Техника на успоредните пътеки за освобождаване от миналото

В „Двата пътя и освобождаването от миналото“  отбелязах, че връщането към миналото има смисъл само ако е връщане по светла пътека, успоредна на тъмната пътека от миналото. Тук за първи път ще споделя една от моите напреднали авторски техники, които дават възможност да промените бъдещето си като промените начина, по който сега възприемате своето минало.

Преживяването на лошото в миналото усилва лошото в миналото и го пренася автоматично днес. Да събудиш по този начин демоните на миналото означава да ги направиш само още по-лакоми.

Застанете пред линията на времето си като си я представите като една дълга поредица от филми и снимки, които представят отделните моменти от живота ви и са разположени последователно по цялата дължина от миналото към бъдещето. Обърнете се към миналото.

Направете линията на времето си достатъчно широка, така че на нея да има достатъчно място по ширина за да можете да сортирате всички онези образи и спомени, към които не бихте искали да се връщате повече никога в горната част на лентата – и всичко, което е било хубаво, приятно, свързано с радост подредете в една хронологична редица в долната част на лентата. Буквално получавате две ленти, две житейски последователности,  две поделени реалности на своята история – тъмна и светла.

Разходете се сега отстрани на линията на времето до самото и начало за да се уверите, че всичко и сортирано и подредено правилно. Ако е нужно, направете поправки: преместете нещо пропуснато в нежелания горен край или пък допълнете линията на хубавите преживявания с нещо досега забравено. Проверете да не е нарушена хронологията и в двете последователности от събития, подравнете картините една с друга.

Върнете се отстрани отново до днешния ден.

Обърнете се с лице към миналото и като се убедите, че между горната и долната поредица от случки, картини и събития има достатъчно място, със сигурна ръка, така, че за не повредите някое от преживяванията, буквално разрежете по средата линията на времето по цялата и дължина до самото й начало и я разделете на вече две напълно самостоятелни, успоредни линии. Едната съдържа тъмната страна от личната ви история, другата – нейната светла страна.

Нека линиите продължават да лежат успоредно една на друга, всяка започваща в самото начало на живота и завършваща в настоящия момент, откъдето продължава напред единното бъдеще. Като запазвате успоредността на двете линии, разделете ги на достатъчно разстояние една от друга, така че нищо от тъмното минало да не може повече да хвърля сянка върху светлото минало и също – да имате достатъчно пространство, коридор за да се движите между тях.

Аз наричам този похват техника на успоредните пътеки към миналото.

Сега тръгнете по светлата пътека назад, до самото начало на вашата линия на времето. Във всяка от картините на миналото по тази линия влизайте по начин, който да ви върне напълно в преживяването. В този момент не сте наблюдател, а отново участник: вижте отново онова, което сте видели тогава, чуйте гласовете и звуците и усетете отново онези усещания, които сте изпитали. Дайте си достатъчно време във всеки от тези светли мигове за да върнете усещането и заедно с него предприемайте следващата крачка назад, към предходния момент. При това усещанията с всяко придвижване назад по светлата пътека на времето се усилват, така че докато изминете разстоянието до началото, сте се превърнали в истинско ядро, в мощен акумулатор на светла енергия.

Когато стигнете началото, вземете цялата тази енергия и отстъпете заедно с нея в коридора между светлата и тъмната линия на живота ви, така че светлата остава зад гърба ви и продължава оттам да излъчва подкрепа, сила и светлина.

Сега с лице към тъмната линия на живота, придвижвайте се успоредно на нея по този коридор към настоящия момент и наблюдавайте отстрани, без да напускате просеката, как мощната светла енергия, която в момента излъчвате, или осветлява, или избледнява картините, филмите, моментите, събрани от тъмната страна и ги прави не-мрачни, не-действителни; и променя спомена за тях. А особено болезнените картини и преживявания биват направо изгорени от силната пречистваща светлина, превърнати в прах и в пепел. Така, както силното слънце или огънят можат да изпепелят лист хартия, снимка, парче филм.

И докато се движите в коридора към настоящето, не остава нито един образ, нито един филм от тъмната страна, който да не е променен, осветлен или изчистен, ако само осветяването не е било достатъчно.

Като стигнете до настоящето, погледнете отново назад и сега можете да свържете отново двете части на линията на времето и да отбележите колко променено и светло е миналото ви сега. И как цялата тази светла енергия се разстила над него и го прониква изцяло, тъй като вече нищо не потъмнява нейния израз и нейното разпостранение. И тя преминава през прага на настоящето и продължава да се разстила и да осветлява и бъдещето. Обърнете се бавно сега в посока към бъдещето си, погледнете толкова надалеч, колкото можете и се насладете на своето ново, своето светло, своето добро бъдеще.

 

 

Следващи събития с Любомир Розенщайн:

Само с предварителни записвания! За повече подробности обърнете се към страниците на съответните събития.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *