Психология на чакрите: Аджня – от живот без мисъл до територията на прозренията

Аджня, чакрата на върха на гръбначния стълб, зад точката между веждите, е центърът, където трите основни нади – ида, пингала и сушумна се сливат в единен поток на съзнанието, който се устремява към Сахасрара. С това човешката еволюция е приключила – от борбата за утвърждаване на егото до преминаването в състоянието на космическото единство, където на мястото на противоречието между мъжката и женската енергия идва обединението им  в нова, по-висока, божествена енергия

Аджня, шестата чакра, е психичният център на най-високата стъпка в човешкото развитие – събуждането на интелекта.  Мисленето е способност да наблюдаваш себе си и своя живот, да осъзнаваш информацията, получена от сетивата и да променяш въз основа на нея убежданията си, ценностите си, действията си. Ние можем да живеем без да мислим: на равнището на инстинктите, егото, емоциите, общуването, с тяхното вътрешно представяне, подготвено от по-ниските чакри. И наистина, по-голямата част от човечеството дори днес съществува без да мисли. Но хората , за разлика от животните, притежават в себе си целия сложен психичен апарат на шестте чакри, и за нас животът без мислене е непълноценен, неизявен, неосъществен. Той се различава от живота без мислене – изцяло подчинен на автоматизма на инстинктите, в животинския свят. Автоматизмът на инстинктите е сам по себе си цялостен и съвършен, в него няма нарушения, дисхармония, грешки. Със стъпването си в муладхара обаче човечеството поема отговорност за своите вътрешни програми и започва да се учи само да управлява света си. То навлиза в територията на експеримента, объркването, хаоса, нарушеното равновесие и може да намери изход от него едва когато събуди интелекта.

От гледна точка на йога, с осъществяването на аджня чакра приключва една преходна форма на развитието в природата – човешката, която е междинна стъпка между животинското и божественото. Мислещият човек не е венецът на еволюцията, но еволюцията не може да продължи нататък без развитието на човешкото мислене. Едва когато бариерата на спящия в аджня интелект е премината, ще бъде разтворена вратата на сахасрара, порталът към една нова степен от съществуването. Казано с други думи – човешкото съзнание, или всичко онова, което астралното тяло носи с шестте основни чакри в себе си като потенциал, осъществява връзката между физическото тяло на инстинкта – и свръхсъзнанието в причинното тяло. Достъпът до свръхсъзнанието остава затворен докато потенциалът на астралното тяло не се осъществи напълно.

Затова и йога обръща особено внимание на аджня – на най-високата точка в осъзнаването ни като хора. Развитието на човешката цивилизация също поставя в последните два-три века фокус върху интелекта, но с илюзията, че мислещият човек е най-висока и крайна точка на самата цивилизация. Така днес опасностите пред човечеството идват от две страни. Едната е липсата на мисъл, или тамасичната аджня. Но също така опасна е и аджня, в която енергията е събудена само в мъжкото си – в чисто материалното си проявление.

Изобилието, свръхизобилието на информация от външния свят на пръв поглед означава повече храна за мисленето, повече мисъл. Но всъщност непрестанните атаки от информация отнемат на интелекта възможността да се справи с тази информация, накъсват работата му, объркват го и все още слабата аджна много бързо се завръща в тамасично или почти тамасично, дремещо състояние. Мнозина днес прекарват дните си в ритъма на шаблон, в който мисълта не е нужна, за собствения живот не се вземат никакви решения, освен в крайна необходимост – и тогава те не са плод на мислене, а подсказани от отраженията на по-ниските чакри. В същото време хората с развита аджня в раджас са тези, които обмислят решенията – и за себе си, и за онези, които живеят без да мислят, и управляват икономиката и обществото с помощта на мисълта си – насочена разбира се към своя собствен интерес и по-нататъшното приспиване на аджня сред масите. Затова тази чакра днес се е превърнала в своеобразен водораздел – между управляващите и управляваните, между елита и множеството.

Характерно за аджня в раджас е убеждението, че знаеш всичко, че си най-горе на стълбицата на развитието, над другите и можеш удобно да използваш знанията си за да ги манипулираш в името на интересите си. И ако на политическата сцена днес далеч невинаги публичните фигури са с развита аджня , то зад тях неизменно присъстват онези, които дърпат конците – и които в последното столетие са с добре развита мъжка енергия в аджня. Неизменно пътищата, по които те водят човечеството биват представяни като пътища на прогреса – раджастичната аджня е много праволинейна, високо енергетизирана, но всъщност – полумислеща. Защото тя се определя единствено от знанието на фактите и не може да прозре съществуването на друго знание, на други закономерности извън вселената на познатите на човечеството до този момент факти. Аджня се разкрива за това прозрение едва когато в нея започне да се проявява и женската енергия.

Тогава шестата чакра започва да се освобождава от плена на логиката и да го замества постепенно с интуицията. На мястото на събирателството на факти се поставя възприемането на структурата на общото, която никога не може да бъде обхваната от единични факти, в каквото и количество да са те. Високомерната убеденост в своето всезнание отстъпва на скромността на приемането на ограничените възможности на човешкия мисловен апарат. Стремежът със сила да се възползваш от преимуществата на своето мислене се преобразява в желание да служиш за мост към една по-висша мисъл в името на всички същества. Полето на истински развитата Аджня е територията на големите гении на човечеството, на учени като Леонардо, Тесла, Айнщайн, които по малко, по малко вдигат пелената на заблудите и сочат нови посоки на цивилизацията. А тя не свършва с интелекта – шестата чакра е само първата врата към една нова реалност – отвъд материята такава, каквато във всекидневното мислене си мислим, че владеем и познаваме…