Бхагаватгита за 21 век. Глава трета. Природните сили и действието

Живеем във време на действие – във време, което не ни оставя да се спираме. Да правим нещо се е превърнало за нас в толкова дълбока потребност, че не можем да си представим дори отпуските, дори времето за почивка без предприемане на някакви дейности – без да отидем някъде, да пътуваме занякъде, да планираме часовете и да ги превърнем в изпълняване на списък от необходими действия. В действия сме превърнали не само работата си, но и личните си отношения – от „да бъдем заедно“ те все повече се трансформират в „да правим неща заедно“, дотолкова, че във всекидневната реч вече се настани дори изразът „да правим любов“. Ние постигаме цели, работим по проекти, осъществяваме програми, следваме планове и ако някакви обстоятелства за момент ни изхвърлят от това бурно течение имаме чувството, че сме се откъснали от себе си и от самия живот. Страхът от не-правене е като че ли един от най-силните страхове на деня; отъждествили сме себе си до такава степен с действието, че ни се струва, ако загубим действието, губим най-дълбокия смисъл да съществуваме.
Правенето се е утвърдило като път към успеха – съвременния свят презира инертните, нерешителните, непредприемчивите, мудните. Трета глава на Бхагаватгита е възхвала на действието и това изкушава прочитът й днес да бъде използван за доказателство в несъмнения ни напредък като цивилизация, в която както никога досега животът ни е изтъкан от действия. Но за какво действие всъщност говори Кришна? В нашия материален свят, обяснява той, бездействие всъщност не съществува – материята е в непрестанно движение. Характерът на всяко действие се определя от трите всеобщи качества на материята, от трите природни сили – трите гуни.
Арджуна каза:
1
Мъдростта, според твойто учение,
стои по-високо от действието. 
Защо тогава ме тласкаш, Сияйни,
към война — към ужасно действие.
4
Само с бездействие не се постига
освобождение от делата,
не се достига до съвършенство
само с вглъбяване и самотност.
5
Никой дори за миг няма сила
в този свят да остане бездеен.
Трите природни сили — гуните —
тласкат всичко родено към действия.
Ние сме свикнали да приемаме тамас като област на бездействието и често казваме, че тамасичните хора са застинали. Но животът на всеки човек е изпълнен с действия, без значение в сферата на коя от трите гуни се намира. Разликата е не в количеството, а в качеството на самото действие, което също така може да бъде под знака на тамас, раджас или саттва.
Тамастичните действия произхождат напълно от инерцията, напълно от инстинкта. Често казваме, че тамас е в психичен план областта на депресията и свързваме депресията с невъзможността да се предприеме действие. Но дори делникът на най-депресираните хора е също изплетен от действия – животът продължава като че ли сам да поддържа инстинктивната си природа и когато човешкото участие в него е сведено до минимум.
Точно това определя изключителното разпостранение на депресивните заболявания в съвремието ни: по-голямата част от хората днес са заети през цялото време, но са заети именно по навик. Стават по инерция, приготвят се по инерция, хранят се по инерция, работят по инерция, пазаруват по инерция, пътуват по инерция, почиват по инерция. В многото вършене през деня обикновено няма почти никаква мисъл, никакво съзнание и дори вече никаква емоция – нещата се правят, защото така трябва, защото така правят другите, защото така сме научени, така сме свикнали или защото просто никога не се поставя въпроса защо. Създаването на навици е удобен инструмент в приспособяването към околната среда и в същото време най-опасната преграда по пътя на разумното съществуване. За да облегчим товара на делника, отдаваме на навика с готовност повечето си часове и не си даваме сметка, че така доброволно се отказваме от възможността си за човешко проявление. Има една граница, отвъд която автоматизма на навика вече напълно е погълнал способността на разума да се изразява чрез действие и сетне също така способността на емоциите да се изразяват чрез действие – когато и това се случи, налице е познатата на психиатрията картина на клиничната депресия.
Действията в раджас са вече отклонение от тихото ни тиктакане на роботи, подчинени изцяло на инстинкта. Ако вземем за пример храненето, в тамас то е механично, в раджас – защото причинява определена наслада за сетивата. Сексуалният акт в тамас е просто инстинкт, в раджас – отново свързан с очакването от радостно наслаждение. Работата в тамас е досадна и механична, в раджас фокусът върху резултата – пари, власт и възможностите за по-малко или по-голямо наслаждение, които те откриват, може да я превърне в интересна и желана. Сетивните възприятия и свързаните с тях емоции вече вплитат нов, „човешки“ мотив в действието и това дава сили за измъкване от територията на автоматизма – най-малкото докато личният резултат от действието е възбуждащ и приятен. Човек става готов да вложи много повече в дейността си, защото очаква от нея. Съвременността ни е време на раджастичната дейност – акцентът е изцяло върху личния интерес, личната изгода, личното облагодетелстване, личното обогатяване, личната наслада. Двигателната сила на емоциите бива използвана умело и непрестанно за да бъдат съзнавано и несъзнавано тласкани хората в тази посока. Емоциите имат обаче силно непостоянен и неустойчив характер – оставен на техните вълни, обикновено означава да се окажеш в един момент напълно изчерпан психически и отнесен обратно и окончателно на безутешния бряг на тамас, каквато е съдбата на мнозина от активните строители на съвремието ни. Тук е и коренът на невротичния ужас от бездействието – ужасът след като си бил на върха на емоциите, те да ти бъдат изтръгнати.
Саттвичното действие вече е преодоляло не само механичността на навика, но и измамността на неустойчивите емоции. То е решително и непоклатимо по характер, защото се ръководи от разума – най-висшето ни проявление на човешки същества в материалния свят. Разумът е състоянието над вълните, за което пише Патанджали и всяко действие в тази сфера се превръща в йога. Това е действието, към което Кришна насочва Арджуна.
8
Върши неизбежното — следвай дълга си!
По-добре действие от бездействие.
Дори съществуването на тялото
не е възможно в пълно бездействие.
16
Така колелото е завъртяно.
И който в този свят не го следва,
а търси само плътски наслади,
той, о, Партха, живее напразно.
19
Затова непривързан и с радост
следвай закона на вечното действие-
с чисто действие непривързаният
ще достигне върховния атман.
20
Цар Джанака и други воини
чрез дела съвършенство постигнаха.
Имай за цел световното благо —
и извършвай своите действия.
21
Каквото вършат великите хора —
това и другите почват да вършат.
По пътя, който те са посочили,
ще се движат и другите хора.
Именно в саттвичните действия Кришна вижда път и бъдеще за човечеството – във възможността чрез личен пример да бъде разширявано общото поле на разумност. Затова влизането в битката е дълг за Арджуна – независимо, че инстинктите казват, че битките са опасни, а емоциите отхвърлят участието му, принцът трябва да извърши своето действие. И тук Бхагаватгита ни открехва врата към още една истина – че съществува действие отвъд гуните, отвъд характеристиките на материалния свят, непостижимо за нас и също така неотвратимо, което е в самата основа на мирозданието…
22
И в трите свята няма, о, Партха,
нещо от мене непостигнато.
Аз нямам никакви задължения.
И все пак вечно извършвам действия!

Медитация в три дни – действие или реакция

В първия ден на тази медитация проследявайте мислено и отбелязвайте за себе си в продължение на деня всички неща, които извършвате напълно по навик, автоматизирано – от най-малките, като например да измиете зъбите или очите си сутрин до по-големите – като с какво и как се храните, как пътувате за работа или какво правите след като се върнете вкъщи. Ние живеем в по-голямата част от дните си като в сън – или като роботи – без да се замисляме какво точно правим в момента, по какъв начин и защо го правим, затова нищо чудно да останете удивени колко многобройни са действията, оставени изцяло на навика.
Във втория ден на тази медитация улавяйте и регистрирайте за себе си онова, което правите поради някакво желание. Желанията са сферата на ума, на раджас. Умът обикновено иска да преживява приятни емоции и да избегне неприятните и това определя друга значителна част от нещата, които правим. Тук вече мотивацията не е инстинктивна, действията са ръководени от емоциите и те придават много сила да вършим неща извън навика. Примерно – обикновено се храня с това, но днес ми се е прияло нещо друго. Емоциите са силен импулс и двигател за промяна в живота, но без гаранция затова дали в по-добра посока.
В третия ден на медитацията изберете съзнателно и извършете нещо с разум. Нашето осъществяване като хора изисква да използваме разум в действията си, да изместваме нещата, които вършим напълно по навик или защото в момента така много ни се е приискало с неща, които правим, защото разумът ни казва, че така трябва. И колкото повече от дейностите ни биват ръководени от разума, толкова по-силен, по-ясен и по-лесен за следване става неговия глас. Дори да започнете от нещо малко, укрепвате гласа на разума в себе си. Често това е битка, която трае години и десетилетия – да преодолееш стотици и хиляди някога заучени и закостенели навици, да дисциплинираш понякога подивелите от липса на контрол емоции, които във всеки миг са готови да те завлекат в най-неочаквани и нежелателни посоки и да започнеш да се вслушваш наистина в гласа на разума.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.