ПОЗИТИВНО НАМЕРЕНИЕ ЗА 2016 ГОДИНА

И ето, идва нова година. Каква ще бъде тя? Ние, хората, таим в себе си надеждата за нови и хубави години дори когато навън е тъмно. И може би точно когато навън е тъмно, това е надеждата, която ни държи изправени и способни да преминаваме от година в година, да продължаваме.

Затваряме вратата на една година, която дано е била лично щастлива или успешна, или весела, или изпълнена с постижения… но като човечество ни доближи още повече до ръба… И може вече да сме съвсем на ръба на пропастта, към която толкова последователно и закономерно като човечество се стремим… Че времето е малко и нещата силно не са наред, започнаха да разбират – или поне да усещат като неясно, дълбоко вътрешно безпокойство – през тази година дори и хора, които все са смятали, че това е суперсветът, суперживотът и суперпланетата, това, което сме сътворили и сътворяваме – може би с пълната незаинтересованост какво и защо всъщност се случва, или с оправданието – пък на мен ми е добре и нека ми става все по-добре…

Но там, на ръба, ние стоим заедно, без изключение, без значение искаме ли или не искаме да се вълнуваме от това: без значение даваме ли си сметка за собственото си участие, за собственото си съучастие – с действие или бездействие, с мисъл или безмислие; доближили сме до ръба заедно – с отворени от страх очи или с нагло доволни задни части и глава, зарита до слепота в пясъка.

Може да се окаже, че крачката към следващата година вече решава съдбата ни. Затова моля ви – влезте в новата година с позитивно намерение. Това днес е много важно.

И позитивно намерение не е обичайният списък, който много от нас правят в навечерието на празника и после не изпълняват; не е списъкът за покупки от супермаркета на вселената, която понякога ни дава и понякога взима, без да се зачита в нашия списък. Позитивно намерение не е също така да се уверяваме в себе си, че всичко ще бъде прекрасно и все по-добре, когато виждаме как светът ни на хора се разпада все повече във всеки смисъл… Дори когато все още се правим, че не го виждаме.

Истински позитивно може да бъде само едно намерение:

Аз поемам отговорност.

Само така можем да изразим собственото си предназначение в тази трудна епоха. Само когато сме готови – съзнателно, във всеки един ден и час на новата година, във всяка минута, да бъдем от светлата страна на живота. Само когато сме решени да прогледнем и да използваме силите си за да обърнем общата посока. Само когато знаем, че все още има избор и този избор зависи от нас.

Аз поемам отговорност.

Това е много трудно, когато безотговорността е превърната в навик, когато личното безсилие и остадняването се подхранват по всякакъв начин, когато под прикритието на обществени правила, норми, ценностти, имплантирани отвън стремежи и желания, от хората се моделират вътрешно объркани, тревожни, лакоми и импулсивни фигурки със замъглено съзнание и протегнати хаотично да грабят ръце. Това е много трудно, когато инерцията на пропадането, отделянето, отчаянието и непукизма е набрала сила и изглежда, че единичното съпротивление няма как да й противостои.

Но там, където сме, ние сме заедно. Дори когато ни се струва, че всеки е напълно за себе си. И ако силата на едни само ръце не е достатъчна да промени посоката, какво ще е, ако към тях се прибавят още едни… и още едни…

Зная, че все още сме малко. Зная, че вече сме много. Всеки ден го виждам и чувам с думите и действията на толкова различни хора. Колкото повече се спуска навън мъглата, толкова по-силен и неустоим става копнежът тя да се разсее и да пробие светлина. И всяка малка прашинка светлина прогонва тъмнината – прогонва тъмнината за всички ни.

Бъдете този копнеж.

Бъдете прашинка светлина.

Светла нова 2016 година!