йога нидра: Отдалечаване от себе си, приближаване към себе си

В йога нидра се учим да затваряме сетивата – едно подир друго, както спират лампите в театрален салон преди представлението. Когато единствената ни връзка със сетивния свят отвън остава вслушването в гласа на водещия, един друг сетивен свят започва да се разгръща в нас – на съхранените от миналото или наново сглобени образи, звуци и усещания. Това става по същия начин, по който се случва и по време на сън. Разликата е, че този път сме будни наблюдатели.

Докато участвуваме във всекидневието си, едва ли ще ни хрумне, че е по силите ни да отстъпим встрани и да наблюдаваме онова, което се случва по същия начин, по който зрителят в киносалона следи картината на екрана. Или – че дори може да отстъпим още назад и да се настаним в кабината на кинооператора като през стъклото оттам наблюдаваме себе си, който гледа филма на онова, което се случва с него сега.

Ние сме толкова погълнати от играта на възприятията, че забравяме – или просто не ни е идвало наум, че всъщност става дума само за сенки върху белия екран и че във всеки един миг можем просто да спрем да гледаме – или дори да спрем въртенето на лентата точно както оператора в киното.

Чрез йога нидра научаваме това.

Научаваме, че дали ще сме погълнати от показваното в киносалона е наш избор, но не наша принуда. И че отвъд себе си на екрана сме самите ние, седнали на зрителския ред. И отвъд себе си на зрителския ред сме сами тези, които управляват прожекцията и могат да сменят филмите, да ги превъртат назад, да променят скоростта им, да им прибавят или отнемат цвят, звук, музика. Или просто за момент можем да оставим екрана бял и да потънем в липсата на образи и звуци – в тишината.

Бхагават Гита казва, че докато гледаме или чуваме, докосваме или миришем, ядем или се движим наоколо или спим, или дишаме, или говорим, или продължаваме, или спираме, или дори отваряме или затваряме очите си – всичко това са само движения на сетивата сред сетивните обекти. Ние забравяме, че сетивата са само наши инструменти, подобно на прожекционния апарат за кинооператора, от които можем да се ползваме разумно, стига да имаме цел и за не забравяме кои сме всъщност ние. Йога нидра ни отдалечава от сетивата, за да ни приближи към самите нас.

Отдалечаване

Помисли си за нещо неприятно, което си преживял днес.

Затвори очи. Къде си в картината, която виждаш? Ако си вътре в нея – отстъпи настрани, така че да виждаш себе си в картината.
Отстъпи на достатъчно разстояние – като на последния ред в киносалона. Погледай случващото се оттам. После мини зад стъклото в кабината на кинооператора и наблюдавай в гръб себе си, който гледа на екрана случващото се с него.

Как се променят усещанията и дишането ти с прибавяне на още разстояние?

Дишай с това променено усещане, докато картината избледнее напълно.

Приближаване

Помисли си за нещо приятно, което си преживял днес.

Затвори очи. Ако не си в картината, която виждаш, просто стъпи в нея, така че случващото да те обкръжава от всички страни. Бъди наистина там, вътре в картината.
Направи цветовете по-ярки, образите по-близки, по-големи, триизмерни, увеличи змука, прибави музика – бъди вътре в своя филм.

Как се променят усещанията и дишането ти, когато навлизаш все повече в приятното преживяване?

Дишай с това променено усещане и не забравяй да се усмихнеш.

публикувано в списание "Йога за всички", брой 6 - август 2011