психология на чакрите: Свадхистхана – от дълбоката депресия до абсолютната радост
Подобно на муладхара, свадхистхана също трябва да превърне в човешко преживяване един могъщ животински инстинкт. Първата чакра започва оформянето на психиката като от инстинкта за самосъхранение създава човешкото усещане за сигурност или несигурност. Свадхистхана, втората от близките до животинския свят чакри, преобразява втория по сила инстинкт – инстинкта за размножаване, в човешката емоция на радост или нерадост.
Това е пътят, по който започва отделянето на човека от животинските видове – чрез надграждането на инстинктите с вътрешни преживявания. Ако размножаването за животните е само функция, която се изпълнява по заложения от природата план с цялата му сила и неотменимост, при човека от тази сила се появява онова, което наричаме секс – изключителен поток от психична енергия, основан върху биологичната функция. Тази енергия дава възможност не само да се изпълни биологичното продължение на рода, но и да се захрани процеса на човешкото самоосъществяване – преминаването отвъд плана на инстинктите. Свадхистхана е сексуалният център на човешката психика.
Точно заради близката връзка на долните чакри с животинската енергия тяхното влияние е особено силно и също така особено раздвояващо: между високото и ниското, между стремежа към божественото и притегателната мощ на толкова близкото животинско. Преминаването по стълбата на долните чакри е трудна задача и въпреки хилядолетната еволюция, мнозинството от хората днес се намират все още някъде в областта на първата или втората стъпка. Това е и причината за огромния обществен интерес спрямо секса днес: може да се каже, че редом с притежаването (муладхара), сексът (свадхистана) е мисъл и тема от най-първа значимост за човечеството в наши дни. Свадхистана прибавя към човешката палитра усещането за радост и го свързва със секса като изходна позиция, като място, от което може да тръгне развитието.
Когато в свадхистхана няма енергия, когато чакрата е блокирана, тамасична, достъпът до силата на инстинкта е прекъснат. А това означава не само да нямаш сили за секс, за размножаване, но и въобще сили да се радваш на каквото и да е от съществуването. Преживяването в тамасичната свадхистана е отново екстремно: на екстремна тъга, песимизъм, безнадеждност. Съществена част от психиатричните диагнози – цялата многопластова област на депресивните разстройства – е резултат най-често от липса на енергия в свадхистана. В своята крайност това състояние на абсолютна безрадост води до самоубийство. За мнозина днес то е познато не в неговия остър, но в неговия хроничен вариант: животът някак си върви, но без никаква радост и затова е едно изключително усилие, от което кратък пристан предлагат антидепресантите, алкохолът, наркотиците и – с постепенното събуждане на мъжката енергия в свадхистана – сексът.
Събуждането на свадхистана започва отново с действието на мъжката енергия. Колкото повече раджаса измества тамаса, толкова по-често депресията отстъпва на възможността да се преживее радост, доставяна от сетивните наслаждения отвън. В началото това са само откъслечни моменти, но с избледняването на тамас и усилването на раджас търсенето им, желанието да се връщаш към тях отново и отново, започва да ръководи изцяло живота. Да си нещастен, да си отегчен, да се чувстваш празен отвътре: мъжката енергия на свадхистана предлага лекарство, което от своя страна води към адикция: не трупането на вещи, на материя на всяка цена, както е при муладхара, а събирането на сетивни наслаждения на всяка цена, изживявани като радост.
Честотата на свадхистана е свързана с енергийния елемент вода: радостта, причинена отвън изтича бързо и човек се опитва да улови нови и нови мигове на радост. Докато в свадхистана има тамас, това е обикновено за сметка на другите. В тази област можем да намерим клиентите на публичните домове, на порносайтовете и сайтовете за бързи запознанства, при които другият няма никакво значение, важно е само моето сетивно преживяване, по възможност тук и сега. Връзката на преживяването за радост с инстинкта го прави толкова базово, толкова същностно, че то е любим обект за манипулация в съвременната култура. Достатъчно е някакво действие да се свърже с обещанието, че извършването му ще донесе радост – и хората с раджастична свадхистана са се втурват автоматично натам. Мъжката енергия в муладхара – купи, за да имаш и да се чувстваш сигурен и мъжката енергия в свадхистана – купи, за да изживееш радост, са двата стълба на рекламата и на консуматорското общество днес. Още по-въздействаща е манипулацията, когато в нея се вгради и връзка към сексуално преживяване: класическият рекламен пример кола+жена атакува основно силно податливата на външно влияние – защото очаква радостта да дойде отвън – раджастична свадхистана.
В зависимост от това как протича еволюцията на чакрата, в периода на един или много последователни животи, мъжката енергия в свадхистана или води до самоунищожение, тотална зависимост от сетивните преживявания и деградация, или пък силата й бива използвана за да започне пробуждането на женската енергия. Както във всяка чакра, това пробуждане е свързано с изживяването за цялото, за единството – основната цел на йога. То започва в свадхистана най-напред от идеята, че можеш да включиш още някой в своето сетивно наслаждение, да го споделиш, да получиш радост и когато ти доставиш наслада на някой (което психологията нарича преход от мастурбация към пълноценно сексуално изживяване). Следващата стъпка е постепенно отслабване на привързаността към сетивните наслаждения отвън. Но не заради самоизгарянето на хаотичната раджа и връщане в тамас, а заради събуждането на сатва – на откритието, че човек може да бъде радостен без външен източник. Истинският източник на радост не са сетивата, а е вътре във всеки от нас и когато си във връзка с него, сам се превръщаш в източник на абсолютната радост. С това животинският инстинкт е надмогнат и неговата енергия е преобразена в качествено ново, божествено преживяване. Човешкият преход в свадхистана е завършил.
Публикация в списание „Йога за всички“
Брой 11 – 2012