свара йога: Слънце и луна в колелото на живота

Мъжката и женската, слънчевата и лунната, положителната и отрицателната енергия се редуват не само в малките цикли, с които основно се занимава свара йога – в циклите на превключване на лявата и дясната свара – на ида и пингала – в ритъма на човешкото дишане. Взаимодействието на двете енергии, непрекъснатата смяна на едната с другата, може да бъде открито във всичко в нас и във всичко, което ни заобикаля. Целият материален, природен, за йога – дуалистичен (от присъствието на двете противоположни сили, които го проникват) свят, в който съществуваме, е подчинен на ритъма на редуването на мъжката и женската енергия.

 

Този ритъм е с нас в най-малките природни цикли – като например смяната на деня и нощта. Денят е времето, в което планетата диша с дясната свара – и преобладава силата, активността на мъжката енергия. През нощта лунната енергия е по-силната, всичко се затваря в себе си, хората също затварят очи за да осмислят в сънищата си случилото се във външния свят. Тъмнината е нужна след светлината, за да може отново да дойде изгрев. Двата редки момента – на изгрева и на залеза, са моментите на превключване, моментите, в които едната енергия отстъпва на другата и когато – за много кратко само, мъжката и женската енергия са еднакво слаби. Това време, което не е нито ден, нито нощ, съдържа в себе си потенциала на двете енергии за ново раждане – затова според йога това е най-доброто време за медитация и също, времето, което трябва да следваме в делничния си ритъм като го използваме за преход – за събуждане или лягане за сън, точно така както природата го използва.

 

Днес обаче ние сме се оградили далеч от природата , не спазваме естествения ритъм на всекидневието, продиктуван от състоянието на двете енергии – и това измества баланса им в нас. А нарушаването на баланса на мъжката и женската енергия в човека неизбежно поражда болести, учи ни свара йога.

 

По-голям по време е цикълът на годината, на сезоните. Лятото е времето на най-силно изразената мъжка енергия – слънцето е най-силно, дните са най-дълги, всичко в природата е активно, въвлечено в действие, в създаване, в движение. За човек също това е времето да бъде навън, сред света, да изгражда, да променя, да бъзе активен. Лунната енергия управлява зимния сезон – времето на затваряне в себе си, на отдалечаване от външния свят, на сън и на спомени за лятото. Природата е като заспала през зимата, дните са къси и студени, нощите – дълги, слънцето – оскъдно и далечно. Реколтата от лятото ще бъде изядена, топлината на лятото ще бъде изразходвана, след движението на лятото с бездействие ще бъде подготвено идването на новия цикъл на движение. Есента и пролетта са непостоянното време на прехода, в което ту едната, ту другата енергия за малко взема превес, но и двете са слаби, защото едната отслабва, за да отстъпи мястото си на другата, а тя пък събира сили за да го заеме. Затова и напролет кълнат семената, а наесен се събират плодове – това са процеси на преход, на енергиен скок, които са възможни само когато двете полюсни енергии са относително равностойни по сила.

 

Животът на хората хилядолетия се е подчинявал и на годишния ритъм на двете енергии – зимата е била сезон на празнуване (от думата празен – тоест без действие) и затваряне край огнището, лятото – на активен труд навън и това естествено следване на активност и пасивност е поддържало вътрешния баланс на ида и пингала в човека.

Както многобройните изображения на колелото на живота ни показват, целият ход на човешкия живот наподобява цикъла на годината и също така е подчинен на ритъма на мъжката и женската енергия. Раждаме се в точката, в която зимата е готова да отстъпи на пролетта. Слънчевата енергия е съвсем слаба, лунната също е отслабена: момент за поява на нов живот с потенциала на двете енергии в себе си. Началото – или пролетта на живота – е непостоянно и несигурно време, в което мъжката енергия трябва да си проправи път, а женската – да отстъпи. Никоя от енергиите не е преобладаваща, нито достатъчно силна – затова започващият човек има нужда от подкрепата на околните, преди да направи първите си стъпки сам. Да се изправиш, да пораснеш, да бъдеш готов да се изправиш срещу света и да го променяш означава да засилваш мъжката енергия в себе си, докато тя ти даде независимост. Това е естественото развитие на младостта. То може да бъде спряно или нарушено чрез потискане на слънчевата енергия и това поражда болести и отклонения. Но ако всичко върви добре, идва моментът на зрелостта – времето, в което а мъжката енергия е достигнала апогея си. Подготовката за живота дава пространство сега на самия живот – на време на активност, на действие, на промяна на външния свят, на обмен с околната среда, на външна сила. Фокусът е изцяло отправен навън, вътрешните борби и непостоянство на младостта са утихнали и борбата сега е за утвърждаване и място отвън, сред другите хора, на работното място, чрез семейството. Това е агресивно по характера си време, в което оцеляват и успяват онези, които са добре подготвени – с достатъчно силна слънчева енергия. Те са хората, за които казваме, че са успешни и с действията си променят планетата. Но и този период отминава и в света на непрекъснатите промени навлизаме във времето на есента. По своята същност, тя наподобява прехода на пролетта, но сега не мъжката, а женската енергия е онази, която трябва да бъде засилвана и подготвяна под съпровода на отслабващата мъжка енергия. Човек отново трябва да се учи, но да се учи как да започне да осмисля и намества вътре в себе си преживяното и извършеното в периода на слънцето. Ако мъжката енергия е успяла да получи изявата си, да се осъществи, тя не се съпротивлява да започне да отстъпва мястото си, да учи и да помага на лунната енергия за да бъде тя силна и пълноценна, когато настъпи нейното време. Но днес се опитваме да разтегляме изкуствено етапа на слънчевата енергия в живота си с всички средства – и това поражда дисбаланс , обърканост, вътрешен хаос, разстройства, болести.

Когато луната е пълна, настъпва сезонът на човешката зима. За йога това не е ужасното време на старостта, което трябва да бъде избегнато, а просто необходим участък от пътя, в който се отказваме напълно от външния свят, за да се подготвим за едно ново начало, за едно следващо завъртане на колелото. И този сезон има своя връх – да се реализираш не чрез материалните постижения отвън, а чрез духовния подвиг в себе си. Всяко нещо си има времето, защото и лунната енергия започва да отслабва. И там някъде, когато мъжката енергия вече я няма почти и женската също привършва – в момента на смъртта се крие според йога голямата възможност за преход към състояние, в което няма вече две противоположни, непълни енергии, а само една цялостна – и можем да бъдем освободени от препускането по непрекъснато въртящото се колело …