Йога нидра: Между полюсите на противоположностите
Често свързват йога нидра с дълбоко отпускане. И действително, навлизането в йога нидра е подобно на движението на йо-йо – то започва от едно състояние, удря се в противоположното, връща се с отскачане пак нагоре и вече от по-ниско пак се спуска надолу, докато постепенно утихне някъде по средата… Отпускането е само първото противоположно състояние на напрягането и затова е също така полюсно, както и самото напрежение. В света на противоположностите, в който сме родени, йога е пътят, който ни позволява да навлезем в пространството отвъд противоположностите. Йога е състоянието на равновесие, в което полюсите не съществуват. Това, а не отпускането, е и същинската цел на йога нидра.
Днес е модерно да говорим за релаксация просто защото прекалено голяма част от времето ни преминава на единия полюс – на полюса на напрягането. Нашият свят е прекалено фокусиран на активностите, на вършенето на действия, на местенето от място в място, на движението, на преобразяването на материята от една форма в друга. В западната цивилизация вършенето се отъждествява с успеха, богатството и напредничавостта, нищо невършенето – с ленност, глупост и изостаналост. Ние сме принудени да сме непрекъснато активни за да оцеляваме и да не бъдем изхвърлени от обществото на действието и това създава напрежение на всяко ниво от съществуването ни. Усещаме го съвсем буквално на най-грубото, физическо равнище на тялото. Стискането на зъби нощем, схващането на врата и гърба, скъсяването на мускулите и изгубването на всякаква гъвкавост, усещането за тежест и товар, привеждането, тиковете на очите са само някои от многобройните признаци на изключително мускулно напрежение, които за мнозина днес са уви, неизбежен спътник във всекидневието. Телата ни искат поне за кратко да могат да напуснат зоната на високо напрежение, но ние не им позволяваме и това води до увреждания, защото не отговаря на природния закон, по който би трябвало да протича нашето съществуване.
В света на противоположностите, в който сме родени, йога е пътят, който ни позволява да навлезем в пространството отвъд противоположностите.
Според йога ние сме родени за да се научим да балансираме между две противоположни енергии и да постигнем съвършенството за себе си – хармонията – точно между двете. Зазидани на единия полюс обаче, се обричаме на едностранчивост, в която няма начин да успеем. Дневната, активната, мъжката, положителната (не в смисъл по-добрата, а само като начин да се маркира една от двете противоположности) е само едната от двете страни на живота, само едното от неговите две лица, между които ни е дадено да търсим същността си. Не можем да сме себе си, ако останем само с половин лице – то никога няма да е цялостно.
На едно малко по-високо мисловно равнище прилепването към полюса на активността се изразява в непрекъснат поток от образи, звуци, усещания и вътрешни гласове, които не са съгласни да ни оставят намира дори и в късните часове на нощта. Мозъкът ни е съвършенен апарат за обработване на информация, но когато в един едничък ден сме погълнали толкова много, без да му дадем никаква възможност да се справи с нея, той се опитва отчаяно да навакса и когато всъщност с тази задача е време да е приключено. Ние непременно трябва да знаем всичко, което се случва на всички краища на земята, трябва да съпреживеем новините и сътресенията с телевизионния екран, да избираме от обилието на хиляди лица по улиците и хиляди стоки в магазините, да поглъщаме рекламните съобщения от билбордовете, музиката на съседа и шума от превозните средства, да се справяме с книги, вестници и социални мрежи – сетивата ни нямат избор, освен да бъдат непрекъснато активни под все по-нарастващо напрежение. Другият полюс – мисловното отпускане, затварянето, ограждането от постъпваща информация, за да може първо тази, която вече е постъпила да намери своето място – просто отстъства от дневната ни програма. И понеже го няма, равновесието е нарушено и става все по-трудно постижимо.
Липсата на баланс в енергиите се изразява не само в схванатите мускули и неспокойните, тревожни мисли,а дава отражение и в света на нашите чувства. Затова времето ни прелива от негативни емоции. Завист, омраза, желание за насилие, алчност, незачитане на другия, липса на уважение и почит са само емоционални последици от фокусирането на съществуването изцяло върху полюса на действието и неслучайно се превръщат в общественоприети и дори – пропагандирани като ценни черти на характера. Днешното време е отписало традиционните добродетели на човека и гледа на тях с насмешка – те са признак на слабост и черти на неудачника, точно както затварянето в себе си и невършенето на действия. Нормално емоционалният свят на човека се движи също между противоположностите, но когато тази възможност му бъде преградена, опитва се да компенсира като увеличава интензивността на единия полюс. Така попадаме в омагьосан кръг: колкото по-напрегнати са мускулите ни, мислите ни, емоциите ни, толкова повече напрежението продължава да се усилва. Отнася се не само за отделния човек, но и за човечеството като цяло.
Йога нидра започва с опита да се озовеш на другия полюс. Затваряш вратите към външния свят и първо се учиш да създаваш пространство, в което напрежението започва да се освобождава. Наричаме това пространство дълбока релаксация. То още не е състоянието, нито пък целта на йога нидра, но е неизбежна спирка по пътя. Мускулите започват да си припомнят състоянието на отпускане. Мисленето и емоциите ги следват. В началото това движение на границата между полюсите не е лесно и съвсем не е уверено. Постепенно откриваш отново и другия полюс, а после – и умението да балансираш между двата. Тогава и състоянието на йога нидра – състояние на равновесие на енергиите, в което амплитудите на отскачане стават все по-малки, а после и окончателно изчезват – става възможно. Човек е пристъпил в един съвършено друг свят и това е светът на йога.
