11. Питайте Richard Bandler

През годините срещам много хора, чиято работа е да общуват. Учители, психотерапевти, ръководителни на групи, социални работници, треньори, хипнотерапевти, търговци – всички те си изкарват хляба с процеса на общуването. Много от тях са начетени, запознати с всевъзможни теории или практически подходи. Получили са специално обучение, завършили са курсове, имат сертификати за умения в общуването. Да не говорим пък за актьорите и журналистите, които по подразбиране се смятат за професионални комуникатори.

Всички те работят криво-ляво, кой изкарва повече, кой по-малко, но истината, че само една малка част от хората, които съм срещал, наистина могат да вършат работата, за която са учили. Между знанието и моженето има малка, обаче дълбока пропаст и далеч не всекиму се удава да я прескочи. Още от Факултета по журналистика ни беше ясно, че журналистиката не се учи във Факултета по журналистика. Същото беше и в катедрата по клинична социална работа. Известно е от хиляди години, че вътрешното развитие на човека не се постига с книги и упражнения. Книгите, упражненията, курсовете са само загряване. Получаваш поглед върху технологията, интересни наблюдения, но погледът не е самата технология.

Когато гледаш как работи Бендлър, той прави съвсем прости неща. С годините ги прави все по-бързо и по-бързо, така че изглежда, това не е никакво магьосничество: вкарва клиентите в стремителен транс (напоследък отделя за това не повече от 20-30 секунди на глава, при това поддържа и задълбочава транса в цели групи наведнъж), променя процесите на възприемане, обработване и съхраняване на информацията, с което сякаш натиска копчето за отправяне на съдбите им в космически нови посоки… и ги пуска да вървят по новите си съдби. Ако гледаш и не си в процеса, изглежда направо като сценично шарлатанство. Ако се опиташ да го повториш, малки са шансовете, че ще успееш. Ако сам обаче си бил тези минути под неговото влияние, знаеш, че нищо занапред вече няма да е същото.

Колкото и оспорвана и скандална личност да е, Richard Bandler без съмнение е гений в общуването и невролингвистичното програмиране (НЛП) е делото на неговия живот. Той сам започва с идеята, че майсторството може да се научи; че зад умението да общуваш, както и зад всяко друго умение или не-умение, е скрита определена структура, която може да се раздели на части, изучи в детайл и приложи като модел от всеки друг човек. Според Невро-лингвистичното програмиране (НЛП) ако някой може нещо, всеки може да го научи и ако някой не може нещо, то е, защото не го е научил все още. Но тук не става дума за обикновеното учене от книгите, което е само началото. Бендлър с Гриндър преди 30 години започва да разчленява на структурата на общуването – и особено структурата на езика, която е в основата на всяко човешко общуване и да разработва модели, които да разкрият тайната на майсторството. През десетилетията политиката, бизнесът, обучението, психотерапията, рекламата използват тези модели – къде успешно, къде не и създават около Невролингвистичното програмиране (НЛП) сиянието на тайно, манипулативно, едва ли не сектантско учение или технология. Откъслечното прилагане на отделни техники (понякога с манипулативна цел) или неуспешното постигане на същността пораждат разочарования.

Какво е онова, което отделя майсторите на общуването от опитващите се? Къде е точката, в която един чирак успява да стане майстор или продължава да дълбае с рендето на същото скромно местенце, до което се е добрал с много пот, през целия си живот? Защо само с поглед, едно докосване, една дума или история, малък, дори неангажиращ понякога разговор, някой може да предизвика вътрешни промени в събеседника си в процеса на общуването, а при друг публиката се прозява, решава кръстословици, гледа си часовника и се пита какво ли прави всъщност тук? Дали въпросът е само в точното познаване на правилата, последователното следване на техниките и модела? Според мен не. Границата е другаде. Всичко решава устойчивостта на собствения процес на възприемане, обработване и съхраняване на информация. Някъде наричат това вътрешна сила. Аз имам още една дума: вдъхновение.

Вдъхновение е, когато знаеш кой си и защо правиш това, което правиш. Вдъхновение е, когато имаш цел и си изцяло в нея. Когато не си някъде заради изкарването на хляба, а защото там е твоето място. Когато усещаш зад гърба си опората на светлината и знаеш, че нищо не може да те спре. Това е силата, която прави някои състезатели световни шампиони, някои композитори – велики, някои психотерапевти или учители добри. Вдъхновението ги дърпа напред от множеството. Да се интересуваш от нещо, да си любопитен, да искаш да научиш, е началото. Да си вдъхновен означава да изкачиш върха.

Вдъхновението, както всеки психичен феномен, има своето невролингвистично обяснение. За мен това е вътрешният ти информационен процес да е постигнал устойчивост, при която нищо не може да го отклони. Никакви смущаващи звуци, външни шумове, вътрешни съмнения. Никакви мрачни рисунки на бъдещето в главата ти или разсейващи образи отвън. Никакви странични усещания вътре в тялото или дразнения и неудобства. Никакви въпроси наум и колебания. Вдъхновението означава възприятията да са фокусирани до степен, в която са напълно разфокусирани. Информационният поток да е канализиран до степен, в която изобщо не трябва да го следиш. Да не забелязваш процеса, защото ти самият си процеса. Тогава всичко в твоето несъзнавано е на твое разположение. Верните файлове биват подавани в точно вярната секунда. Верните реплики, верните физиологични реакции. Механизмът работи със съвършенството, с което всъщност е бил създаден. Тогава не просто водиш, а ти си воден, за да водиш.

Може ли т о в а да се научи с тренировки? Питайте Richard Bandler.