Бхагаватгита за 21 век. Глава пета. Кънтящото Аз, Аз, Аз…

Да се откажеш от цивилизацията. Да доуншифтваш. Да напуснеш обикновено напълно безмислената работа, която ти е носила пари и удобства за да да се изнесеш някъде сред обятията на природата, в някакво екоселище, във фургон или куполовидна постройка, откъдето отвреме навреме да се показваш на семинари и лекции или да те посещават възхитени репортерки от телевизията за включвания на живо от „другия свят“. Този модел стана в последните години така моден, както преди три десетилетия беше пребиваването в индийски ашрам с призива, че си обърнал гръб на суетата и си се отдал на висши духовни търсения. И тогава, и днес по подобни пътища тръгват различни хора – и с вътрешна готовност за промяна, и с искрени намерения, но също и просто с желание за разнообразие и нови преживявания, за борба със скуката или за да направят впечатление… Пътят на пълното отричане от света е известен от хилядолетия, но винаги е бил по силата на едно извънредно ограничено малцинство. Днес този път, ако става дума за истинско следване, а не за обикновена преструвка, пресметлив ход, който може да донесе печалба или малък експеримент с делника, е още по-непосилен по една проста причина – днешният свят е хилядократно по-примамващ, по-предлагащ, по-възбуждащ сетивата отвсякога. Връзките, с които днес светът ни привързва са несравнимо повече и несравнимо по-трудни за разкъсване отпреди.

Когато хората и без това са живеели в колиби и не са имали повече от катадневния изнурителен труд на полето и парче хляб, разликата с манастирската килия или пещерата на отшелника не е била чак толкова огромна и непреодолима; днес безмерните удоволствия и удобства, превърнати отрано в навици, буквално оковават онзи, който се реши да опита да достигне вътрeшната свобода чрез отричане на всичко, което светът предлага; светът предлага прекалено много… Кой днес би издържал в пещерата на Св. Иван Рилски години и десетилетия, както Отецът – без храна, без баня, без светлина, без телефон и без Фейсбук? Така и последните места за отшелничество се изпълват вече с лицемерие – ашрам, но със всички удобства на цивилизацията; манастир, но без пости и с неограничен интернет… Без ранно ставане, без лишаване, без нощни бдения…

Има ги и двата пътя, разсейва продължаващите колебания на Арджуна Кришна в пета глава, но подчертава – по-добрият за нас е пътят на действието със себеотдаване, на карма йога. Просто защото той е по-реалистичният. Другия избор е за онези, които нито мразят, нито желаят – с други думи, за някакви непознати, неразбираеми и почти несрещани днес същества:

1

Ти възхваляваш йога чрез дейност,

но също и отказа да се действа.
Кажи ми вече ясно, о, Кришна,

кой от двата пътя е висшият?

Върховносияйния каза:

2

Водят към съвършенство и отказът

от дейност, както и йога чрез дейност.

Но йога чрез дейност — чрез свята жертва,

е по-добрият от двата пътя.

3

Истински се е отказал от дейност,

който не мрази, нито желае

над противоречията издигнат,

той скъсва оковите, о, Мощноръки.

4

Но за мъдреца йога чрез знание

и йога чрез дейност не са различни:

който е всеотдаен в едното —

той постига целта и на двете.

Всъщност между отдаването чрез отказ от действие и всеотдайното действие няма разлика. Разликата е само в нашите глави. Ние толкова много сме свикнали да разсъждаваме, да се опитваме да обясняваме, да категоризираме, да подреждаме, че, увлечени в своето занимание, сме се отдалечили от мъдростта, от знанието. И дори да решим, че се откъсваме от света, навикът няма да ни напусне просто така, ще продължи с целия шум в главата, с мислите, с безспирното себеповтаряне на Аз, Аз, Аз… Днес живеем в свят, който не спира да ни кара да мислим за себе си, да правим неща за себе си, да съществуваме за себе си като се въртим около собствения си център, в собствената си окръжност. Дори да сложим някаква преграда отвън, вътре в себе си ще продължаваме да сме потопени в същия този свят без прекъсване.

И когато мисленето е така натоварено, толкова силно раздразнено, то не утихва просто така с бездействието, а, обратното, ускорява лутаницата си, усилва тоновете си, връща се в тишината като многогласно ехо. Достатъчно е да послушаме мнозина от онези, които днес публично се обявяват за духовни учители и разказват за своите „опитности“ – как всяко тяхно изречение започва с Аз, всяка мисъл се върти около Аз и от словата им, ако малко успееш да се издигнеш над собствената си страст за разсъждения, остава само едно кънтящо Аз, Аз, Аз…

Пътят на действието е по-добрият, защото, въпреки многогласния хор на себеизтъкването, на самоподчертаването, който не спира да работи в ума и да търси всяческа подкрепа от сетивата, дори само някаква малка частица действие без корист и личен интерес започва само по себе си да отваря пространство, да създава дистанция, да очиства от екота на егото. Това се случва успоредно, като че ли магически – въпреки навика на ума на сетивата, без директно противопоставяне, може би съвсем постепенно и незабележимо, но сигурно. Изведнъж в тези първи пространства човек, обисновено с изненада, започва да открива, че освен Аз на земята има и други същества, и още по-странно – че между Аз и тези същества има нещо общо, а по-нататък и съвсем невероятното – че между аз и тези същества няма разлика, няма граници. Едва тогава, когато атманът е постигнат и умът, и сетивата започват да утихват – без някакви специални техники, умения, дошли отвън знания, карма йога достига до същината на знанието.

7

Който, отдаден на йога, пречистен

и овладял ума, сетивата —

атмана в себе си вижда във всичко —

дори да действа, не е зависим.

8

Когато гледа, слуша, докосва,

мирише, ходи, яде, спи и диша,
отрекъл се и познал същината,

мъдрецът казва: „Нищо не правя!“

9

Когато говори, дава и взима,

когато отваря очи и затваря,

дори тогава мъдрецът казва:

„В сетивния свят сетивата се движат!”

10

Посветил всяка дейност на брахмана

и отхвърлил всяка привързаност,

както над мътни води — цвят на лотос,

той от злото не се опетнява.

11

Само с тяло, с ум или разум

или със сетивата на знанието,

йогините необвързани действат —

само с цел да разбулят атмана.

Когато човек се отдаде на действие в полза на другите – не за печалба, не за престиж, не за придобивки, не за прехрана, не защото не знае с какво друго да се захване, не защото е свикнал, не защото е принуден; когато успее да се вглъби в самия процес на труда без да мисли за резултати и за смисъла на своите действия, настъпва вътрешната тишина и вътрешната свобода – същото разбулване на атмана, до което може да доведе медитацията. Тогава сетивата продължават да възприемат, но престават да разсейват; всички зависимости, породени от постоянния ни глад за нови и повтарящи се дразнения се разграждат и умът утихва, познал тишината. Арджуна е воин, не е мъдрец, така и ние днес неизбежно сме воини във всеки от своите изпълнени с битки и изпитания делници. Но има различни начини да се влезе в битката и да се води битката, напътства младия принц Кришна – различни не по техниките, тактиките и стратегията на воюване, а различни според вътрешната нагласа на прага на битката. Можеш да останеш инструмент на кънтящия си Аз, а можеш и да използваш бойното поле за да преодолееш неговите ограничения и да се превърнеш в частица от действащата самосъща природа.

14

Владетелят на света не поражда

нито действия, нито деяния,

нито привързване към плодовете.

Самосъща природата действа.

А когато си част от цялата природа, от всичко, от единното, няма никакво място и за още един толкова характерен аспект на времето ни: всецарящата ревност, болезнената днес жажда за съревнование, надпреварване, изместване и конкуренция на всяко ниво, която изкривява и обезобразява самия процес на действието. Битката престава да е всъщност битка. Когато в делата си не сравняваш себе си с другите и другите помежду си; когато си свободен от болка и удоволствие, успех и поражение, похвала и осъждане, можеш да видиш и съпреживееш цялата удивителна цялостност на света. Тогава и всяко действие се превръща в жертвоприношение, в принос към тази цялостност. В отдаване на способности, ум, таланти, сръчност, знания и любов на всеки и на всичко около нас.

Вижте още:

Вашият коментар