ПРАНАЯМА: Жизнена енергия чрез осъзнато дишане – ВСТЪПИТЕЛЕН КЛАС
Във встъпителния пранаяма-клас имаме две основни цели. Първата е да подготвим дихателния апарат: същинската пранаяма практика поставя пред белите дробове задачи, които далеч надвишават обичайното им функциониране във всекидневието. Ако не се занимаваме със спорт и при седяща работа използваме примерно една трета от капацитета на дробовете си. Не е възможно да отключим „заспалата“ част от един път, това трябва да става постепенно. И успоредно с физиологичните промени, даваме първи тласък на радикалните изменения в праничното тяло, които ще настъпят в резултат от заниманията с пранаяма. Надите – праничните канали, трябва да бъдат заздравени, укрепени и прочистени точно както дихателните пътища, за да може организмът да се справи както с огромното допълнително количество въздух, така и с огромното допълнително количество нова енергия – прана. Тази подготовка изисква време, особено ако започваме да се занимаваме с пранаяма преди да сме имали други, предшестващи йога практики.
Колко дълго да се упражняваме с встъпителния клас преди да преминем към основните пранаяма занятия зависи от моментното индивидуално състояние на белите дробове и на праничните канали. Като общо важи правилото, че преминаването към следваща фаза трябва да се случва само след като всички упражнения от предходната са добре усвоени и се изпълняват без всякакви затруднения поне няколко месеца. Съвсем ориентировъчно разумната програма за напълно начинаещи би вкючвала примерно една година встъпителна и две години основна пранаяма всеки ден преди да се премине към класа за напреднали.
Още веднъж: в пранаяма редовната, последователна и дисциплинирана практика е най-важното средство за постигане на добър резултат и едновременно – за предпазване от опасностите, които хаотичните, непремерени и неподредени занимания носят със себе си. Само по себе си днес това е истинско предизвикателство: да се приучиш към постоянство, подреденост и дисциплина. Трудно се създава съзнателно един полезен навик. Но пранаяма изисква да преодолеем инерцията на всекидневието и на мястото на автоматичните навици да поставяме такива, каквито ние искаме – и каквито са полезни за нас.
Започваме встъпителния клас с коремно дишане. Още тук, съвсем в началото, много важно е да се разбере дълбоката връзка между дишане, мислене и енергия. Като хора имаме уникалната и обикновено непроявена възможност да управляваме жизнената си енергия с помощта на мислите. Но понеже мислите ни също са станали съвсем хаотични и неуправляеми, започваме с процеса на дишане. Използваме дишането като мост между физическото, психичното и енергийното: променяме го, за да овладеем автоматизма на мисленето и потока на вътрешната енергия. Праната следва пътя на осъзнаването – там, накъдето насочваме мисълта си, насочваме и енергията. Това е валидно и за дишането като посредник. Енергията следва посоката и пътя на диханието и обратното, дихателните проблеми са признак за проблем в потока на енергия.
Вдишването е нашето средство за отправяне на повече нова пранична енергия в определени области. Издишването е възможност да започнем да освобождаваме блокирана енергия в тези области. Коремното дишане означава промяна на енергийния автоматизъм в манипура чакра. Манипура е една от най-трудните, най-конфликтните в днешно време чакри – изключително важно е да бъде достатъчно силна и зряла, защото тя осигурява енергията ни за действие, за активност, за самоутвърждаване. В същото време съвременното общество е изпълнено с капаните на контрола отвън и невъзможността човек сам да управлява и владее съдбата си – и всеки от тези капани отслабва и блокира манипура. Коремното дишане означава да изпращаме съзнателно в долната част на дробовете повече въздух, така че пъпът да се отмества нагоре и надолу видимо и осезаемо с всяко вдишване и издишване.
В пранаяма задачата ни е да победим автоматизма. Ако коремното дишане е трудно, има трудности и проблеми в манипура и можем да ги преодолеем само с повече коремно дишане. Затрудненията при вдишване са индикатор на недостатъчно количество енергия в чакрата, в такъв случай особено внимание трябва да обърнем на вдишването. Задъхването при издишване означава енергийни блокажи, за да освободим енергийните пътища – надите и да ги направим достъпни за потока от нова енергия отвън, тогава трябва да поставим ударението върху издишването. Колкото по-дълго, равномерно и тихо е то, толкова повече от блокираната енергия започва да се разнася и нормалното функциониране на чакрата се възстановява.
Така както коремното дишане е усилие за хората с проблеми в манипура, гръдното дишане е изпитание за хората с проблем в анахата чакра. Ако при тях манипура е здрава, те „бягат“ несъзнавано в коремното дишане, но ако и манипура е поразена, намират убежище в повърхностното дишане, което от своя страна задълбочава проблемите и в манипура, и в анахата и е всъщност болестен модел. Затова подготовката за пранаяма преминава през пълното йогийско дишане, което използва долния, средния и горния капацитет на белите дробове едновременно и така осигурява достатъчен прилив на прана и възможност за освобождаване на енергийните блокади и в манипура, и в анахата. Успоредно с дефицитите при вътрешната сила и действието – областта на манипура, днес много често срещани са емоционалните проблеми и блокажи – областта на анахата, както и цялата гама от конфликти между манипура и анахата: между егоизма и възможността да обичаш някого, между изразяването на себе си и взаимоотношенията с другите. Пълното йогийско дишане започва да възстановява хармонията във взаимодействието между двете чакри, оказва и благотворно влияние върху вишудхи. Именно затова тази практика е основна в йога, след усвояването й работата с нея би следвало да продължи и след встъпителния пранаяма клас. Особено за препоръчване е вечер преди заспиване, но също и по време на разходка на чист въздух, в легнало, седнало положение и дори в движение да се практикуват по 10-15 минути пълно йогийско дишане. В тази практика, след повдигането на пъпа разширяването на белите дробове продължава нагоре докато се усети разширяване напред и нагоре и издърпване на целия гръден кош.
Третата подготвителна практика, с много силно пречистващо значение, е капалабхати. С ударението върху волевото издишване и оставянето на вдишването да се случва автоматично, капалабхати преобръща обичайния дихателен модел и е важна стъпка в преодоляването на автоматизма на мисленето. Усиленото издишване означава усилено пречистване – както физиологично, на белите дробове и дихателните пътища, така и пранично. Капалабхати подготвя освен дихателната, също и нервната система за повишените изисквания, които поставя пред нея пранаяма: дълбокото издишване оздравява дихателните органи, а бързото издишване, усилването на темпото, е средство да се заздрави и укрепне нервната система. Важно е в капалабхати да се следва определен ритъм с постепенно ускоряване и увеличаване на повторенията.
Встъпителният пранаяма клас въвежда и същественото за йога умение за самонаблюдение. Всяка трудност, всяко нежелание, всяко разсейване са индикатор за съществуващи проблеми и указание, че е необходимо да съсредоточим съзнателна работа в тяхното преодоляване. Ние правим не просто упражнения за дишане, а започваме едно удивително пътешествие във вътрешния свят, в което постоянството и упоритостта ще се отблагодарят с нови познания, преживявания и възможности – физически, психични и енергийни, за които не сме подозирали, че могат да съществуват.
Примерен ред на встъпителните занимания: – Дълбоко коремно дишане – по-късно заменено от пълно йогийско дишане /акцентът на встъпителния клас/ – 10 – 15 минути.
– Дишане с редуване – вдишване и издишване с последователна смяна на ноздрите – практиката само се въвежда в първия диск и представлява основната практика в следващия, основен клас, ще бъде разяснена подробно в следващия брой. Започва се няколко повторения за усвояване на навика на дишане само с една ноздра (в началото без задържане на въздуха)
– Капалабхати – от три серии с по 20-30 повторения постепенно броят на повторенията се увеличава до 60 – 100 като се усилва и темпото на повторенията. Възстановявайте нормалното дишане с кратка почивка между повторенията, можете да започнете с кратки интервали на задържане на въздуха между сериите.
– Добре е всяка практика да започва със суря намаскар за общо раздвижване на енергията в праничните канали и да завършва задължително с поне 3-5 минути релаксация.
Така цялото занимание изисква около 40 минути. Правете го – най-добре рано сутрин – всеки ден!
Следвайте указанията в сериятаПълен курс за самостоятелни занимания с йога-ачаря Любомир Розенщайн в серия от три диска за да усвоите упражненията и да улесните изпълнението им.
Дисковете можете да поръчате онлайн тук.
Включете се в ЙОГА И ПЛАНИНА с ЛЮБОМИР РОЗЕНЩАЙН – 4 – 6 септември, Рила – йога уикенд със специален акцент върху пранаяма практиката и сутрешен пранаяма час воден от автора.