Йога нидра: Танц по стъпалата на съзнанието

Ние имаме една вродена, естествена система за възобновяване на психичния баланс. Ние съществуваме постоянно в едно от трите психически състояния, описани в Мандукя Упанишад: будуване, сънища или сън без сънища. Преминаването от едно състояние в друго би трябвало да наподобява ритмичен танц, който отново и отново възстановява вътрешната хармония. Вместо това обаче за много от нас то се е превърнало в хаотични и неуправляеми подскоци.

 

Най-големият проблем на днешното време е напрежението, което хората са събрали в себе си, казва свами Сатянанда. И тук съвсем не става дума за физическо напрежение. Физическото напрежение действително съществува, но то е само отражение на онова, което се случва във вътрешния ни свят. Напрежението в мускулите днес не е породено от физическа преумора, каквато в делника ни обикновено просто липсва. То е опит на организма да отреагира, да освободи по някакъв начин напрежението, което създава липсата на равновесие в енергиите вътре в нас. Затова и напрежението днес не минава с почивка и полежаване – то продължава да присъства дори и нощем: пречи на съня, схваща тялото, проявява се в непрекъснат поток от неспокойни мисли, тревоги и постепенно преминава в болести.

Ние имаме една вродена, естествена система за възобновяване на психичния баланс. Ние съществуваме постоянно в едно от трите психически състояния, описани в Мандукя Упанишад: будуване, сънища или сън без сънища. Преминаването от едно състояние в друго би трябвало да наподобява ритмичен танц, който отново и отново възстановява вътрешната хармония. Вместо това обаче за много от нас то се е превърнало в хаотични и неуправляеми подскоци.

„Този, който е олицетворение на чистата радост;
Този, който е раздавачът на върховното щастие;
Този, който е извън раздвоението на този материален свят;
Този, който е неповторим, вечен, непоколебим.
Този, който вижда с очите на мъдростта.
Този, който е отвъд емоциите и трите гуни…“

Състоянието на будуване е времето, в което приемаме през сетивата си и връщаме информация на околния свят. В днешно време количеството на тази информация нараства изключително – ние живеем в стремително променяща се среда – и този процес е свързан с огромен разход на енергия.

В състоянието на сънуване затваряме себе си за навън и се обръщаме към себе си вътре за да подредим всичко онова, което е постъпило от сетивата и да пренаредим вътрешния си свят или да се опитаме да го запазим в ред. Това се случва не само в минутите след заспиване, а по много пъти всеки час. Без да си даваме сметка, ние непрекъснато превключваме между състоянието на получаване на информация отвън и на наместването й вътре. Сетивата временно са пасивни, психиката обаче продължава да работи и се нуждае пак от енергия, за да завърши успешно този процес.

Едва после може да настъпи състоянието на сън без сънища – едно наистина спокойно състояние, в което не идва информация отвън, вече постъпилата е в равновесие и психиката е освободена да зарежда енергия от вътрешния източник и да се подготвя за следващото завъртане на кръга. Ако обаче наместването на информацията не е успешно, тя продължава да е активна и създава огнища на напрежение. Психиката продължава да изразходва енергия тогава, когато всъщност трябва да я получава и започва да работи на все по-изтощени батерии.

Йога нидра е умишлена намеса в ритъма на състоянията. Умишленото навлизане в състояние на сънуване създава пространство за отработване на натрупаното психично напрежение – истинския източник на напрежение в тялото. Чрез съзнателно редуване на трите състояния, организмът се научава наново да поеме пътеката на равновесието на енергията и да се справя по-успешно. Това отваря врата и към четвъртото състояние, описано в Мандукя Упанишад – турия, което е отвъд танца на трите психични състояния и е достъпно само за малцина…

Опитай се да преброиш колко пъти в един ден затваряш вратата към външния свят за да потърсиш в себе си указания за смисъла на току-що видяното, чутото, усетеното или прочетеното? Колко пъти днес се обърна към вътрешната си библиотека? Какво ново научи от ровенето из лавиците и какво забравено си припомни от нещата, потънали в прах?

В края на деня си представи събитията от днес като иконки, разхвърляни по десктопа на компютъра ти. С помощта на мишката създай ред. Онези, които не искаш да виждаш утре и въобще повече, завлечи в кошчето за рециклиране. Другите, които са ти важни, подреди на една линия с важните неща. Човек спи по-добре в подредена къща…

Представи си днешния ден като страница от фотоалбум. Коя от снимките ще задържи погледа ти? Коя те кара да се усмихнеш? Коя ти се иска да вземеш със себе си и утре, и в следващите дни? Коя ще носиш със себе си от днес -завинаги?

публикувано в списание "Йога за всички", брой 7 - септември 2011

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *