Прост и кратък път да превърнем страданието в светлина :)

Любомир Розенщайн

Любомир Розенщайн

И в края на тази година, след толкова много семинари, срещи, текстове, събития, писма, въпроси, очаквания, сълзи, изпитания, надежди, поуки,  просто часове и дни,

иска ми се да обобщя важното в няколко прости изречения, които да ви съпровождат в следващата:

Ето един прост и кратък път да превърнем страданието в светлина:

 

1. Вината не е в теб. Ако някой те обвинява, че ти си причината той да не се чувства щастлив – вината не е в теб. Не преживявай подобни обвинения, пусни ги просто да се разтворят във въздуха. Човек може да доставя радост на другите, но не като се опитва да поеме личната им отговорност за това как се чувстват във всеки момент – това е най-сигурният път към ада.

1. Вината не е в теб. Ако някой те обвинява, че ти си причината той да не се чувства щастлив - вината не е в теб. Не преживявай подобни обвинения, пусни ги просто да се разтворят във въздуха. Човек може да доставя радост на другите, но не като се опитва да поеме личната им отговорност за това как се чувстват във всеки момент - това е най-сигурният път към ада.

1. Вината не е в теб. Ако някой те обвинява, че ти си причината той да не се чувства щастлив – вината не е в теб. Не преживявай подобни обвинения, пусни ги просто да се разтворят във въздуха. Човек може да доставя радост на другите, но не като се опитва да поеме личната им отговорност за това как се чувстват във всеки момент – това е най-сигурният път към ада.

 

2. Не се сърди. Не се сърди на никого, хората често не знаят какво да правят със страданието си, затова се опитват да го разтоварят на другите. Обиди, обвинения, злоба, завист, лоши думи, мразене, ненавист – коренът на всичко това е в непоносимото вътрешно страдание, в непоносимата вътрешна не-любов. Но и никой не заслужава да му се сърдиш, че не е бил научен да обича; запомни че злобата е израз на страдание и на него може да се отвърне със съ-страдание.

2. Не се сърди. Не се сърди на никого, хората често не знаят какво да правят със страданието си, затова се опитват да го разтоварят на другите. Обиди, обвинения, злоба, завист, лоши думи, мразене, ненавист - коренът на всичко това е във непоносимото вътрешно страдание, в непоносимата вътрешна не-любов. Но и никой не заслужава да му се сърдиш, че не е бил научен да обича; запомни че злобата е израз на страдание и на него може да се отвърне със съ-страдание.

2. Не се сърди. Не се сърди на никого, хората често не знаят какво да правят със страданието си, затова се опитват да го разтоварят на другите. Обиди, обвинения, злоба, завист, лоши думи, мразене, ненавист – коренът на всичко това е във непоносимото вътрешно страдание, в непоносимата вътрешна не-любов. Но и никой не заслужава да му се сърдиш, че не е бил научен да обича; запомни че злобата е израз на страдание и на него може да се отвърне със съ-страдание.

3. Приеми и прости. Повечето човешки същества са слаби и водят живот, определен от външните обстоятелства. Това ги прави непредсказуеми в отношенията си към себе си и към другите. Каквото и да бушува във вътрешната им атмосфера, то е неподвластно на собствения им контрол моментно състояние на времето и няма смисъл да се сърдим на бурята, нито на студа, нито на дъжда… Всеки носи в себе си едно светло небе, умението да го откриваш в хората дори през най-тъмните облачни слоеве се нарича приемане и прощаване. Ако можеш и да им го покажеш, и когато никога не са го забелязвали – това вече се нарича любов.

3. Приеми и прости. Повечето човешки същества са слаби и водят живот, определен от външните обстоятелства. Това ги прави непредсказуеми в отношенията си към себе си и към другите. Каквото и да бушува във вътрешната им атмосфера, то е неподвластно на собствения им контрол моментно състояние на времето и няма смисъл да се сърдим на бурята, нито на студа, нито на дъжда... Всеки носи в себе си едно светло небе, умението да го откриваш в хората дори през най-тъмните облачни слоеве се нарича приемане и прощаване. Ако можеш и да им го покажеш, и когато никога не са го забелязвали - това вече се нарича любов.

3. Приеми и прости. Повечето човешки същества са слаби и водят живот, определен от външните обстоятелства. Това ги прави непредсказуеми в отношенията си към себе си и към другите. Каквото и да бушува във вътрешната им атмосфера, то е неподвластно на собствения им контрол моментно състояние на времето и няма смисъл да се сърдим на бурята, нито на студа, нито на дъжда… Всеки носи в себе си едно светло небе, умението да го откриваш в хората дори през най-тъмните облачни слоеве се нарича приемане и прощаване. Ако можеш и да им го покажеш, и когато никога не са го забелязвали – това вече се нарича любов.

 

4. Не търси там, където никога няма да намериш, защото просто не е там. Ако търсиш спокойствие и не намираш, ако търсиш утешение и не намираш, ако търсиш щастие и не намираш, ако търсиш любов и не намираш – причината е не, че те не съществуват или не са достъпни за теб, а защото винаги досега си търсил само там, където няма да ги намериш, защото ги няма. Промени погледа си, вслушай се по-дълбоко в сърцето си, усмихни се. И всичко ще се промени. Всичко ще се подреди.

4. Не търси там, където никога няма да намериш, защото просто не е там. Ако търсиш спокойствие и не намираш, ако търсиш утешение и не намираш, ако търсиш щастие и те намираш, ако търсиш любов и не намираш - причината е не, че те не съществуват или не са достъпни за теб, а защото винаги досега си търсил само там, където няма да ги намериш, защото ги няма. Промени погледа си, вслушай се по-дълбоко в сърцето си, усмихни се. И всичко ще се промени. Всичко ще се подреди.

4. Не търси там, където никога няма да намериш, защото просто не е там. Ако търсиш спокойствие и не намираш, ако търсиш утешение и не намираш, ако търсиш щастие и те намираш, ако търсиш любов и не намираш – причината е не, че те не съществуват или не са достъпни за теб, а защото винаги досега си търсил само там, където няма да ги намериш, защото ги няма. Промени погледа си, вслушай се по-дълбоко в сърцето си, усмихни се. И всичко ще се промени. Всичко ще се подреди.

През новата година – все по-добре и по-добре  🙂

Честита нова година !

Любомир Розенщайн

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *