Йога и психология: Умореното равнодушие – Манипура в сянка, полудепресията в делника
Това състояние понякога се нарича “прегаряне”, бърн-аут, но не е типичното емоционално “прегаряне”, с което се свързва диагнозата на бърн-аут-а; още не е и пълната клинична картина на депресията, към която със сигурност води. Стресът допълнително засилва признаците на умореното равнодушие, ала то настъпва и без особена външна причина, просто се промъква в като че ли подреденото всекидневие за да го направи нетърпимо. Човек разбира, че нещо не е наред, но не и какво точно – та нали всичко продължава както си беше… Тази неопределеност и неяснота води до тревога и напрежение – а какво, ако в един момент въобще спра да мога да се справям…
Депресия е не само онова клинично състояние, когато манипура чакра е до такава степен изтощена енергийно, че всякаква външна активност е вече невъзможна. Съществува и много по-делничното и широко разпостранено състояние на полу-депресия: животът все още върви с неговите обичайни действия, но всичко се случва някак си автоматично – без да присъстваш в него, без желание, без радост, без вдъхновение. Преодоляването на деня в такъв случай изисква видими усилия и става все по-мъчително; очакването на следващия ден започва да поражда страх, който постепенно нараства и достига границите на ужаса. Не защото в разписанието на делника има нещо особено, а точно защото няма наистина нищо особено, а въпреки това да преминеш през всеки следващ ден изглежда толкова трудно. Всичко е като че ли съвсем нормално, такова, каквото се предполага да е – и все пак часовете, дните, седмиците стават мъчителни… Тогава и дългоочакваният отпуск не помага, може би за кратко да разсее, но всъщност само прибавя към умората, изтощението и дори към отчаянието…
Липсата на сили за справяне с всекидневието е сигурен признак за изчерпване на енергийните запаси на манипура, коремната чакра, психичния център, който отговаря за действията, за активността, насочена към външния свят. Нашите психични центрове са в непрекъснат процес на приемане на енергия и отдаване на енергия и това се случва без участието на съзнанието ни. Обменът на психична енергия е също така автоматизиран както например дишането или кръвообращението, но тъй като не се случва във физическото тяло, много по-непосредствено се повлиява от мисленето. Може да се каже, че докато програмите за поддържане на равновесието на енергията в телесните системи са инстинктивни и по-устойчиви инструкции, балансът в психичните центрове е програма, която сме написали сами с личната си история и особено след третото си десетилетие изпълняваме по навик.
Състоянието на полудепресия показва, че коремната чакра работи в модел, в който губи повече енергия, отколкото получава. Този модел сме създали сами – с помощта на действия, мисли и думи. В общото разписание на живота си не сме разпределили правилно потоците от енергия. Това не е станало нарочно и обикновено не е станало съзнателно – и въпреки това е плод на направените от нас избори. Когато балансът остава нарушен в по-продължителен период от време, психичният център постепенно угасва – настъпва онова, което наричаме пълно енергийно изтощение, тамас, клинична депресия.
Затова първата стъпка, която е нужна за да предотвратим угасването на манипура е да си дадем сметка за посоката, в която се движим и затова, че очевидно всеки ден увеличаваме енергийния си дефицит. Колкото по-рано се случи това, с толкова по-големи резерви от енергия за промяна ще разполагаме. Днес популярно е за облекчение да се предписва външна промяна – например заемане с някаква активност като спорт, пътуване в чужбина, дори курорт, които за известно време прекъсват хода на делника. Но тези препоръки се оказват опасни вместо полезни – едно изтощително занимание, колкото и разнообразно и интересно да изглежда, може много бързо да изчерпи намаления енергиен запас на манипура и стремително да я отведе от областта на раджас към областта на тамас. Случва се, връщаме се от далечно пътешествие и ни се струва, че най-сетне сме си прекарали чудесно и сме отпочинали – а първата среща с делника след това ни потапя в непреодолима депресия.
В състояние на нарушен баланс в манипура разумно е към всяка нова активност да се отнасяме изключително предпазливо. Първата стъпка трябва да е не да разширим изразходването на енергия – та нали механизмът на набавянето й е вече нарушен – а по възможност преди това да запълним “пробойните”. Когато намалим външната активност имаме възможност чрез съзнателно самонаблюдение да разшифроваме автоматичните програми, по които се осъществява обмена на енергия в чакрата, да проследим и да променим вредните от тях. Може да звучи парадоксално, но избавлението от настъпващата депресия е най-напред осъзнатото бездействие – докато действието все още е възможно.
Следващата стъпка е да започнем да отбелязваме за себе си кои са нещата в делника, които отнемат най-много психична енергия и да ги преустановим или поне намалим. Тук отново не става дума за физическа, а преди всичко за психична активност, защото именно тя е най-големият – и често съвсем патогенен потребител на вътрешната ни енергия. Изчерпването на психичната енергия в днешния свят не е свързано с преодоляване на физически свръхзадачи (освен при професии като професионален спортист, полярен изследовател, космонавт, които са все пак немногобройни), а често с грешен модел на мислене и отношение към външната ни активност.
Принципът тук е прост: ние губим енергия с начина, по който се отнасяме към действителността. Всяка негативна мисъл по отношение на действията ни отваря нова рана в манипура.
Може работата ни да не е онова, за което сме мечтали, може позицията ни да не отговаря на представите и очакванията ни, но не работата е, която изтощава чакрата, а непрекъснатият негативен вътрешен диалог по отношение на тази работа. Манипура се зарежда с енергия, когато имаме положително отношение към извършваното действие и много бързо се изчерпва, когато правим нещо с неприязън. Има неща в живота ни днес, които просто не можем да не правим, дори най-прости – като да си платим сметката за телефон, да подготвим данъчната декларация, да подредим вкъщи. Тези неотменни малки външни активности всъщност ще укрепят коремната чакра, ако не са съпроводени с неспирно вътрешно (или външно!) мърморене, съпротивление и дори самосъжаление.
Когато престанем да вършим нещата просто автоматично, ще разпознаем вероятно и “черни дупки” – дейности, от които просто можем да се откажем – временно или завинаги. Може би някога те са ни били интересни, а сега са се превърнали в навик или сме ги приели в живота си по някакви други съображения – защото сме мислели например, че са престижни или важни, но всъщност не ни носят очакваното. Всяка ненужна, зачеркната от календара задача води до олекотяване на психичния товар в манипура. Това не означава мързел – мързелът е възможно най-страшната отрова за манипура чакра, а възприемане на нова посока – към разумен, осъзнат начин на живот.
Йога за оздравяване на манипура
-
Осъзнато бездействие – йога нидра спира не само физическия, но и мисловния автоматизъм и е универсално средство за пренаписване на вътрешните ни кодове.
-
Коремно дишане – Осъзнатото дишане в областта на манипура, особено с прилагане на бандхи като част от системна пранаяма практика укрепва чакрата и я прави неподатлива на атаки отвън и отвътре
-
Карма-йога – Когато действието е насочено към полза за общото – за хората, за обществото, за планетата – и колкото повече то е безкористно – толкова повече саттва навлиза в областта на манипура и толкова по- невъзможно става тя да остане под влиянието на тамас. Тамас е територията на тъмнината, саттва е територията на светлината – там, където има светлина, тъмнината престава да съществува. На това се дължи и познатата от векове лечебна сила на карма йога.