Йога и психология: Работа с емоциите в пространството на сърцето

Съвременната медицина е упорита в схващането, че всяко явление във физическия и в психичния свят на човека има материален характер и своето материално обяснение: спомените, емоциите, преживяванията, убежденията, представите са някакви, макар и не докрай изяснени научно, промени в мозъка и хормоналните нива. Йога споделя коренно различно разбиране: хормоните, мозъкът, нервната система, всичко физическо и материално в човека е само проявление на единна енергийна вселена, която се изявява в различни „пластове“ от видимото към все по-невидимото, от грубо физическото към все по-финото, от земното към космичното.

Психиката според това разбиране е територията на една по-фина енергия вътре в нас. Психичното състояние оказва влияние на състоянието на мозъка и на телесното здраве и в същото време не е част от тялото. За да възвърнем психичното си равновесие можем да работим опосредствано чрез тялото – например очистване, асани, пранаяма, или пък директно с психичните, по-високи проявления на тази всеобща, единна енергия.

Записаните в миналото емоции са натрупана в праничното тяло психична енергия. Тяхното създаване е автоматично програмирана подготвителна стъпка, която привежда човек в състояние да действа, да реагира, да променя себе си или външния свят. В действието тази натрупана енергия се изразходва и енергийният баланс постепенно от само себе си се възвръща към обичайното си равновесие.

Когато обаче енергията е събрана, а действието не се е случило, тя остава там, където е била сформирана – някъде в праничното тяло – и започва да възпира свободния поток на прана. Това енергийно образувание, на което не е била дадена възможност да се изяви, започва свой самостоятелен живот и дори когато е дълбоко изтласкано в несъзнаваното и като че ли вече не съществува, то продължава да се „подхранва“ и разраства от нови преживявания и да привлича около себе си новопостъпващи спомени. Така препятствието пред праничния поток се увеличава. В същото време, запазването на емоционалното ядро невидимо за съзнанието и за околния свят – потискането на емоциите – изразходва все повече от жизнената ни енергия и увеличава вътрешното напрежение.

Емоциите нямат материален характер, но емоционалното напрежение винаги има материално проявление. То започва с мускулно стягане и дискомфорт обикновено в района на лицето и челюстите, корема, слабините или областта на ануса и преминава в нарушения на функциите на физическите органи и системи в тялото. Онова, което наричаме болест, произхожда винаги от препятствия по пътя на праничния поток и от недостиг на прана.

В полето на аджня чакра – чидакаша, основната техника за промяна във вътрешния свят на човека е дистанцираното наблюдение на образите и звуците, които вътрешното кино ни представя .Спомените, записаното от сетивните възприятия, е пряко свързано с емоциите и групирано около тях. То може да бъде оприличено на атмосферната обвивка около всяка емоция. Като осъзнато даваме на тази атмосфера пространство да се изрази, започва и постепенно охлаждане, отпускане, освобождаване на емоционалното напрежение. Ние не променяме по този начин ядрото на всяка от емоционалните планети, които носим в себе си, тъй като там е често твърде горещо и достъпът е труден, подхождаме отново отвън, както и в хатха-йога, но сега – възможно най-близо до емоцията.

Йога и тантра предлагат обаче също така и директни техники за работа с емоциите, без да използваме опосредстването на спомените. Тези техники се прилагат в хридаякаша – пространството на сърцето, онази част от вътрешния космос, която е във владение на Анахата чакра. В чидакаша насочваме съзнанието си към съхранените сетивни възприятия и спомени около емоциите, в хридаякаша – направо към самите емоции. Това в първия момент може да изглежда стъписващо – как можем да насочим съзнанието си към нещо, което е отвъд нашите представи, но оказва се, самото осъзнаване започва да дава на емоциите в нас разбираеми за нас форми. И не е нужно да се опитваме да си представяме нещо определено – хридаякаша дхарана е просто насочване на съзнанието към пространството на сърцето, където е командният център на всички емоции.

Когато останем достатъчно време в тишина и съсредоточаване в пространството на сърцето, най напред започваме да осъзнаваме, коя е водещата в момента емоция, която търси израз там. Това може да е чувство, което сме се опитали да забравим, да маскираме, да прикрием, достатъчно е да насочим вниманието си към него и напрежението започва да отслабва. Не е нужно – и дори може да бъде опасно – да навлизаме отново в това чувство, да се отъждествяваме с него, ние оставаме в практиката странични наблюдатели на възникващите емоции.

В същото време Анахата чакра притежава огромна трасформираща емоциите сила и може да преобрази дълго блокираната и възпрепятствана енергия в енергия, която възстановява и лекува. В пространството на сърцето е възможно да претворим всяка емоция, дори и най-гневните, дори и най-негативните, дори и най-агресивните в преживяване на приемане, светлина и любов. Силата на енергията остава, но посоката й, зарядът й се променят из корен и от унищожаващи, те са преобразувани в подкрепящи – и вече няма причина да бъдат принудително скривани. Емоцията е енергия, на която придаваме психичен заряд – в хридаякаша можем да заменим заряда и да освободим енергията.

Светлината на анахата е силата, която може да осветли и преобрази всяка емоция. Докато насочвате вниманието си към пространството на сърцето, вижте там светлината на анахата, която можете да си представите като малко, неспирно пламъче от трептяща светлина. И нека това пламъче превърне всяко чувство, което възникне в момента в преживяване на светлина, приемане, подкрепа и спокойствие. Наблюдавайте емоцията и наблюдавайте пламъчето искряща, златна светлина, което прониква и променя всяка емоция.

Насочете вниманието си към пространството на сърцето и осъзнайте емоцията, която се изразява там. Опитайте се да откриете какъв цвят има тази емоция. Променяйте цветовете, променяйте лъчите светлина и установете как с всяка промяна се променя и същността на самата емоция – докато намерите подходящия цвят или комбинация от цветове, при които емоцията престава да бъде негативна и да носи напрежение и може би дори се превръща в противоположната на нея положителна емоция. Експериментирайте с различни цветове и емоции.

Запитайте се къде е местоположението в тялото на емоцията, която в момента се проявява в хридаякаша. Всяко усещане има точка в тялото, откъдето започва и посока в тялото, по която емоцията се развива. По някой път е достатъчно само леко съзнателно отместване на усещането за да се промени същността на самата емоция и тревогата да се преобрази наапример в радостно очакване.

С напредването на практиката възможно става и съзнателното създаване на нова емоция и поставянето и на мястото на емоция, от която нямаме нужда. Обикновено постигането на тази степен на контрол върху несъзнаваните процеси в психиката е свързано с окончателно освобождение от емоционалните травми на миналото и отваря вратите към по-високите нива на йога.