Бхагаватгита за 21 век. Глава четвърта. Йога на изконната правда

В 21 век под йога се разбира приятно откъсване за някой и друг час от тревогите и стреса на делника, и може би по-точно – една от малкото възможности за кратко бягство от света навън – свят на проблеми, неприятни преживявания, неприятни гледки, неприятни емоции и неприятни мисли. За жалост светът, който ни заобикаля става все повече такъв и все повече хора търсят някакъв малък изход за себе си, пък макар и за броени минути. Йога се превърна във вид обществено приемливо бягство, неизмеримо по-добър разбира се, от други популярни варианти като преяждане, алкохол, наркотици, престъпност, дори компютърна пристрастеност – и все пак бягство.

В човешката ни природа е заложен стремежът да бягаме стремглаво от болката и да се стремим неудържимо към удоволствието. Но парадоксът е, че за да постигнем свят с по-малко болка, трябва да се научим да преодоляваме инстинктите си – дълбоко вкоренените жажда за удоволствие и страх от страдание. И именно това е йога според Бхагаватгита – знание как да побеждаваме силата на инстинкта чрез силата на разума. Знание как да умножаваме силата на разума. Без това знание няма да можем да избегнем самоунищожението си.

Колко различен е този поглед към йога от стеснената перспектива, с която се движим през живота днес. Уж никога досега в историята не сме притежавали повече различни и обстоятелствени знания за всеки възможен детайл от света, който ни заобикаля – и в същото време като че ли никога не сме били толкова отдалечени от това най-важно знание – как да съхраним и този свят, и човешкото в себе си; да подхранваме и развиваме не инстинктите, а човешката си същност.

Върховносияйния каза:

1

Поверих тази безсмъртна йога

на Вивасват — бога на изгрева.

Той я предаде на своя син Ману.

А Ману предтечата — на Икшваку.

2

Така, по родствена връзка предавана,
сред мъдреците-царе тя живееше.
Но с времето от света е изчезнала тя

моята йога, о, Парамтапа!

В четвърта глава на Бхагаватгита Кришна обяснява на Арджуна, че произходът на това безсмъртно знание е слънцето – йога е непосредствено обвързана с неспирния източник на живот за нашата планета. Както природата на земята не може да съществува без светлината и топлината на слънчевите лъчи, така и ние сме обречени, ако загубим връзката си със знанието за най-важното за нас. Затова и йога се предава от поколение на поколение и то сред тези, които решават по какъв път да поеме обществото – царете и мъдреците. Неслучайно и в сутрите на Патанджали йога е наричана царска. От времето на Бхагаватгита до нас са достигнали предания за друг вид управление на обществото – когато начело стоят царете-мъдреци и те не мислят единствено за себе си, единствено какви богатства и територии още могат да заграбят, какви блага още могат да натрупат, а управляват в съгласие с изконната правда. И техните действия може да предизвикват страдание, но не причиняват злини, защото са водени от знанието и са правдиви. Затова са и приемливи за всички.

Било ли е това време наистина или то е само приказка и блян на измъченото през епохите човечество, не ни е известно със сигурност. Това, което познаваме от историята е все по-голямото отдалечаване от мъдростта на йога и все по-голямо изкривяване на изконната правда, така че за дълги векове тя се превръща в лична собственост на религията и догма, а сетне и в обикновена демагогия, в името на която в XX век бяха извършени най-големите злини. И днес по нищо не изглежда да сме се поучили от неправдата през миналото столетие. Официално живеем във времето на технологията и науките, по-удобно и по-прекрасно от всички предишни поколения, но горчивата истина е, че заедно с това тъкмо технологията и науката, откъснати от знанието за изконната правда, не носят никак повече светлина на човечеството. Обратното, те направиха възможно разпалването на алчността, на безпорядъка, на страстите, на най-низките първични инстинкти в невиждани и съвсем немислими доскоро размери.

7

Щом изгасне изконната правда,

щом в света зацари безпорядък,

тогава аз — Едното, върховното

в човешко тяло се въплъщавам.

8

За да бъдат спасени добрите,

за да бъдат погубени-злите,

за да се пази изконната правда,

във всяка епоха аз се явявам.

И така, намираме се във време, в което изконната правда е изгаснала. Морал, приличие, даже обикновеният и присъщ на хората срам и стеснителност – всички спирачки са преодолени напълно и вече всичко е възможно в името на собственото удовлетворение. Все по-малко има нужда дори от оправдания – щом там, горе, всички постъпват така, значи така е нормално. Щом управляващите мислят само за себе си, значи всеки трябва да мисли само за себе си. Щом министри, депутати, обществени деятели най-безсрамно заграбват земи и плажове, секат гори, унищожават, грабят, строят замъци и резиденции, потъпкват законите, не спазват нормите и правилата, газят, крадат, държат се просташки и вулгарно пред очите на цялото общество – а в днешния технологичен свят всяка постъпка е пред очите на всички – значи така е редно, значи това е правилният ред днес. Този ред Бхагаватгита нарича безпорядък, а за нас е нормално всекидневие. Нормално е въздухът да е мръсен, храните да са отровни, водата да се купува в бутилки, болниците да са препълнени и да поглъщат все повече средства, и да има все повече болни. Нормално е хората да се ровят в кофите за боклук, да си говорят сами по улиците и да изпитват ужас от бъдещето, защото вече са разбрали, че това е бъдеще, в което всеки е сам и трябва сам да се оправя и то за сметка на другите. Нормално е по-слабите да бъдат подигравани, унижавани, стъпквани и бити, а следващите поколения да наследят свлачища, планини от отпадъци, ерозирали земи, пустини и нерешими проблеми, които поставят под въпрос тяхното оцеляване. Нормално е с едно натискане на компютърната клавиатура да се създават милиарди от нищото, за да могат да се умножат несметните богатства на властоимащите, а за обикновените хора да е все по-трудно да се справят с разходите и прехраната. И макар витрината на новото време днес да изглежда невиждано досега лъскаво и подредено – молове, магистрали, огромни летища и автомобили, телевизионни шоута и курортни комплекси, спа центрове и бизнес небостъргачи, зад тази витрина цари невиждано досега по дълбочината си отчуждение – от природата и другите същества на планетата, от тези, които управляваш или те управляват, просто един от друг – дори и сред най-близките, роднините, приятелите. То е резултат на отчуждението от знанието за изконната правда и разяжда все по-дълбоко самата ни човешка същност.

9

Който разбира, че са неземни,

моето раждане и делата ми,

напуснал плътта си — не се преражда

за нова гибел, а ме достига.

10

Освободени от страх, гняв и страсти,

мнозина бяха към мен устремени.

Те, пречистени в огъня — Знание,

са придобили моята същност.

11

Какъвто ме мислят хората, Партха,

такъв и аз пред тях се явявам.

По безбройните свои пътища

хората стигат накрая до мене.

Днес все по-малко някой се замисля затова до каква степен ерозирали са самите основи на обществото ни. Такива мисли са нежелани и съвременните информационни технологии съдействат те да бъдат отбягвани като се генерира непрекъснат, 24 часов поток от предимно безмислена, но всепоглъщаща вниманието информация. От една страна разумът бива притъпяван със всички възможни средства, от друга – силата на инстинктивния ужас да се видиш и усетиш напълно безсилен и сам на ръба на пропастта, просто изключва сетивата и всяка обективна картина на реалността е стеснена и замъглена. Да бъдеш като другите, да мислиш като другите, да правиш като другите, да говориш като другите е част от същия този инстинкт, привиден спасителен пояс, който може да превърне човечеството, скъсало с изконната правда, в тълпа от слепи и глухи безумци. От необятния и като че ли пълен с нескончаеми материални блага свят всеки се опитва да откъсне едно парченце за себе си, да си огради една малка територия и да се опита да я задържи – и себе си в нея, без много мислене.

И колко черна и безнадеждна щеше да бъде, особено днес, тази картина, ако го нямаше уверението на Бхагаватгита – знанието за изконната правда никога не умира. В периоди на кризи, в периоди на тежки времена можем да загубим достъпа си до него и в нашата човешка перспектива тези времена ни се струват безкрайни и окончателни, но те са всъщност само мехурчета по повърхността на водата в безкрайния поток на вселената. Йога продължава да съществува и по безбройните свои пътища – на грешки, на лутане, на страдания, дори на земни катастрофи и катаклизми на цивилизацията, хората накрая отново ще стигнат до нея.

Медитация на ръба на пропастта

Когато сте на ръба на пропаст и все по-трудно удържате себе си да не се хързулнете в бездната, всеки поглед надолу може да скове напълно и без това с труд съпротивляващите се мускули. Това е известно на всеки алпинист. От перспективата на пропадащия, пропастите са винаги необятни и на тази примамваща безкрайност на пропадането и свличането има сили да противостои само превъзхождащата по необятността си безкрайност на небесната шир. Ден подир ден живеем буквално на ръба – в приказката за борбата между доброто и злото. Целият ни земен свят е само декор за действието на тази приказка, действие, в което всеки един и във всеки момент е главен герой. С опасното приближаване пропастта става все по-мамеща и по-гибелна и все по-трудно е взорът да се откъсне от нея и да се насочи нагоре.

Това ви звучи прекалено философски? В следващите дни наблюдавайте обикновените, простички свои действия в делника. Какво избирате да ядете, какво избирате да правите в свободното си време, какви отношения избирате с хората около вас и с природата? Знанието, кожето сме изгубили е знание, което никога не губим и достатъчно е да се научим неотстъпно да преценяваме за себе си като че ли отстрани в каква посока ни отвежда всяко малко собствено действие и да прецизираме в съответствие с това следващите си стъпки за да си осигурим постепенно могъщата подкрепа на йога на изконната правда.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.