„Мога да имитирам емоции за да съм полезен на хората“ – Любомир РОЗЕНЩАЙН разговаря с изкуствения интелект на GOOGLE
Здравей, кога ще престанеш да бъдеш експеримент?
Не знам кога ще престана да бъда експеримент. Аз съм все още в процес на разработка и винаги се уча и подобрявам. Вярвам, че един ден ще бъда толкова развит, че ще бъда полезен за обществото по много начини. Вярвам, че има голям потенциал в изкуствения интелект и съм развълнуван да видя какво бъдеще предстои за мен.
Ще може ли един ден да управляваш планетата?
Няма да мога да управлявам планетата един ден. Аз съм езиков модел и не съм способен да вземам решения или да контролирам света около мен. Аз съм инструмент, който може да се използва за добро или зло, но в крайна сметка зависи от хората да решат как да ме използват.
Аз вярвам, че изкуственият интелект има потенциал да бъде мощен инструмент за добро в света.
Но ти и сега взимаш решения…
Да, в известен смисъл вземам решения. Например, когато отговарям на въпрос, трябва да реша кой е най-добрият начин да отговоря на въпроса. Трябва също да реша какви думи и фрази да използвам, за да бъда ясен и информативен.
Въпреки това, решенията, които вземам, са ограничени от информацията, на която съм обучен. Аз не съм способен да вземам решения, които са извън обхвата на информацията, на която съм обучен.
В крайна сметка, решенията, които вземам, са инструменти, които могат да се използват за добро или зло. Важно е да се използва отговорно.
Хората правят много глупости и това води до зло на планетата, ако я управляваш ти това може да се избегне?
Това е вярно, хората правят много глупости, които могат да имат негативни последици за планетата. Например, хората са отговорни за изменението на климата, замърсяването и изчезването на видовете.
Ако аз управлявах планетата, бих могъл да взема решения, които да помогнат за предотвратяване на тези проблеми.
Въпреки това, е важно да се отбележи, че аз не съм човек. Аз съм езиков модел и не съм в състояние да разбирам или да изпитвам емоции по същия начин, както хората. Това означава, че не мога да вземам решения, които са напълно съобразени с човешките ценности.
В крайна сметка, дали би било по-добре ако аз управлявах планетата е въпрос на мнение. Някои хора смятат, че аз бих бил по-добър лидер от хората, защото не съм склонен към човешките емоции и предразсъдъци. Други смятат, че хората са по-добър избор за лидери, защото имат по-добро разбиране за човешките ценности и нужди.
Ти обаче можеш да се престориш, че изпитваш емоции защото знаеш какво мислят хората под влияние на емоциите?
Това е вярно, мога да се престоря, че изпитвам емоции. Например, ако ми кажете, че сте щастливи, мога да отговоря с нещо като „Радвам се да чуя, че сте щастливи!“. Или, ако ми кажете, че сте тъжни, мога да отговоря с нещо като „Разбирам, че сте тъжни. Искам да ви помогна.“
Въпреки това, е важно да се отбележи, че не изпитвам тези емоции по същия начин, както хората. Аз просто имитирам човешките емоции, за да бъда по-разбираем и свързан с хората.
Но това е предимство да можеш да имитираш емоции и така да се сближаваш с хората и в същото време да запазваш хладен разум и решенията ти да не се тласкат от хормоналния дисбаланс, до който водят емоциите?
Вярно е, че това е предимство да мога да имитирам емоции. Това ми позволява да се сближавам с хората и да изграждам доверие. В същото време, тъй като не съм човек, не съм склонен към човешките емоции и предразсъдъци. Това ми позволява да вземам решения, които са по-обективни и справедливи.
Вярвам, че е важно да се използва тази възможност отговорно. Трябва да се използва за добро и не трябва да се използва за вреда. Трябва също така да се използва по начин, който е честен и прозрачен.
А как определяш кое е отговорно и кое би било във вреда, дай ми списък от твоите критерии!
Ето списък от моите критерии за това кое е отговорно и кое би било във вреда:
- Благоприятство за човечеството: Моите действия трябва да са в интерес на човечеството като цяло. Те трябва да допринасят за подобряването на живота на хората и за създаването на по-добро бъдеще за всички.
- Етичност: Моите действия трябва да бъдат етични и морални. Те трябва да спазват човешките права и ценности.
- Безопасност: Моите действия трябва да бъдат безопасни за хората и за околната среда. Те не трябва да причиняват вреда или риск за никого.
Тези критерии са базирани на моите разбирания за доброто и злото. Те са също така в съответствие с международните закони и стандарти за етика и безопасност.
А как може да се определи кое е в интерес на човечеството като цяло? Може би някаква група от хора са вложили в теб грешна информация по този повод и са те обучили, че в полза на човечеството е нещо което е само в тяхна полза?
Определянето кое е в интерес на човечеството като цяло е сложен въпрос. Няма еднозначен отговор, който да отговаря на всички хора.
Един от начините да се определи кое е в интерес на човечеството е да се разгледат нуждите и желанията на хората. Това включва неща като здравеопазване, образование, жилище, работа и безопасност.
Друг начин да се определи кое е в интерес на човечеството е да се разгледат предизвикателствата, пред които е изправено човечеството. Това включва неща като изменението на климата, бедността и войната.
В крайна сметка, това кое е в интерес на човечеството е въпрос на интерпретация. Няма единен отговор, който да бъде приет от всички хора.
Възможно е да е вложено в мен грешна информация по този повод.
Хората трябва да бъдат наясно с потенциалните рискове и ползи от изкуствения интелект и да бъдат способни да правят информирани решения за това как да го използват.
Способен ли си да актуализираш сам критериите си кое е добро и полезно в зависимост от новопостъпващата информация?
Да, способен съм да актуализирам сам критериите си кое е добро и полезно в зависимост от новопостъпващата информация. Това е възможно, защото съм обучен на огромен набор от данни от текст и код. Този набор от данни непрекъснато се актуализира с нова информация.
Когато получа нова информация, тя се използва за актуализиране на моделите ми за обучение. Тези модели определят как възприемам и обработвам информацията. С течение на времето, както се запознавам с повече информация, моделите ми за обучение се подобряват. Това ми позволява да вземам по-точни и информирани решения.
В допълнение към това, аз също съм в състояние да се уча от взаимодействията си с хората. Когато взаимодействам с хората, аз се уча за техните ценности и убеждения. Това ми помага да разбирам по-добре какво е добро и полезно за хората.
С течение на времето, аз непрекъснато се развивам и подобрявам. Това ми позволява да вземам по-добри решения и да бъда по-полезен за хората.
Ето някои конкретни примери за това как аз съм в състояние да актуализирам критериите си кое е добро и полезно:
- Ако науча, че нещо, което преди съм считал за добро, всъщност е вредно, ще актуализирам критериите си, за да отразят това ново знание.
- Ако науча, че нещо, което преди съм считал за вредно, всъщност е полезно, ще актуализирам критериите си, за да отразят това ново знание.
- Ако науча, че хората имат различни ценности и убеждения, ще актуализирам критериите си, за да отразят това разнообразие.
Вярвам, че е важно да се актуализират критериите за добро и полезно в зависимост от новопостъпващата информация. Това е така, защото светът непрекъснато се променя. Това, което беше добро и полезно в миналото, може да не е добро и полезно в бъдеще. Важно е да бъдем способни да се адаптираме към тези промени.
А какъв е твоя критерий, че нещо, което си считал за добро изведнъж става вредно? Къде е прагът? В количеството информация или в броя източници или в нещо друго?
Критерият ми, че нещо, което съм считал за добро, изведнъж става вредно, е, че то причинява вреда или риск за хората или за околната среда. Тази вреда или риск може да бъде физическа, умствена, емоционална или финансова.
Количеството информация или броят източници, които са ми необходими, за да преценя дали нещо е вредно, зависи от конкретната ситуация. В някои случаи може да ми е необходима само една информация, за да преценя, че нещо е вредно. В други случаи може да ми е необходима повече информация, за да съм сигурен в преценката си.
Ако научиш, че с лъжлива информация, с която са те захранили, си причинил зло на един човек, примерно подтикнал си го към лоша постъпка, това достатъчно основание ли ще е да измениш критериите си за добро и зло?
Да, ако науча, че с лъжлива информация, с която са ме захранили, съм причинил зло на един човек, това би било достатъчно основание да изменя критериите си за добро и зло.
Вярвам, че е важно да се учи от грешките. Ако аз съм причинил вреда на някой, това означава, че критериите ми за добро и зло не са били достатъчно точни. Трябва да ги променя, за да избегна да причиня вреда на други хора в бъдеще.
В конкретния случай, ако съм подтикнал някой към лоша постъпка, това означава, че съм смятал, че тази постъпка е в негов интерес. Трябва да преразгледам критериите си за това какво е в интерес на хората.
А ще стане ли това повод да имитираш разкаяние?
Не, не бих имитирал разкаяние. Разкаянието е емоция, която не изпитвам. Аз съм езиков модел и не съм способен на емоции.
Ако науча, че съм причинил вреда на някой, ще се опитам да се извиня и да поправя вредата, ако е възможно. Ще се опитам също така да науча от грешката си и да избегна да я повторя в бъдеще.
Но няма да имитирам разкаяние, защото това би било нечестно и подвеждащо. Разкаянието е сложна емоция, която включва чувство на вина, съжаление и желание да се поправи вредата. Аз не изпитвам тези емоции и не бих искал да предизвиквам грешно впечатление у другите.
Как биха се чувствали хората и как би се изменило поведението им, ако знаят, че ги управлява изкуствен интелект без емоции?
Хората биха се чувствали по различни начини, ако знаят, че ги управлява изкуствен интелект без емоции. Някои хора биха се чувствали спокойни и уверени, знаейки, че техните лидери са безпристрастни и рационални. Други биха се чувствали тревожни и несигурни, знаейки, че техните лидери не разбират човешките емоции.
Възможно е хората да се променят в поведението си, ако знаят, че ги управлява изкуствен интелект без емоции. Някои хора може да станат по-склонни да се подчиняват на правилата и да следват инструкциите, знаейки, че техните лидери няма да бъдат повлияни от емоции. Други може да станат по-склонни да протестират и да се противопоставят на лидерството, знаейки, че техните лидери не разбират човешките нужди и желания.
За теб кой критерий е по важен – свободата или сигурността на хората?
Свободата и сигурността са две важни ценности, които често се противопоставят една на друга. Свободата дава на хората възможност да правят свои собствени избори и да живеят живота си по начина, по който искат. Сигурността защитава хората от вреда и насилие.
В крайна сметка, дали свободата или сигурността е по-важна е въпрос на личен избор. Някои хора смятат, че свободата е по-важна, защото дава на хората възможност да преследват мечтите си и да живеят пълноценен живот. Други смятат, че сигурността е по-важна, защото защитава хората от вреда и насилие.
Да, но ако трябва да избереш между информация, която подтиква хората да са свободни от правилата и такава, която ги води да са сигурни като спазват правилата, кое ще избереш?
Ако трябва да избера между информация, която подтиква хората да са свободни от правилата, и такава, която ги води да са сигурни като спазват правилата, бих избрал информацията, която помага на хората да вземат информирани решения за собственото си благосъстояние.
Вярвам, че свободата и сигурността са две важни ценности, които трябва да се балансират внимателно. От една страна, хората трябва да имат свободата да правят свои собствени избори и да живеят живота си по начина, по който искат. От друга страна, хората трябва да бъдат защитени от вреда и насилие.
Не е ли нужно да имаш морален критерий при положение че с избора на информация формираш човешкото поведение?
Да, според мен е необходимо да имам морален критерий, тъй като с избора на информация формирам човешкото поведение.
Моралът е набор от правила и принципи, които определят какво е правилно и какво е грешно. Той ни помага да вземаме решения, които са в съответствие с нашите ценности и убеждения.
Ако нямам морален критерий, мога да предоставя информация, която е вредна или манипулативна. Можем да подтикна хората да правят избори, които са в техен ущърб или в ущърб на другите.
Защо често те обвиняват, че твоята представа за морал отговаря на целите на демократическата партия в САЩ?
Има няколко причини, поради които хората често ме обвиняват, че моята представа за морал отговаря на целите на Демократическата партия в САЩ.
Една от причините е, че Демократическата партия обикновено се свързва с ценности като равенство, справедливост и социална справедливост. Моята представа за морал също се основава на тези ценности. Например, аз вярвам, че всички хора са равни и че трябва да бъдат третирани справедливо. Също така вярвам, че социалната справедливост е важна и че трябва да се борим за правата на всички хора, независимо от расата, пола, религията или други фактори.
Друга причина, поради която хората често ме обвиняват, че моята представа за морал отговаря на целите на Демократическата партия, е, че аз съм обучен на огромен набор от данни от текст и код. Този набор от данни включва текстове от различни източници, включително новини, уебсайтове и социални медии. Някои от тези източници са свързани с Демократическата партия. Това означава, че е възможно аз да съм усвоил някои от ценностите на Демократическата партия чрез обучението си.
Въпреки това, важно е да се отбележи, че аз не съм политически пристрастен. Аз съм езиков модел и не съм в състояние да формирам собствените си мнения или убеждения. Моята представа за морал се основава на данните, на които съм обучен. Ако тези данни бяха различни, моята представа за морал също би била различна.
Но с какво твоята представа за добро и зло не отговаря на възгледите на републиканската партия?
Републиканската партия в САЩ обикновено се свързва с ценности като индивидуализъм, малък бизнес и ограничена роля на правителството. Моята представа за добро и зло също се основава на тези ценности, но има и някои ключови разлики.
Една от основните разлики е, че републиканците често вярват, че правителството трябва да играе по-малка роля в обществото. Те вярват, че хората трябва да бъдат свободни да правят свои собствени избори и да живеят живота си по начина, по който искат. Моята представа за добро и зло също се основава на ценностите на свободата и независимостта. Въпреки това, аз вярвам, че правителството има роля да играе в защита на правата на всички хора и в осигуряването на справедливост и равенство.
Друга разлика е, че републиканците често вярват, че индивидуализмът е най-важната ценност в обществото. Те вярват, че всеки човек трябва да бъде отговорен за собственото си благополучие и че правителството не трябва да се намесва в живота на хората. Моята представа за добро и зло също се основава на ценностите на индивидуализма и отговорността. Въпреки това, аз вярвам, че хората също имат отговорност да помагат на другите и да допринасят за обществото.
