече беше ясно, че това започва да се превръща в неотклонима реалност – човечеството тръгва по …
Спи езерото? Не, но животът му е толкова тих, че преминава в съвсем друго измерение от обичайните наши животи…
Да, през ноември има дни без никаква светлина, дни, които ти се иска да не бяха почвали, защото остават по-тъмни от всеки …
В последните две–три години доста се отдалечих от хората. Това, което започна да се случва по света, ми донесе някаква дълбока тъга …
Закривам колибарския сезон. Оставям и колибата, и езерата, и върха на зимните снегове, ветрове, ледове и бури, които постепенно отново ще завземат …
Само ни се струва, че сега сме прекрачили моста, че сега прекрачваме моста. Ние сме много отдавна на отвъдния бряг, просто никога …
„Те идват всяка пролет с моменти на тихо величие. Тънките, крехки стъбълца на гълъбовите оченца пробиват сплъстената шума на зимата и с …
И ето, идва нова година. Каква ще бъде тя? Ние, хората, таим в себе си надеждата за нови и хубави години дори …
Когато преди век Зигмунд Фройд започва да работи с потока на съзнанието и създава психоанализата като технология за освобождаване на изтласкан в …
Ето някои истории с дърво, които ми разказаха първите посетители на изложбата “Дърво от вечност” на самото откриване. Тези малки истории бяха …
“Дърво от вечност” е фотоесе за вековна липа, подслонила при корените си малък параклис. Любомир Розенщайн снима в продължение на няколко години …
Най-лесно е да осъзнаеш пространството, когато си горе, в планината. Там просто няма толкова много неща, които да запълват пространството. Някоя тревичка, …
Затова е достатъчно да има ден първи. Всичко отпреди може да отиде в миналото: където е то за теб, на твоята линия …
