Йога нидра: Чидакаша – вътрешното кино

 

Докато участвуваме в събитията на живота си и на света около нас, ние сме прекалено въвлечени в действието, за да можем да разберем защо ни се случва точно това и точно в този момент – всъщност истинската причина, поради която нещата в живота ни се случват. Затова позицията на йога нидра е позицията на наблюдателя – отношението, в което ти си извън случващото се и дори извън коментара на случващото се и даваш възможност на действието да се развие, да отмине и да заглъхне, без да те въвлече.

На езика на йога вътрешното мисловно поле се нарича чидакаша и можем да си го представим като огромен черен екран, който се разгъва пред очите ни, когато ги затворим. До момента, в който очите са отворени, те носят във всеки момент толкова много от света отвън, че е почти невъзможно да си дадем сметка за съществуването на чидакаша. Когато тялото е спокойно и сетивата притихнат, екранът на вътрешното кино сякаш се включва и започва да търси вниманието ни. Обикновено най-напред на него се манифестира най-последното, което сме преживели – събитията на деня или събития, свързани със силни емоции от последно време. Границата тук е много тънка – там, където сме били най-скоро, е най-лесно да се върнем обратно. Дори да не ни се иска, мозъкът не прави никаква разлика между картините, които в момента се създават от работата на очите ни и тези, които са резултат от вече запаметена информация – човек се вмъква лесно отново в най-пресните спомени и губи позицията на наблюдател. Да си отново и отново в събитието отвътре е като един затворен кръг – емоциите са същите, мислите са същите и миналото продължава да бъде настояще, което често измъчва, потиска, пречи, вместо окончателно да заеме мястото си в миналото.

Това е и основната трудност в медитацията – опасността да се самовъвлечеш отново и отново в преживяванията, вместо да останеш този път външен наблюдател. Емоциите, особено веднъж преживени, са като магнит и се изисква сила за да можеш да им противостоиш и да останеш неутрален, когато картините и звуците започват да стават същите. В този случай полезно е да помниш, че чидакаша е само екран и ти можеш да управляваш звука и картината. Дори да се забавляваш като си играеш с тях. Можеш да отдръпнеш екрана от себе си, да направиш изображението по-малко, да го превърнеш в черно-бяло или да му сложиш рамка. Опитай се да го вкараш например в малък телевизор и го постави някъде долу, в ъгъла, където може да работи, но няма да ти пречи.

Обикновено е необходимо известно време за да може постепенно най-близките събития да отзвучат, но ако си удържал да не се включиш отново в преживяването им и не заспиш от изтощение – обработването на информацията от деня поглъща не по-малко енергия от самия ден и е много уморително, екранът на чидакаша започва да дава пространство на други явления. Това може да са най-напред светлини, проблясъци, форми, несвързани образи, които са първият опит за освобождаване на по-дълбоки спомени, скрити в подсъзнанието или несъзнаваното и често източник на вътрешно напрежение оттам. Появата им в чадакаша е път към освобождаване от това напрежение – в йога нидра дълго събираната пара може да бъде изпусната постепенно без да навреди и да експлоадира.

Постепенно образите и светлините могат да започнат да се свързват в последователности от картини и събития, за които не си спомняме или не сме знаели – защото произхождат от далечни минали години или дори предишни животи. Някои от тях приемат формата на символи, героични образи, исторически личности. Никоя холивудска продукция не може да се сравни с възможностите на това вътрешно кино. Но независимо дали на екрана виждаме себе си или герои от други епохи, трябва да успеем да продължим да гледаме без да се намесваме, без да се концентрираме, без да коментираме, без да се опитваме да разбираме и да тълкуваме – само така няма да пречим на естествения вътрешен лечебен процес на йога-нидра.

Настани се удобно. Затвори очи. Няколко минути просто следи дишането си. Брой от 50 до 0 наум с една цифра назад на всяко вдишване и издишване. Представи си колко удобно отпуснато е да си само зрител и си кажи – сега ще бъда зрител на вътрешното си кино.
Обърни внимание на просторния черен екран, които се разгръща пред очите ти. Не се опитвай да визуализираш, да си представяш каквото и да е, да се концентрираш. Спри вътрешните коментари или намали звука им да не пречат. Наблюдавай какво се случва на екрана с любопитство, но без очакване. Някой път може да е нужно време за да тръгне киното. Някой път екранът може да остане тъмен, но това също е добре.
Бъди зрител поне 5 минути и постепенно увеличавай с по малко времето. Излез от упражнението с отпочинали и обновени сетива, мисли и емоции.

За списание „Йога за всички“