Бхагаватгита за 21 век. Глава четвърта. Затворници в действието, крадци в бездействието

Изконният въпрос на Арджуна към Кришна на прага на битката е – трябва ли, налага ли се наистина да действа? И в четвърта глава Кришна продължава да разкрива на младия принц истинската значимост на действието: то е основният път за осъществяването ни като хора, главното средство да постигнем усещането за вътрешна свобода.
Да работиш, за да се чувстваш вътрешно свободен? Тази мисъл изглежда в пълно противоречие с тенденциите на нашето време, когато все повече хора отиват всяка сутрин на работните си места с омерзение, с отегчение, с умора; тръгват на работа като усещат, че извършват насилие над себе си, че са попаднали зад решетките на огромен, макар и невидим затвор, от който няма измъкване. Все повече хора днес затвърждават чрез всяко свое действие ужасното си усещане за всеобемаща, потискаща, разрушаваща душата не-свобода, изживяват работата си, а и работата въобще като неизбежно зло, неизбежно подчинение и унижение заради необходимостите на делника. И лъскавите офиси, модерните работни инструменти, като че ли по-разпуснатата и демократична в сравнение с миналото работна дисциплина ни най-малко не успокояват, а дори още повече разгарят тази болка, това преживяване на стискане за гушата и за липса на личен избор, на принуда и оковаване.
Успоредно с този свят днес съществува и светът на успелите не защото са се трудили, не защото са придобили и прилагат с усърдие някакви особени знания, качества, умения, способности, а защото са успели да направят хитра комбинация, да излъжат, да измамят, да се възползват от особеностите на времето, което повече от всяко предишно позволява това, и да се устроят на гребена на неговата вълна. Изложена широко на показ, по-явна отвсякога, тази паралелна действителност още по-дълбоко лишава от вяра в смисъла от труда и от мотив онези, които външно безропотно, но с повече или по-малко осъзната разрушаваща вътрешна борба и съпротива, продължават да следват рутината на трудовия делник.
И могат да бъдат изтъквани най-различни причини за факта, че днес, когато модерното общество разполага с невиждани досега възможности в медицината, в технологиите, в количеството достъпни блага, по-голямата част от хората са неумолимо болни психически и физически, неудовлетворени, вътрешно разкъсвани от конфликти и страхове. Според Бхагаватгита това е последица от все по-голямото превръщане на човека в роб чрез действието и в действието, във вътрешното ни, доброволно преобразяване на изкушени затворници. Изкушенията, които обществото предлага като възможен резултат от нашите действия, са неизмеримо повече от всякога досега. Ако преди човек е влагал в труда си очакването за прехрана и подслон, днес това не са просто прехрана и просто подслон. Днес това са менюта с екзотични наименования и продукти, доставени от различни континенти. Днес това са ресторанти, рецепти, хранителни добавки, апартаменти, къщи, гаражи, коли, по-големи коли, повече апартаменти, повече къщи. Днес това са търговски центрове, маркови магазини, престижни дрехи и обувки, отвъдморски пътешествия и селфита на престижни места и с престижни хора, козметични операции, нови коси, нови гърди, операции за смяна на пола. Днес това е възможността все повече да се отградиш от другите като се сдобиеш с неща, които те още не притежават и неуморното стремление да придобиеш имоти, вещи и статус, които други вече са сполучили да си отградят. И не на последно място, невижданата досега възможност, с помощта на съвременните средства за общуване, всичко да бъде незабавно публично показано, изложено, разхвалено за да подпламне у тези, които го видят завист, алчност и желания за още изкушения, за нови придобивки, за повече неща.
Целият този обем от очаквани и желани изкушения напълно измества дълбоката същност на човешкото действие като най-важното средство за самоосъществяване. Не действието, а причините и очакванията, с които се впускаме с него, определят степента на свободата ни, обяснява Кришна. Аз помня още времето, когато хората ставаха например лекари, подтиквани основно от желанието да помагат на другите, да лекуват, да облекчават съдбата им. Да вършат добрина. Упражняването на тази професия, по-тежка от много други, не обещаваше някакви особени материални придобивки, но те и не бяха преден мотив за избора на онези, които се насочваха към нея. Днес медицина е най-желаната специалност, но ситуацията е променена – по-голямата част от устремените към нея виждат не призвание, а кариера, която богато ще се отплати за положените усилия с пари, статус и лесно устройване в чужбина. Болните са все по-малко хора и все повече номера, диагнози и процедури, които обещават богато възнаграждение; процесът на лекуване е превърнат от човешко общуване в технологична размяна на документи и цифри и само те, а не здравето, имат някакво значение.
Когато човек не прави нищо, той се превръща в крадец на съдбата си, но когато извършва действия, подмамен от изкушенията на възможните резултати, става все повече затворник и все по-малко човек. Това е парадоксът на нашето време, разяснен в Бхагаватгита – колкото повече живееш за себе си, толкова по-малко ресурси ти остават – енергия, здраве, желание за работа; толкова повече стесняваш собствените си хоризонти и действието ти така става невъзможно. Толкова повече ограбваш себе си. Само действието може да изведе човека от вкамененото състояние на тамас към раджас, а действие в раджас, фокусирано само към собствените придобивки и печалби, неизбежно връща отново към тамас, към полето на инерцията, депресията, разрухата и отчаянието. В съвременния свят, професиите и заниманията, които той предлага, почти напълно изместват фокуса от това да бъдеш полезен на хората, на обществото, на планетата, към това да причиняваш вреда, умишлено или не, само и само да бъдеш на страната на печалбата и придобивките, да береш богато обещаваните плодове. Милиони и милиони работни места в западния свят – в различни офиси, учереждения, корпорации и фирми са дълбоко и напълно безмислени, измислени, напълно отчуждени от всякаква, макар и малка реална полза в този труд. Затова и кризата днес е първо криза на изчерпан вътрешен ресурс, на самоизчерпване, на доброволното превръщане на хората от човешки същества в частици проценти, растежи и печалби.
14
Аз съм свободен от своите действия
и не желая плодовете им.
Който знае моята истина,
е необвързан, свободен в делата си.
15
Тези предци, които ме знаеха,
търсейки освобождение — действаха.
Като използваш древния пример,
и ти извършвай своите действия!
16
Какво е действие и бездействие?
Тук даже мъдрите се заблуждават.
Ще ти разкажа за чистото действие.
В него ще бъдеш свободен от злото.
17
Трябва да знаеш какво е действие.
И какво е погрешно действие.
Трябва да знаеш какво е бездействие.
Пътят на действието е таен.
Кришна разграничава действието от погрешното действие и бездействието. Най напред е самото действие, без да си дваме сметка за мотивите – карма, всичко онова, което се случва с нас в полето на раджас. Тук, на полето на човешката изява, бездействие всъщност не съществува – даже на пръв поглед в някакъв момент да не правим нищо, ние не можем да се откъснем от действието, думите и мислите също са действие. Ние действаме и в себе си, на един невидим план – дори с апатията си, с депресията си, с вътрешните си състояния, ние продължаваме да оказваме въздействие на другите – и несъзнавано да трупаме карма.
Викарма е действие, родено от грешни подбуди – гняв, страх, алчност и то води обратно към тамас, към разрушение. Акарма, обратното, е пътят чрез действието към саттва; когато оставиш напълно егоизма си като мотив, чрез твоето действие започват да се проявяват най-висшите сили на мирозданието. Това е пътят към бездействието, така, както го разбира Бхагаватгита – не мързел и липса на активност, а преминаване отвъд трите гуни, там, където действието се превръща в игра, свободна от всяко напрежение, от всякакви конфликти, безпокойства и вътрешно напрежение. Работата става почивка, стресът не е необходим спътник дори и на най-интензивната работа. Такъв вид действие вече не разрушава, а изцерява наранената психика и е най-важната рецепта, която карма йога предлага на днешния стресиран и съсипан от вътрешни тревоги човек. За целта е нужно да избереш за делата си безкористна цел, не личната облага, а нещо, което ще е от полза за другите; без значение малка или голяма, достижима или недостижима е тази цел. Няма значение дали си победен или победител в действието си, защото е важен процесът, самото постигане на вътрешното освобождаване. Поражението може да ти отвори нови врати към вътрешният път, победата трябва да е тиха, и в двата случая трябва да се научиш да запазваш себе си еднакъв.
18
Който вижда в делата Бездействието,
а в бездействието — деяние,
той между хората е мъдрецът —
той е йогин в своите действия.
19
Който в своите жизнени действия
не е воден от страст и помисли,
който сам изгаря делата си
в огъня — Знание, — той е мъдрецът.
20
Който е освободен от желание
за плода на делата — и действа 
доволен, без да търси подкрепа,
той и да действа – не върши нищо.
21
Той няма надежди и притежания.
Отдал е изцяло ума си на атмана
Такъв човек от грях е свободен:
не той — тялото му в света действа.
22
Доволен — каквото и да получи,
отвъд тленна двойственост и ревност, 
еднакъв пред загуба и пред победа, 
той от делата си не е обвързан.
23
Щом не е обвързан, щом е свободен,
щом умът му почива в Знанието,
делата му са свещени жертви —
унищожил е тежката карма.
24
Брахман е всяко жертвено действие.
Брахман е жертвата. Брахман е огънят. 
И приносителят. Щом си в покоя
на делото — брахман — постигаш брахмана.
Когато достигнеш това дълбоко състояние на вътрешна сигурност; когато в действието освободиш себе си от себе си и престанеш да се вкопчваш в друго, освен в атман, в най-високата цел, достъпна на човека, унищожаваш натрупаната карма, твърди Кришна, и разкриваш истинската си природа. Колко отдалечено изглеждаме от този път на карма йога в днешните времена. Днес действието не носи спокойствие, а обратното, подбужда към още повече безпокойство. Може да се каже, че 21 век е векът на възбудата – именно тя е широко пропагандираният, разбираем и наложил се мотив за действия в обществото – всяка нова цел трябва да бъде по-възбуждаща, всяка победа и постижение да разпалва още повече и по по невероятни начини амплитудата на сетивата ни. Но амплитудата е винаги двойствена, предупреждава Бхагаватгита – ако победите ни възбуждат, пораженията неизбежно ще ни депресират и ще блокират възможността ни да действаме. Когато приемаме и се стремим към възбудата, трябва да знаем, че тя върви ръка с ръка с депресията. Затова нашето общество, толкова възбуждащо, както никое досега, е и толкова дълбоко депресиращо. Депресията е закономерен бич на времето, възцарило възбудата и подчинило себе си на лова на усещания.
Да сме свободни в действието означава да се освободим от бремето на тези вътрешни противоположности. Не някакво външно освобождаване – не непременно да захвърлим всичко материално и да отидем, например в манастир. Този път към свободата все още съществува и все още е валиден, но днес, тъкмо поради характеристиките на времето, е по силите на едно все по-ограничено малцинство. Човек може да запази и да умножава притежанията си, но да постигне свобода в действията си от усещането за собственост, от огромните очаквания и огромните разочарования, с които това усещане днес се свързва. Тогава тялото и умът, освободени от бремето на противоположностите, оздравени, оцялостени, започват наистина да служат.
И още един аспект на времето ни включва като предупреждение, редом с двойствеността, напътствието на Бхагаватгита: всецарящата ревност, болезнената днес жажда за съревнование, надпреварване, изместване и конкуренция на всяко ниво, която изкривява и обезобразява самия процес на действието. Само когато в делата си не сравняваш себе си с другите и другите помежду си; когато си свободен от болка и удоволствие, успех и поражение, похвала и осъждане, можеш да видиш и съпреживееш цялата удивителна цялостност на света. Тогава и всяко действие се превръща в жертвоприношение, в принос към тази цялостност. В отдаване на способности, ум, таланти, сръчност, знания и любов на всеки и на всичко около нас.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.