Бхагаватгита за 21 век. Глава трета. Овладяване на желанието

Към края на миналия век моето поколение беше свидетел на краха на единствения познат опит в историята на човечеството съществуването на хората, обществото, да бъдат изведени извън територията на желанието. Опитът претърпя провал, защото се оказа, че копнежът на човека да притежава, да се наслаждава, да изпъква и да се отделя сред другите, да доставя повече храна на сетивата си е по-силен дори от организирано упражняваното в продължение на десетилетия насилие този копнеж да бъде потушен. Идеята личните желания да бъдат овладени в името на добруването на цялото като идеал се сблъска с цялата конкретна сила на инстинкта да желаеш за себе си, да правиш за себе си, да имаш за себе си, да се наслаждаваш за себе си. И инстинктът победи. Нещо повече – когато наложеният отвън контрол върху желанията беше отхвърлен, това изигра ролята на невиждан ускорител на вътрешната страст да желаеш, да имаш; желанието се разпали в жажда и ние навлязохме в 21 век в буквално нова епоха.

Днес единствената, общопризната и всевластна сила, която управлява обществените и личностните отношения, е силата на желанието. Нейното абсолютно върховенство не се оспорва по никакъв начин, всички опити тя да бъде поставена в граници са напълно премахнати. Може и да е в същността на хората да бъдат егоисти, да искат да използват другите, средата, природата, планетата за да удовлетворят собствените си желания, но в изминалите хилядолетия тази същност винаги е била поставяна в някакви рамки, които я възпират. Днес всички ограничения пред желанието са в историята и вече сме в света на неограничаваните неограничени желания. И това е свят на опиянение, на потъване на разума до такава степен, че в бесния танц на желанията отделният човек и човечеството обезумяват, губят представа за реалността, за ограничените физически възможности на планетата Земя да удовлетвори неограничените желания на отхвърлилите всяка задръжка нейни обитатели.
Във време като днешното думите, които Кришна изрича на своя последовател Арджуна звучат овехтяло и дори налудничаво. Защо да овладяваш желанието? Защо да се отказваш от желанието? Защо да се измъчваш така и да потискаш истинската си природа? И без това животът е кратък, защо да не се отдадеш изцяло на това да се възползваш максимално от повече наслаждения и радости? Сега може, сега е разрешено, сега победител е, който в съперничество и борба с другите може да извлече най-много, да събере най-много, да се порадва най-много. Тези хора са обект на възхищение, на подражание, на преклонение, модел за възпитание от най-ранна възраст. Особено когато истинските им действия са съчетани с красиви лицемерни думи и жестове. Например с действията си можеш да унищожиш устоите и възможностите за оцеляване на цели страни и континенти, а след това лицемерно да приемеш няколко милиона бежанци от милиардите човешки същества там. С действията си можеш да превърнеш в пустош природното местообитание на хиляди животински видове, а лицемерно да провеждаш кампании за спасяване на няколко тигъра или кита и на показ да ги спонсорираш. Лицемерието е основна характеристика на време, което не разполага с друго средство да помири поне наглед дълбоката хищническа същност на разпалените желания с уж разумната ни натура на човешки същества.
Записаните преди хилядолетия напътствия на Кришна звучат като непосредствено предупреждение към хората от нашето време. В трета глава на Бхагаватгита Кришна говори за карма. Той ни обяснява, че действие, породено от желанието, няма да мине безнаказано. И че колкото и да си затваряме очите пред възможните последствия, сякаш те въобще не ни засягат, последствията ще ни засегнат неминуемо. Затова и фокусът на нашата лична житейска битка не следва да е преборването да удовлетворим все повече от желанията си, а вътрешното преодоляване да овладеем желанията си с разум.
28
Щом виждаш връзката, Мощноръки,
на трите сили и кармата, казваш:
Природните сили движат в мен силите
и оставаш от тях необвързан.
29
Заблуденият от трите сили
е роб на тях и на своята карма.
Мъдрият, който знае истината,
нека невежите да не смущава.
30
На мен принасяй своите действия.
Успокой мисълта си в брахмана. 
Освободи се от тленни надежди
и притежания. Битката почвай!
31
Които следват мойто учение
и пълни с вяра, не противодействат;
те са свободни от своята карма —
независими от делата си.
Желанието и гневът го подтикват.
Те са децата на Страстта — раджас —
всепоглъщаща, всепокваряваща.
Знай, че тя е врагът ти в битката!
За да осъзнае желанията си като враг, човек трябва да бъде осъзнат. А да бъде осъзнат означава да познава самата природа на желанието и неговото място в структурата на човешката психика. Не отвън, а отвътре идва действеното опитомяване и обуздаване на помитащата инак сила на желанията. Единствената здрава основа за поставяне на вътрешни граници пред тази сила е знанието. Бхагаватгита е именно източник на такова знание – за силите в природата, за възможността да намерим истинския си човешки смисъл отвъд стихията на тези сили. Там, където е разположена божествената ни същност, толкова недостъпна, невидима, недосегаема, когато допуснем животът ни да се управлява изцяло от желанията.
И да, дълбоко в себе си, всички ние носим познанието, че сме родени като хора не само за да изпотъпчем и опустошим всичко край нас в стремежа да нахраним никога ненасищащите се желания; че някъде дълбоко в нас има друга истина, друга цел, друга, скрита възможност да почувстваме себе си осъществени, удовлетворени, радостни, и че докато не дадем израз на тази възможност няма да изпитаме щастие и сигурност, колкото и много от желанията си да сме удовлетворили. Но това познание днес е скрито и недостъпно, толкова скрито, както огледалната повърхност, посипана с прах и пламъка, когато е обгърнат с дим. Не защото го няма отвън това познание – то е всеобхватно изложена и популярна тема на хиляди книги, филми, лекции, семинари тъкмо в нашия век – и въпреки това достъпът ни към него е отрязан от нещо вътре в нас самите. Липсва ни вътрешното преживяване какво е да бъдеш във връзка със себе си. Непознато и чуждо ни е то, защото в океана от сетивни преживявания, в който сме се потопили, надпреварвайки се да угодим на неспиращите вълни на желанията, нямаме пространство и не ни остава време за такъв опит. Тук на помощ ни идва предписанието за друг начин на живот, което Кришна дава на Арджуна – именно източникът в нас е силата, която можем да поставим над желанията, над ума, дори над разума и да стигнем до истинския си образ и до истинския си пламък.
38
Както димът обгръща пламъка,
както прахът петни огледалото,
както обвивката крие зародиша —
желанието забулва истината.
39
Вечното знание е забулено
от постоянния враг на мъдреца.
Врагът добива форма на Кама
от нечистите жертви в огъня.
40
Сетивата, умът и разумът
са седалища на желанието.
Чрез тях то забулва вечното знание
и вкарва в заблуда въплътеното.
41
Затова ти, о, Бхаратаршабха“
най-напред овладей сетивата
за да победиш това зло голямо,
което руши мъдростта и знанието.
42
Велика сила са сетивата.
Но по-велик от тях е умът ти.
А от ума по-велик е разумът.
Над разума има Едно — то е атман.
43
Щом познаеш чрез разума Висшето,
щом си подчинил ума на разума,
воювай с Кама, о, Мощноръки, —
врагът ти в битката е желанието

Медитация за опитомяване на сетивата

Намерете поза на тялото, в която можете да останете абсолютно неподвижно. Неподвижността на тялото уморява сетивата, липсата на възбуда ги укротява. Може би ще се наложи да отделите повече време за да останете наистина неподвижни, само по себе си това е първата най-съществена стъпка към опитомяването на сетивата.
Затворете очи. За момент обърнете внимание на зрителната информация, постъпила наскоро, върнете на вътрешния си екран последните възприети образи – от стаята, където сте, от себе си в стаята, може би от събития и картини в изминалите часове. Просто дайте им време да избледнеят. След това насочете фокуса на вниманието си към слуха – от най-далечните звуци, които можете да доловите до вътрешните звуци на тялото – може би от пулса, от дишането – нека всеки звук получи миг на внимание за да може да отзвучи. Сега проследете и усещанията по цялото продължение на тялото. Отбележете последователно всяко усешане – от допира до пода, от дрехите, от някакви вътрешни мускулни стягания или напрежение, от пулсирането на кръвта, от топлина или студ. Отделете време за усещанията и звуците от дишането, от вдишването и издишването. Постепенно сетивата, оставени без нова храна, преминават в състояние на неактивност. В зависимост от степента на възбуда и напрежение, с която сте започнали упражнението, ще са необходими една или няколко обиколки на вниманието към различните сетива.

Когато стигнете до този момент – момента на неактивност на сетивата, се намирате на една много фина граница. Съзнанието е още будно, но потокът на информация от сетивата е приглушен като насън. Това е времето, в което изчезват мислите, изчезват желанията, изчезват тревогите и неудовлетворението. Това е времето, което човек може да използва за да проникне през обвивката на желанията и да намери познание за това, че дълбоката ни същност продължава отвъд тях – познание, което променя фокуса на съществуването.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *