Йога и психология: Регресия – поглед отвъд обозримото
Четири десетилетия, след като вълната на интереса към процеса на завръщане в минал живот премина през западния свят, днес тя достигна у нас с цялата си мощ – регресия се предлага в кабинетите на психолозите, терапевтите, в йога-студията, основните книги са преведени и издадени, преживяното се дискутира във форумите и социалните мрежи. Регресията се превърна в тема и на телевизионни предавания, и на разговори, защото отговаря на дълбоката потребност на хората да научат повече за вътрешния си свят, да получат нови ориентири за справяне във все по-променените и сложни условия на живот.
Оправдани ли са тези очаквания? Доколко едно подобно на сън мислено пътешествие може да донесе полезен резултат за делника и не е ли то само опит да се оградиш в света на собствените си фантазии? Тъкмо когато оцеляването и успешното съществуване навън стане тежко, хората проявяват способност да бягат от действителността в себе си, да се дистанцират с помощта на фантазирането, вместо да се заемат с разрешаване на проблемите си. Това може да е естествен защитен механизъм, който предпазва от психическо срутване, стига да не превръща човека, когато неизбежно пак се изправи пред трудностите, в още по-безпомощно създание.
Фантазиране ли е всъщност регресията? За изминалите десетилетия интензивна практика специалистите са събрали достатъчно информация, която доказва, че феноменът на това уникално вътрешно преживяване съществува и то произтича в общи рамки при различни хора. Сценарият на връщане в минал живот е станал вече класически: когато фокусът на вниманието бъде насочен към пътуване назад по линията на времето, човек преминава през сходни видения както когато преживява например клиническа смърт. Това дава основание на много от защитниците на регресията за твърдят, че налице са реални преживявания извън физическото тяло и неопровержими доказателства за съществуването на прераждането на душите, на реинкарнацията.
Но далеч не всички, които се занимават – и прилагат успешно регресия с терапевтична или познавателна цел, споделят това становище. В процеса на регресия се сблъскваме с информация, която преминава обозримото за човешкото познание, затова не можем да се опитваме да дадем обяснения за нея по привичния за нас начин. Регресията е средство да бъде преведено на езика на нашия сетивен опит знание, което е на практика непознаваемо за мисловния ни процес. Да приемаме показаното на екрана на връщането към минал живот буквално, като серия от случки, които наистина са били, е елементарно. Може би става дума за една по-висока възможност на съзнанието да структурира, разкодира, превежда и представя информация от други измерения по достъпен за нас начин, а не за обикновено показване на минали картини.
Онова, което се случва в процеса на регресия съвпада в много голяма степен с последователността на преживяванията в йога нидра. Най-напред фокусът на съзнанието се затваря за сетивния свят, за физическото ни възприятие. Ние прекрачваме отвъд света на онова, което възприемаме в момента с физическото си тяло, в света на физическата пасивност и психичната активност, от слънчевия полюс – в лунната страна на ида. Чрез приятни възпоменания, припомняне на епизоди от детството, навлизаме в територията на астралното тяло. Преживяванията са вече вътрешни, не непосредствени, но те са все още основани на минал сетивен опит, на информация, която някога сме приели отвън и сме съхранили в паметта си, най-често без да знаем вече затова. В сферата на подсъзнанието започват да изплуват образи и спомени, отдавна изместени от равнището на съзнанието. Само по себе си осветляването на тази информация има лечебно въздействие, защото заедно с него се освобождават и основни енергийни блокажи в чакрите. Постепенно се отваря пътят в сушумна нади – енергийната магистрала към свръхсъзнанието.
Преминаването на тунела между живота и предишния живот в процеса на регресия е знак за следващ етап от процеса – затова, че в сушумна започва да тече насочен поток от енергията на кундалини шакти. Този поток може да е съвсем слаб или по-силен, в зависимост от индивидуалното енергийно състояние, но именно кундалини е причината за напълно различните по характер видения или фантазии, които започват да се изживяват сега. Те вече нямат произхода си в преживяното от нас в рамките на физическото и психичното ни съществуване, а един съвсем друг, метафизичен и метапсихичен корен и са плод на осъществяването на контакта с причинното тяло, на прекрачването на границата към свръхсъзнанието. Това именно е духовното пробуждане – когато става възможно да напуснеш ограниченията на физиката и психиката и да влезеш в досег с първоизточника, с нещо необятно за човешките понятия и взаимосвързано. Когато това се случи, качеството на физическата и психичната структура на човека се променя – извършва се не просто възстановяване, а надграждане на цялостната енергийна система. И докато работата с психиката, с астралното тяло, може да бъде лекуваща, осъществяването на контакт с над-психиката, с казуалното тяло, е изцеляващо и дълбоко трансформиращо.
Разработеният около две десетилетия след йога нидра метод на регресията повтаря схемата на йога нидра. Разликата е, че основаната на древните традиции практика на Свами Сатянанда залага на едно много постепенно взиране в границата между подсъзнавано и свръхсъзнавано като в продължителен период от време се постигне най-напред очистване на подсъзнанието и след това манифестиране на свръхсъзнанието (такава е общата логика на всички йогийски практики) . Процесът на регресия е силно ускорен в сравнение с йога нидра – за да се постигне бърз резултат, използва се активно и насочващо водене отвън. Практиката е закономерен резултат от нетърпението, характерно за днешното общество и разбира се, може да доведе до избързване. Не всяка регресия е успешна. И дори когато е успешна, съвсем не е сигурно, че всички събития по време на сеанс регресия, колкото и свръх-реалистично да ги изживяваме, наистина са се случили. Но това пък не означава нито че регресията е само игра на мисълта, нито че е по-опасна от всеки друг инструмент за вътрешна работа. Умело използван, процесът на връщане в минал живот може да бъде полезен в настоящето и насочващ за бъдещето.
Д-р Реймънд Мууди, един от първите изследователи на регресията и живота след смъртта посочва следните отличителни черти на преживяванията в регресия:
-
Те са много по-живи от произхождащите от подсъзнанието, имат друг източник.
-
Последователността им се движи по своя логика, неподвластна на контрола на съзнанието.
-
Свързани са с усещане за нещо познато.
-
Включват превъплъщения в други герои и позицията на наблюдател.
-
Очевидна връзка със сегашния живот.
-
Водят до катарзис – освобождаване на блокирани емоции и енергия.
-
Развиват се в контекста на емоцията, не на хронологична последователност.
-
Поддават се на тренировка – човек се приучава към процеса.
Текст за списание „Йога за всички“
Слушайте диска “РЕИНКАРНАЦИЯ – регресия, връщане в минал живот” на Любомир Розенщайн безплатно в YouTube за да поставите основите на личната си практика. Посетете сеанс групова регресия, водена от автора .
Слушайте диска “РЕИНКАРНАЦИЯ – регресия, връщане в минал живот” на Любомир Розенщайн безплатно в YouTube за да поставите основите на личната си практика. Посетете сеанс групова регресия, водена от автора .