Бхагаватгита за 21 век: Глава втора. Този, който владее себе си

Колко неразгадаеми изглеждат за нас, хората от 21 век, колко неразбираеми и лишени от логика, кодовете на Бхагаватгита. Те ни дават програма за развитието на човечеството, на човека, от която сме се отдалечили напълно. Ние не просто сме тръгнали в друга посока, поели сме в съвсем противоположната посока на тази, която Кришна представя пред Арджуна. Той съветва боеца да води своята битка, ние се стремим да се отдалечим от битките си и просто да не мислим за тях, да се правим, че не ги забелязваме, че не ни предизвикват. Той посочва полезността и също непредотвратимостта на страданието, ние повече от всичко се страхуваме да страдаме и се опитваме да изобиколим по всякакъв начин съдбата си, да й избягаме. За Кришна постигането на себе си е възможно само чрез усилие, ние търсим леките и удобните пътеки, бързото хранене със заместители – и за тялото, и за душата, и най-важното: готови сме на действие, само ако е сигурно, че ще изконсумираме плодовете от него – даже ако е възможно още преди самото действие.

Втора глава съдържа ключа към разбирането на Бхагаватгита и на йога: да живееш в труд, от който не очакваш плодовете за себе си. Тези стихове са популярни днес и можете да чуете механичното им повтаряне под една или друга форма във всяко йога студио, във всеки семинар или книга за духовно развитие, но колко отдалечени са всъщност от действителността ни. Защото те отричат из основи основния фокус на нашето време – да получиш, да вземеш възможно повече за себе си като си направил възможно най-малко за това. Дори ако е възможно да вземеш без нищо да си направил, в такъв случай изглежда ще си надхитрил не само другите, но и съдбата си. В епохата на голямото надлъгване човек се превръща в мошеник не само по отношение на хората край себе си, на обществото, на природата, на планетата – но и във все по-безсрамен мошеник спрямо съдбата си. Ние привикнахме да водим съществуване на кредит, който, вярваме, няма да трябва да изплатим никога, и всяко напомняне за дълга, който сме натрупали, отхвърляме като абсурдно. И на пръв поглед тази стратегия е напълно печеливша – да се радваме на всичко, което можем да вземем и получим тук и сега. Материално, никога в хода на историята досега не сме могли да вземем, да натрупаме, да получим толкова много срещу толкова малко. В психичен план, резултатът е точно този, който предсказва Бхагаватгита: търсещите плода са нещастни.

47

Насочвай ума си към действието —

но никога към плодовете му.

Не си поставяй за цел плодовете!

Не се привързвай и към бездействие!

48

Бъди от пристрастия необвързан.

В йога укрепнал — върши делата си

еднакъв пред загуба или сполука.

Защото йога е равновесие.

49

Действие, вършено за отплата,

е нисше спрямо йога на разума.
Търси убежище само в разума:

търсещите плода са нещастни.

50

Който се слее приживе с разума,

е над делата — добри и лоши.

Затова устреми се към йога:

йога — това е мъдростта в действието.

Действие, дела, равновесие, разум, мъдрост. Това са за йога опорите на съществуването ни като хора, които ни правят различни от например катеричките или хамстерите. С появата ни като човешки същества ни е дадена възможност не просто да обикаляме гората и да събираме лешници, не просто да искаме лешници и да се вълнуваме когато ги намерим или не ги намерим, а да приемаме и побеждаваме съдбата си – като използваме инструмента на разума да овладяваме емоциите си и да усъвършенстваме себе си. Бхаватгита предписва, че човек се става – чрез вътрешно изграждане, и това е нашата собствена битка, в която имаме дълг да участваме. Днес вместо нея сме избрали животинско съществуване с високи технологии – хралупите ни стават все по-модерни и обемни, средствата да трупаме и трупаме все по-усъвършенствани – лешниците на 21 век отдавна не са само материални. Усвоихме уменията да трупаме, освен храна, стоки, пари, имоти, желания – също така и информация, и преживявания, и човешки отношения – и все повече превръщаме същността си в празна кухина, която само да предоставя необходимото място за натрупаното.

Колебанията на Арджуна пред битката не са колебания от страх, че ще загуби нещо за себе си. Той не е сигурен в началото ще може ли да продължава да бъде себе си, ако влезе в тази битка. Нашите колебания, страхове, несигурност, паника имат съвсем друг извор – след като сме превърнали всичко около себе си и себе си в склад, темата не е как да бъдем, а как да ни има и да опазим и уширим имането. И така заемаме позиция на отчаяна отбрана – отбрана да не посегне някой или нещо върху придобитото; отчаяна, защото в безмилостната логика на живота дълбоко в нас, колкото и да се опитваме да го заглушим и да не му обръщаме внимание, не спира да говори гласът, че всичко е напразно, защото неминуемо всичко ще загубим.

И точно тук е източникът на цялата палитра от разбити психики в 21 век – в противоречието между дълбокото знание от корена, че вървим срещу своята същност и нелепата ни упоритост да продължаваме да вървим срещу същността си. В несъответствието на програмата, заложена в нас – да преодолеем света на животинското, да надмогнем областта на емоциите и да достигнем до високите сфери на разума, които ни определят като хора – и практиката да зачеркнем разума за да не ни пречи да се носим по вълните на емоциите си, опитвайки се да усъвършенстваме и разширяваме до безкрай битието си на животински вид. Това ни обрича да не можем да владеем себе си. Води ни, както Кришна ясно казва, към пълното разрушение.

57
Който към нищо не е привързан

и нито хвали, нито проклина

земния грях и благата тленни,

той обладава ум в равновесие.

58

Който от плътски наслади отдръпва

сетивата си, както в опасност

костенурката скрива главата си,

той обладава ум в равновесие.

59

Всички сетивни наслади умират,

ако не храниш с тях своето тяло.

Но твойта жажда за тях не умира,

ако нямаш очи за висшето.

62
Който в сетивния свят се вглъбява,

скоро привързване ще изпита.
Всяко привързване ражда желание

да притежаваш. А то — гняв поражда.

63

От гнева безразсъдство се ражда.

А от него — разстроена памет.

Без памет разумът се разрушава:

това е пълното разрушение.

70

Покой чувства този, в когото идват

всички желания, както реките

в океана текат — но не го препълват:

Неизменен стои пред желанията.

Във втора глава на Бхаватгита Арджуна моли Кришна да му опише целта, към която трябва да се стреми; трофеят, заради който трябва да влезе в битката. И в тези стихове наистина намираме конспект за пътя към ставането ни на човешки същества. Най-напред трябва да победиш могъщото течение на желанията, които се опитват да те отместят от предназначението ти. След това да превърнеш емоциите си в пленници на разума, а това е възможно само ако не губиш посоката, увереността си, че животът може да ти предложи по-висока цел от това тук-там нещо да примъкнеш за себе си, да придърпаш от необозримото изобилие на вселената. Вместо да изгориш в огнения танц на емоциите – на боязните, страховете, несигурността, несподелеността, нещастието, не-мира – да се превърнеш в този, който владее себе си. Най-кратката дефиниция на това какво значи всъщност да бъдеш човек.

Медитация да владееш себе си

Затворете очи. Представете си линията на живота си. Мислено се разходете по нея, докато не намерите ситуация, момент, в който, въпреки предизвикателствата отвън сте успели да овладеете себе си и да не реагирате първосигнално, инстинктивно, нито пък сте се оставили изцяло на вълните на емоциите. Намерете трудна ситуация, в която сте успели да се овладеете и да проявите разум. Не е нужно да е някакъв момент от особено значение, често от релсите могат да ни изкарат и малките неща в ъв всекидневието. Важното е това този път да не се е случило, да сте доволни от начина, по който сте проявили себе си.

Ако се затруднявате да намерите такъв от епизод в миналото си, представете си какво би било, ако бяхте успели да владеете себе си в предизвикващ момент от живота.

И сега – вижте себе си най-напред отстрани – как изглеждате като човек, който владее себе си. Как се движите, каква е походката ви, какви са жестовете, какъв е начинът, по който дишате и говорите. Какъв е гласът ви на сигурен, спокоен, уравновесен човек. Какви са думите, които избирате и какъв е начинът, по който ги казвате. Как вътрешното състояние на уравновесеност, която идва от непривързване към емоциите – от разума – се проявява във външността ви.

Забележете как другите хора се отнасят към вас, когато сте в достъп към ресурса на сигурност в себе си.

И когато отбележите възможно най-много детайли, направете стъпка напред и буквално влезте в собственото си тяло от този момент. Вижте какво виждате, чуйте какво чувате и усетете какво означава да бъдеш дълбоко спокоен, сигурен, в равновесие. Запомнете това усещане и мислено го пренесете със себе си в бъдещето, където ще ви бъде от полза.

Медитация да владееш себе си

Вижте още:

Вашият коментар