Йога и Планетата на щастието

Във второто десетилетие на 21 век, ние се намираме в точката, в която сме успели безвъзвратно да нарушим естественото равновесие на енергията на нашата планета. Водени от сляпата увереност, че от материалния свят на природата със силата на разума ще можем да изградим един още по-щедър, още по-материален свят, изключително за човека; и с илюзията, че съзиждаме, ние се занимаваме изключително с разрушаване на сградата на живота на планетата ни и вече достигаме до събарянето на самите й основи. Така днес имаме повече от всякога коли, самолети, молове, магистрали, телевизори. И по-малко от всякога земя, вода и въздух. Успяхме да заменим срещу огледалца и стъклени мъниста истинските богатства, които ни бяха дадени: точно както индианците са обменяли съкровищата си срещу залъгалките на белите нашественици. Докато стигнахме пред прага на осъзнаването. На разбирането, че земният рай, където хармонията се поддържа от естествения ритъм на природата, е окончателно загубен и няма как да бъде възстановен. И че сме го погубили за нещо, което може би не си е струвало. Пътят, за който така сляпо уверени сме разчиствали пространства в името на съчиненото от нас самите бъдеще, най-вероятно води в грешна посока, и е всъщност безпътица.

Още преди хилядолетия древните мъдреци са предрекли днешната криза. С йога те са ни оставили средство да разберем какво всъщност се случва и как можем да избегнем собственото си унищожение като човечество. Във време когато страхът, депресията, отчаянието и усещането за безсилие се превръщат във всекидневие за мнозинството, все повече хора се обръщат с надежда към йога и търсят посока за избавление. Може ли йога да предостави тази посока? Да, но зависи коя йога.

Защото йога, такава, каквато ни е оставена, е метод за отхвърляне на заблудата. На първо място на заблудата, че човек може да бъде щастлив сам за себе си, когато се огради с достатъчно висок зид за да не му пречи нищо от гледката отвън. На заблудата, че може да съществува твое лично благоденствие за сметка на нещастието, страданието и бедността на другите и че е достатъчно само това да не е пред очите ти и да не занимава мисленето ти, за да си изградиш своята собствена, от нищо необезпокоявана планета на щастието. И на заблудата, че можем едновременно да продължаваме да бъдем хора и да се оставяме на животинските си инстинкти, а човешкото си мислене да използваме успешно за да се облагодетелстваме и да задоволяваме повече и повече инстинктите си. Дори когато това значи да рушим, да изкореняваме, да опустошаваме.

Йога ни учи, че всичко, което се случва отвън се случва едновременно с това и във вътрешния ни свят, защото между онова, което ни заобикаля и психиката ни няма граници. Когато опустошаваме плодородна земя, отнемаме късче от плодородната земя в себе си; когато бетонираме последните дюни, заливаме с бетон последните пясъчни възвишения в себе си; когато сечем тропическите гори – макар и на хиляди километри, на места напълно непознати, вземаме от вътрешната си способност да дишаме свободно. И нищо, че не си даваме сметка затова: с всяко наше действие, с всяка най-мъничка, обикновена постъпка – с това какво мислим сега, какво казваме, какво купуваме, какво работим и как прекарваме времето извън работа, с какво се храним и как сме облечени – с всяка отделна минута в нашия живот ние предприемаме избор. И днес, когато като човечество сме придобили силата да променяме посоката на природното равновесие и да решаваме съдбата на планетата, всеки от тези малки избори има особено значение. Със всеки от тези избори днес буквално гласуваме за това да ни има ли и по-нататък – силни, но вече и разумни, вече осъществяващи потенциала си на хора – или да въвлечем себе си и всичко останало в окончателната стихия на катастрофата, която можем да наричаме екологична, но която на първо място ще бъде – и вече е започнала – като психическата ни катастрофа на човешки същества.

Колкото повече наближаваме прага, където решението ще бъде безвъзвратно, толкова повече се усилва тревогата, напрежението, вътрешната обърканост и отчаянието, че планетата на щастието е недостижима. Това е реакция на енергията, която е набрала изключително много сила, но още не знае посоката и много лесно сега от инерцията на унищожението може да премине направо в хаоса на самоунищожението. Йога, каквато сме я наследили от древните мъдреци, обяснява това състояние и ни учи как да смъкнем превръзката от очите си за да видим единствената посока, по която като човечество имаме бъдеще – посоката на осъзнатото единство. Посоката, в която ще използваме всичко, което носим в себе си като хора, за да работим за това единство като най-силните и единствените осъзнати частици от цялото. Това е за йога пътят на човешкото развитие, когато то започне да се отдалечава от животинското и да се приближава към божественото. Там според йога ще намерим истинската, предопределена за нас планета на щастието. И всеки от нас, във всеки живот може да направи избора да поеме по този път.

В разделното ни време дори и йога обаче е разделена: между онова, което ни е оставено от традицията за да ни дава знаци за бъдещето – и онова, което на много места се предлага като йога и дори под това име продължава да захранва илюзията, че всичко с нас и около нас е ОК. Че всичко е така, както трябва да бъде и единственото, което ни липсва, за да сме щастливи, е да вмъкнем в натоварената си делнична програма станалия вече почти задължителен час по йога. Малко упражнения по разтягане, желателно в луксозна обстановка, били достатъчни за справяне със стреса, и пак можело да се върнем към заетото всекидневие на вързаните очи. Всичко останало било наред или поне достатъчно далеч за да ни безпокои. Или пък можело да бъде набързо поправено. Или пък нямало значение.

И ако това е, което днес се нарича позитивно мислене, йога не е позитивно мислене. Тя казва, че да поемем по нашата лична човешка пътека е трудно и да вървим по нея също е трудно. Във времето, в което се намираме, няма лесно решение и няма лесна йога. Колкото повече започва да се открива пред очите ти, толкова повече страдание, нещастие, болка започваш да забелязваш и съпреживяваш – повече от причиненото от нас, от истинските резултати на което досега сме се укривали. В същото време обаче и толкова повече светлина започва да те облива; от онази, която лекува и става видима едва отвъд облаците на страданието. Така да следваш пътя на йога означава да не оставяш място за отчаянието, защото вървиш към планетата на щастието.

Публикувано в сп. „Йога за всички“