Йога и психотерапия: Взиране в космоса на несъзнаваното

Когато преди век Зигмунд Фройд започва да работи с потока на съзнанието и създава психоанализата като технология за освобождаване на изтласкан в несъзнаваното психичен материал, той всъщност превежда на езика на съвременната тогава медицина знания и подходи, известни на йога и тантра от много време преди това:

Първото от тези знания е, че цялата информация, получена от сетивните ни възприятия, всеки наш опит във външния свят, всичко видяно, чуто, усетено – без никакви изключения – се записва в паметта ни, но само малка част от това огромно информационно поле остава достъпна за съзнанието ни, преобладаващата част от нея е автоматично скрита в несъзнаваното.
Второто е, че заедно със случилото се отвън,паметта ни записва и нашата моментна реакция на преживяното – емоциите, които то е събудило в нас. Емоциите представляват психична енергия, генерирана за да породи действие към външната среда. Съзнателното ограничаване или спиране на реакцията – примерно агресия към човека, който в момента ни е обидил или наранил – превръща тази енергия в потисната, премества я на територията на несъзнаваното, където тя поема ролята на ядро или магнит, който привлича сходни енергии и преживявания.

С освобождаването на вътрешния мрак постепенно се променя и качеството на нашите възприятия. Когато тялото е неподвижно и притихнало на границата на съня, материалните преживявания преминават във фино усещане отвъд познатото. Започваме да чуваме космоса, изпълва ни всевечното, забравено днес усещане за тишина, щастие, мир, светлина и спокойствие…

Така с течение на времето от най ранно детство натрупваме огромен товар от дълбоко скрити, организирани около спомените за външни преживявания, енергии. От една страна тяхната сила остава неизползвана в живота ни, от друга – усилието да ги задържаме неизразени изисква да влагаме все повече допълнителна енергия и да я насочваме в тази посока вместо за постигане на целите си и на полезни резултати. Също така прикриването на тези работещи емоционални гнезда замъглява цялата картина на несъзнаваното, превръща в невидими големи части от запазената там информация и ни лишава от достъп до нея в моменти, когато тя би била важна за нас. Така цялата ни представа за света, в който живеем се размива, изкривява и отдалечава от реалността. Неизбежно настъпва момент, в който вътрешната ни енергийна и информационна неадекватност се изразява в криза, нерядко психически и физически унищожаваща.

Всяка пътека в йога решава по свой начин конфликта между несъзнавано и съзнавано, тъй като това е стъпка, без която не може да се продължи към същинската цел на йога – постигане на свръхсъзнаваното. Чрез асани, дълбока релаксация, пранаяма, енергията от дълбоко скритите в несъзнаваното ядра започва да се освобождава систематично, постепенно и без да си даваме сметка за този процес. В същото време йога и тантра предлагат и съвсем директни техники за работа с потиснатия в несъзнаваното психичен материал. Една от тях е взирането във вътрешния космос – антаракаша.

Съзнанието ни е като пещера – отвън е абсолютно тъмна, но като навлезем в тъмнината и свикнем с нея, започваме да различаваме очертанията, да откриваме неща, които и преди са били там, но не сме били способни да ги различим.

В антаракаша дхарана най-напред изместваме фокуса на вниманието от от онова, което възприемаме от външния свят чрез сетивата си към онова, което се случва вътре в нашия психичен космос. Дори само с тази първа стъпка – затварянето на сетивата – изведнъж се оказваме в друга реалност, изпълнена със свои възприятия, обекти и преживявания. Тъй като тук е всичко, през което някога сме минали в живота си, голяма е опасността просто да се загубим в тази реалност. Затова ключово става умението да осъзнаем вътрешното си пространство именно като космическо – като безкрайна пустота, в която се намират звездите и галактиките на отделните ни преживявания. Първото качество, което трябва да развием в себе си на територията на несъзнаваното е дистанцията: възможността да останем недокоснати от спомените, болките, емоциите на миналото. Това е осъществимо, когато ги наблюдаваме отстрани, както астроном наблюдава звездите – от перспективата, че те са само малка част от безкрайното космическо поле, част от нас, но не и самата ни същност.

Само тогава освобождаването на потиснатите в несъзнаваното енергии чрез насочване на съзнанието към тях може да протече безопасно, без потока на събраното и напиращото да излезе да ни повлече. Каквото и да е имало в миналото, ние оставаме на командния пулт, тук и сега, извън целия ужас и цялата привлекателност на това минало.

Има две основни вътрешни космически пространства, където можем да работим с материала на несъзнаваното. Първото от тях е чидакаша, мисловното поле, областта на аджня чакра. Това е мястото на спомените, екранът на вътрешното кино, където като наблюдатели можем да се върнем към скритите образи, звуци, усещания от миналото и така да разкъсаме връзката им с потиснатите емоции. Това обезсилва болката, обидата, гнева и ги те престават да са част от спомена. Болезнените емоционални гнезда постепенно намаляват обхвата си, докато станат съвсем безвредни.

Вторият подход е да се работи директно с емоцията в пространството на хридаякаша, областта на сърцето, анахата чакра. Емоцията е също такъв самостоятелен обект във вътрешния ни космос, както споменът. Със силата на съзнанието ние можем да променяме нейните качества и така да превръщаме една емоция в друга – например неприемането, нелюбовта, самотата и изолираността в усещане за мир, тишина, светлина и спокойствие.

Подготовка за пътешествието във вътрешния космос

Обектите в нашия материален свят се намират в непрекъснато движение, за да стигнем до пространството отвъд обектите, е необходимо да постигнем неподвижност. Само когато тялото е напълно неподвижно, съзнанието започва да се дистанцира от хаоса на външните възприятия и в последствие – от хаоса на вътрешните преживявания и спомени и навлиза в космическата празнота на наблюдателя. Отделете поне 5-7 минути за съзнателно постигане на телесна неподвижност така че да се усещате стабилни, балансирани и без нужда дори за малко движение. Очите са затворени, фокусът на вниманието е равномерно разпределен върху цялото тяло.
Мантрата ОМ трансформира вътрешното ни пространство от материално към пространство на най-фините вибрации. Започвайте мантрата от муладхара, от самата основа на гръначния стълб и усещайте вибрацията й по неговото продължение до аджня чакра и темето на главата. Повторете 7 пъти.
Обърнете внимание на естествения процес на дишане. Проследявайте всяко вдишване и всяко издишване и наблюдавайте как тялото е все по-неподвижно, дишането все по-тихо и заедно с това утихва мисленето. Просто наблюдавайте дишането 5-7 минути.
Сега насочете дишането към мисловното поле като активирате аджня чакра за работа със спомените. Представете си, че вдишвате през точката между веждите и издишвате също оттам. Въздухът влиза през точката между веждите, преминава през аджня чакра и достига задната стена на черепа. Издишването е по същия път. Практикувайте 5-7 минути преди да започнете същинската чидакаша дхарана.

СЪБУЖДАНЕ НА КОСМОСА – Това е една медитация в традицията на тантра за вътрешна тишина, щастие, мир, светлина и спокойствие. Съзнанието ни е като пещера – отвън е абсолютно тъмна, но като навлезем в тъмнината и свикнем с нея, започваме да различаваме очертанията, да откриваме неща, които и преди са били там, но не сме били способни да ги различим. С освобождаването на вътрешния мрак постепенно се променя и качеството на нашите възприятия. Когато тялото е неподвижно и притихнало на границата на съня, материалните преживявания преминават във фино усещане отвъд познатото. Започваме да чуваме космоса, изпълва ни всевечното, забравено днес усещане за тишина, щастие, мир, светлина и спокойствие… Поръчайте на диск или от iTunes за въвеждане в практиката.

Космосът на мисловното поле – чидакаша дхарана

Осъзнайте пространството на чидакаша – вътрешното мисловно поле. Вижте го с вътрешния си поглед като тъмна стая, обградена от стените на черепа. Забележете безкрайната тъмнота на това пространство. Опитайте се да видите стените, пода и тавана на тази стая от вътрешната страна. Вижте себе си в средата на стаята.
Представете си голям прозрачен екран на предната стена на стаята. Тове е екранът на вашето вътрешно кино. Наблюдавайте този екран, без да се опитвате да виждате нещо определено на него. За известно време той може да остане просто тъмен, или на него започват да се проявяват обектите на несъзнаваното. Това могат да са спомени, кртини, цветове, форми. Не очаквайте те да са организирани в реда и по начина, по който сме свикнали да възприемаме съзнавано. Не се опитвайте да разбирате, да коментирате вътрешно, да променяте. Просто наблюдавайте.
Не се взирайте в определена точка на екрана, не напрягайте очи. Разпределете вниманието си равномерно върху цялата площ на екрана.
При никакви обстоятелства в тази практика не се разделяйте с ролята на дистанциран наблюдател, просто на зрител. Ако нещо от показаното на екрана започне да ви въвлича и усетите, че губите позицията на зрител, прекъснете практиката. Поемете няколко пъти дълбоко въздух и отворете очи.
Не се страхувайте. Помнете, че сте само наблюдател на играта на обекти във вътрешното пространство, но отвъд тези обекти е празнотата на космоса и там се намирате вие. Онова, което излиза на екрана може да е на моменти стряскащо, страшно, ужасно и то е част от скритата ви същност, но в същото време то не сте вие. То е просто нещо от вас, трупано с години и десетилетия, което трябва да излезе и да ви освободи за да бъдете наистина себе си. И това се случва сега по един безопасен начин.
Когато екранът започне да избледнява, практиката за днес е свършила. Но може да има сесии, в които като че ли на екрана няма нищо. Въпреки това отделете поне 5-7 минути на наблюдаване на екрана на вътрешното кино, без да се опитвате да променяте или да наместите нещо там. Процесът не е контролиран от съзнанието.
Обръщайте внимание на телесните усещания, някой път споменът може да се манифестира не чрез образ, а с телесна болка. Това е нормално.
Бъдете постоянни в практиката, отделяйте й време всеки ден, най- добре рано сутрин, преди изгрев слънце, когато е най-лесно да се усети тишината на космоса. Използвайте компакт-диска „Събуждане на космоса“ за въвеждане в тази практика у дома.

Текст за списание „Йога за всички“

Вижте още:

Вашият коментар