Бхагаватгита за 21 век. Глава осма. Йога за последния миг

В осма глава на Бхагаватгита Кришна въвежда Арджуна в темата за смъртта. И тази тема е естествена на входа на битката; нормална, когато погледът ти е обърнат към бойното поле пред теб, където ти предстои да се отправиш без да знаеш дали ще се върнеш. Всеки един от нашите дни е точно същата битка, в която се отправяме, без да знаем дали ще се върнем. Без да сме сигурни къде всъщност е връщането и къде – преминаването отвъд полето на битката.

Воюването ни с делничното има две измерения. Първото е това на деня, в което ще свършим или не задачите си, ще постигнем или не целите си, ще отстоим или не идеите си, устоите си, вярата си… На тази плоскост днес можем да бъдем победени или победители, но утре денят ще започне все пак отново и битката ще започне отново, и ще завърши отново с успех или поражение. За тази делнична война си даваме сметка повече или по-малко съзнателно, повече или по-малко съзнателно се опитваме да я поставим под контрол, да я направляваме, да избираме стратегии и тактики, с които да сразим враговете си и да помогнем на приятелите си.

Но има и друго измерение на нашата борба за живот – измерение, в което резултатът, струва ни се, е винаги предизвестен и затова се опитваме колкото се може по-рядко да мислим за него, да го изтласкваме от вниманието си, да го заместваме с всеки ненужен детайл на най-дребничките делнични битки. На едно друго равнище, изглежда, сме винаги победени, защото винаги, винаги, винаги ще дойде последният, окончателен миг на смъртта. Той ще направи всяко усилие безмислено, всяка пътека – извървяна напразно, всяка енергия – просто похабена на вятъра, всичките ни жажди и борби, и постижения напълно безтегловни. Това е моментът на абсолютната самота, защото в него никой не може да ти помогне. Дори да имаш цяла армия на своя страна, дори да си се оградил с всякакви крепостни стени и защитни съоръжения. Смъртта е напълно непредотвратима. Затова и питането на Арджуна не е просто любопитство, не е обикновен научен интерес, а стон на прага на голямата неизвестност – има ли смисъл въобще от това да водим делничните си битки, след като в онази, голямата, ще бъдем поразени?

Каква е силата на божествата?

И каква — на петте елемента?

Петте елемента е всичко, което сме във всекидневния си живот. Онова, което познаваме за себе си и което съвременната наука твърди, че всъщност е човекът и човечеството. Петте елемента са материята, която изучаваме, променяме, овладяваме, управляваме, придобиваме, умножаваме и се стремим още да умножим и преумножим. Петте елемента са нашето обяснение за това кои сме, къде сме, защо сме тук и какво правим – обяснение, което прави глада ни като че ли задоволим и в същото време е извор на нескончаема тревога: където има материя, има разпадане, гниене, рушене, загуба и смърт, на която нищо материално не ще устои.

И тук идва пътят, посочен от Кришна – на разрухата на петте елемента може да бъде противопоставена само силата на божествата, само осъзнаването, че извън делничното измерение на битката има над-делнични средства тя да бъде водена и да завърши с победа. Дори и в последния миг.

5

Който напуска своето тяло,

и в последния миг за мен мисли,

моето битие ще получи —

без съмнение в мен ще пребъде.

6

За каквото човекът си мисли,

когато напуска своето тяло —

в такова отива, о, Каунтея!

С пожеланото нещо се слива.

7

Ето,защо трябва винаги само

за мен да мислиш — и да воюваш,

Устремен с ум и разум към мене —

без съмнение в мен ще пребъдеш.

8

С ум обуздан в йогийска практика,

неразсейван от нищо, о, Партха,

непрекъснато размишляващият

се слива с мене — с пурушоттама.

Извън елементарните молекули на петте елемента, на опознаваемия от човека свят на природата, има свят на друга природа, към който трябва да се стремим и фокусираме през всичките си мигове и особено в онзи, последния, който изглежда иначе толкова безнадежден за нас. Това е указание, което можем да приемем или да се усъмним. Преки доказателства, такива, на каквито сме свикнали в делника, няма и не може да получим. Но съмнението неизбежно ни превръща в победени, а вярата може да ни направи победители – това е указанието, което Кришна дава на Арджуна в най-сетните минути преди началото на битката.

И ние ще срещнем това твърдение, твърдението за смисъла на вярата, в основните книги на всяка религия. Тъкмо затова може би то ни се струва в днешно време назадничаво и не според епохата. Днес вярата в някакъв смисъл над човешкия смисъл се заменя с мегавяра в себе си, в собствената си важност, изключителност и уникалност. Заменя се с вярване. Човек се превръща сам за себе си в суперзвезда – в единствен свой бог, и всички негови мисли са насочени единствено към него самия. И така нашият свят се превръща в сборище от изолирани един от друг псевдобогове, които се кланят всеки само на собствения си олтар от статуси, селфита и шумно вярват, че са си самодостатъчни. Когато го няма полето на общата свързаност, на висшето непроявено – независимо с какви имена и понятия бъде наричано то, се разпада дълбокият смисъл на човешкото съществуване.

Тогава ние можем да продължаваме да водим делничните си битки и дори на пръв поглед да сме успешни в тях. Душите обаче са дълбоко ерозирали; душите, на чиито копнеж за свързаност не може да бъде отговорено. А това подкопава самото основание, първопричината на всяка човешка мисъл и постъпка.

Във всекидневния живот можем да намерим много неща, с които да се разсейваме и да се правим, че не забелязваме тревогата и ужаса, обхванали ни от това, че сме загубили основите си. Изобретили сме безброй средства за запълване на време и мисли и ставаме все по-изобретателни в стремежа си да не оставим никакво пространство за непреходното непроявено.

19

Цялото множество на съществата

щом настъпи нощта — изчезва

И пак, не по своя воля, се ражда,

щом настъпи денят, о, Партха.

20

Но има над непроявеното

по-висше непроявено — вечно.

При рушенето на световете

то остава — не се разрушава.

21

Непреходното непроявено

се нарича върховно движение

Постигне ли го — човек не се връща.

То е върховната ми обител!

22

Този върховен пуруша, о, Партха,

с неизменна любов се постига,

В него всички неща съществуват –

целият свят е проникнат от него.

Взаимопроникването на света е любов. Бог е любов. Много трудно е да преведем това обяснение на Кришна на езика на днешните понятия и норми. Защото тук не става дума за любов в нейното човешко измерение, а за някаква материя над материята, която играе ролята на универсално свързващо вещество във вселената. И кой знае, може би някога науката, надраснала самоуверения и надменен егоцентризъм, ще успее да надникне в тайната на тази невидима плетеница от връзки и зависимости, толкова различна от връзките и зависимостите, с които се опитваме да я наподобим днес. Но Кришна насочва Арджуна към друг, постижим и сега път към освобождаването от неволите и нарича този път йога.

26

Двата извечни световни пътя

са Светлия път и Тъмния път.

Поемеш ли първия – няма връщане.

По втория – ще се върнеш в неволите.

27

Йогин, който познава, о, Партха,

тези два пътя – не прави грешки.

Затова бъди твърд, о, Арджуна,

във овладяването на йога!

28

Йогин, отхвърлил плода от делата си –

дарения, жертви, изучени веди –

вършещ добри дела, но издигнат над тях,

достига върховната вечна обител.

Медитация на издигането над делата

Затворете очи. Представете си житейския си път като филмова лента. Всеки кадър е запечатал някой от дните ви, от действията ви, от случките и начина, по който сте реагирали в тях. Някои от тези епизоди се отнасят до съвсем маловажни дела, за които отдавна сте забравили, други – до събития, които поне тогава са ви се стрували изключително съществени и в които сте вложили цялата си енергия, емоции, страст. Това може би са били битки да постигнете нещо, да придобиете нещо, да докажете себе си и своята важност, могъщество, ценност в този свят. Може би целта е била да получите възхищение, одобрение, любов. Може би – да избегнете страданието, бедността, самотата. Всяко наше действие има мотиви, които са за нас уважителни и сериозни в момента, в който го предприемаме. Вгледайте се в тези сцени отстрани, сега, от прага на времето. Разстоянието е вече голямо и каквито и да са били те – болезнени или прекрасни, изпълнени с болка или с положителни емоции, вече сте издигнати над тях. Отдалечаването от собственото ни минало е част от неизбежната логика на живота. Как ви изглежда случилото се сега? Как възприемате себе си оттогава, своите реакции, постъпки, думи, дори външния си вид? Има ли нещо, което бихте направили по друг начин; нещо, което искате да кажете на себе си оттогава?

И най-важното: погледнато от позицията на бъдещето, кои от тези моменти са си стрували наистина и в кои просто сте прахосвали енергията си, мечтите си, житейските си сили за нещо, което тогава ви се е струвало важно, а днес оценявате като напълно безпредметно, безцелно, безмислено? Каква част от филмовата си лента бихте оставили сега и каква бихте изрязали без жал, ако имахте възможност отново да сглобите филма на живота си?

Този въпрос идва за всеки човек щом настъпи нощта. Но йога ни учи да не чакаме последния миг. Да живеем във всеки един миг със знанието, че над пътя на делника има път на преценката и отсъждането на делата ни когато разстоянието от тях е голямо – и да бъдем подготвени за този изпит като го извършваме честно пред себе си ден след ден.