Цветята казват всичко
Когато започнах да снимам цветя, престанах да пиша. Цветята казват всичко най-хубаво, което някога би хрумнало на човека да каже – и то ако изобщо би могъл да го изрази. На нас остава само да не говорим и да ги слушаме – да не говорим, за да ги слушаме.
Но ние не млъкваме, а те са съвсем тихи и с никого не се надвикват – нито с вятъра, нито със щурците, ни с птиците. И цветята имат велико търпение. Щеше ми се ние, хората, да не бяхме изградили толкова припрян и шумен свят, толкова чужд и враждебен на всичко в природата. Щеше ми се да бяхме тръгнали по друг път, по който сигурно е могло да тръгнем, но не се е получило…
Сега остават само тези цветенца, които да ни напомнят и може би за миг съзерцание да ни връщат към самите себе си, към най-доброто, което навярно бихме могли да бъдем, ако не бяхме станали това, което сме сега…
Снимки 
Любомир Розенщайн
